Вера Гоцева и терапевтичната фотография в уелнес културата
През цялата си кариера Вера Гоцева разказва за света през обектива си. Днес тя развива собствен бизнес, в който фотографията служи като инструмент за лично и социално взаимодействие
Обичам да пиша за технологии, стартъпи и социални каузи.
През 2015 г. Вера Гоцева взема решението да работи за себе си. Получила първата си камера като подарък от баща си, когато е само на тригодишна възраст, тя израства с филмовата фотография. Снима портрети, когато е в гимназията, а впоследствие работи в сферата на журналистиката и рекламата. След като напуска работа, се отдава изцяло на фотографията. „Дълго време правех други неща и снимах паралелно, докато не избрах фотографията да ми бъде професия“, казва тя.
Днес Гоцева (47) има зад гърба си фондация, множество артистични проекти, изложби и собствени фотографски обучения, сред които курсове по смартфон фотография. Основната ѝ дейност в момента е в сферата на терапевтичната фотография – подход, при който работата със снимки се използва като начин за разказване на истории, изразяване на емоции и личностно изследване. Като фотограф, фотоаналитик и фасилитатор, Гоцева работи с групи и създава формати за професионално развитие за компании и неправителствени организации. „Освен това имам супервизия, която е насочена както към индивидуалните ми сесии, така и груповите“, казва тя.
Интересът ѝ към пресечните точки между фотографията и психологията намира своето първо проявление през есента на 2017 г., когато Гоцева представя изложба в памет на баща си. „Снимах по проекта дълго време и той се превърна в пространство за това как говорим за смъртта и загубата – казва тя. – А фотографията беше терапия не само за мен – на три от стените имаше мои снимки, а на четвъртата направих инсталация, на която хората можеха да закачат послания към бащите си.“
През следващите години Гоцева се запознава с фототерапевтични подходи, включително чрез материали на канадския психолог и пионер във фототерапията Джуди Уайзър. Междувременно фотографските ѝ проекти продължават да изследват лични и социални теми и да „осветяват пространства, които остават неизречени“. През 2020 г. работи в колаборация с психотерапевти, за да снима домовете на пациенти с хранителни разстройства. Така успява да проследи връзката между човека и обитаваното от него пространство.
„Вещите издават много за нас, така че беше много любопитен проект – казва Гоцева. – Започваш да виждаш неща, които се повтарят – например темата за контрола, която си личи в желанието жилището да бъде изцяло подредено, и то не защото ще бъде снимано.“
През 2021 г. след покана от корпоративен клиент Гоцева провежда първите си две обучения за мениджъри от средно ниво, на които прилага фототерапевтични техники. Когато обучението приключва, и участниците, и организаторът са вдъхновени. „Беше много интересно, защото хората изобщо не знаеха какво ги очаква – казва тя. – Обикновено аз давам определена задача – примерно, ако трябва да се говори за целеполагане, снимаме през призмата на хоризонта. Участниците интерпретират задачата, снимат и резултатите се анализират.“
В рамките на едно обучение Гоцева задава няколко упражнения, които варират според нуждите на аудиторията. Участниците правят снимки, най-често с телефон, след което кадрите се печатат и обсъждат. Ползите според Гоцева си проличават особено когато форматът се надгражда в няколко последователни срещи.
„Чрез фотографиите можеш да казваш неща, които не можеш да вербализираш по една или друга причина – казва Гоцева. – Когато използваш образ, веднага изпадаш в дълбочина, тъй като фотографията работи с подсъзнанието, с това, което обикновено не е на повърхността.“
Съответно, както Гоцева обяснява, подобен тип формати бързо показват доколко хората се познават помежду си, могат да подпомогнат изграждането на връзки и да насърчат личната осъзнатост, инициативност и проявата на лидерски качества.
„Изведнъж хората започват да се виждат по по-различен начин – в по-голяма цялост – и да се свързват с повече свои части – казва Гоцева. – Ако обикновено съм виждала 30% от теб, а сега виждам примерно 60%, това е добре. Преоткриваш и себе си, и другите.“
Водена от желанието да може да фасилитира груповата динамика по адекватен начин, през 2025 г. Гоцева завършва двугодишна програма по психодинамична работа с групи към Института по психология на групите.
„Човек трябва да е професионално подготвен за това, че често снимките са емоционален тригър, който вади несъзнаваното от теб“, казва тя.
В момента Гоцева продължава да се обучава в различни групови терапевтични практики, а в дългосрочен план цели да бъде част от уелнес културата на компаниите. На въпроса на Forbes за смисъла, който намира в работата си, тя отговаря: „Живеем във времена със силна поляризация. Хората сме престанали да се виждаме, да се чуваме и това трайно се настанява в мисленето ни. Има много интереси това да бъде така и те трябва да бъдат оборени по всякакъв начин. Това всъщност прави фотоанализата в груповата динамика.“