Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Робърт Хол и Майкъл Уудфорд са носителите на Нобеловата награда за икономика за 2026 г. Двамата американски икономисти са отличени за разработването на модели, които помагат на правителствата и централните банки да реагират по-ефективно на икономически кризи и да ограничават резките колебания между растеж и рецесия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Кралската шведска академия на науките присъжда наградата на Робърт Хол от Станфордския университет в Калифорния и Майкъл Уудфорд от Колумбийския университет в Ню Йорк.
- Двамата учени разработват макроикономически модели, които отчитат как решенията на отделните домакинства и компании влияят върху икономиката като цяло. Това позволява по-точно да се преценява кога и как държавите и централните банки трябва да се намесят, за да ограничат икономическите сътресения.
- Двамата ще си поделят 12 млн. шведски крони, или приблизително 1.2 млн. долара.
АКЦЕНТ
Изследванията на Хол и Уудфорд променят начина, по който икономистите оценяват ефекта от държавните разходи и лихвените проценти върху икономиката. Вместо да разчитат единствено на статистическите зависимости между показатели като инфлация, производство и потребление, нобеловите лауреати поставят в основата на моделите си поведението на домакинствата и бизнеса.
ДОПИРАТЕЛНА
Особено важно е, че хората и компаниите вземат решения не само според настоящите икономически условия, но и според очакванията си за бъдещето. Така правителствата и централните банки могат да влияят върху икономическата активност и чрез начина, по който обявяват и обясняват бъдещите си политики.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Откритието ни дава стабилна теоретична основа за моделите, които днес се използват от централните банки и правителствата по света. Благодарение на тях сме по-добре подготвени да се справяме с икономически сътресения като енергийни кризи или внезапни промени в потреблението на домакинствата“, заяви Йон Хаслер, председател на Комитета.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
В продължение на десетилетия икономическата политика се опира на теориите на Джон Мейнард Кейнс, според които държавите могат да стимулират икономиката по време на рецесия чрез по-ниски лихви и по-високи бюджетни дефицити, а при прекомерен растеж да предприемат мерки в обратната посока.
Петролните кризи през 70-те години на миналия век обаче разкриват ограниченията на тогавашните модели. Западните икономики се сблъскват едновременно със слаб растеж, висока безработица и ускоряваща се инфлация, което поставя под съмнение ефективността на традиционните мерки.
