Как Божидар Илиев изгради Cineland до втория по мащаб кинооператор в страната

Добра година за киното! Рекордната посещаемост в салоните, невижданият брой качествени филми и приливът на свежи идеи на екрана карат Божидар Илиев (51) да се радва истински на силната във всяко отношение 2026-а. „Не съм виждал толкова много блокбастъри накуп в една година. Пет шедьовъра, всеки различен като сюжет, жанр, емоция и послание. Холивуд буквално изригна“, разпалено коментира притежателят на една от най-иновативните и бързо развиващи се в България вериги киносалони Cineland. Той управлява втория по мащаб кинооператор в България, с присъствие в 9 града и пазарен дял, който достига до 30% при филмови заглавия, които имат премиум формат. По думите му компанията изпреварва ръста на пазара с 49%, а за 2026 г. се очаква оборотът да надхвърли 10 млн. евро, което представлява ръст от над 56% спрямо 6.4 млн. евро през 2025 г.

Киноман до мозъка на костите, Илиев изстрелва с истинско вдъхновение няколко впечатляващи заглавия, сякаш току-що е излязъл от салона след първата им прожекция: „Вземете „Мърси“, динамичен и актуален филм за електронното и AI правосъдието, после „Проектът „Аве Мария“, визуален спектакъл с дълбоко човешка история, разказана през фантастиката. Следват „Майкъл“ – музикалната биографична драма за Майкъл Джексън, „Одисея“ – мащабната епична продукция на Кристофър Нолан, и „Спайдър-мен: Нов ден“. Все заглавия, които впечатляват с мащаб, динамика и визуален размах.“ Към касовите заглавия добавя и „Миньоните“, които отново показват, че лекото и забавно кино винаги намира своята публика.

Изчислил е, че годишно в България обикновено излизат между 120 и 130 филма, но през 2026 г. броят им ще надхвърли 300. Не става дума само за количество. „Одисея“ пълни на 100% салоните в продължение на четири седмици, което е „рекордно дълъг период“. Вълната от интерес към филма е впечатляваща, но той усеща и горчив момент заради расистки реакции: „Изтрили сме над 400 потресаващо вулгарни коментара, че ролята на Елена се играе от чернокожа актриса, а Елиът Пейдж (Синон) е трансджендър. Ние сме крайната точка за контакт на киноиндустрията с клиента и всичко се излива върху нас“.

В ерата на стрийминга Божидар Илиев инвестира десетки милиони евро в киносалони с премиум формати. Cineland е първият кинооператор в България, който въвежда ScreenX за 270° панорамно изживяване със странични екрани в партньорство с технологичния лидер CJ 4DPLEX. Както и IMAX with Laser за още по-ярка и детайлна картина. Специално проектираната за IMAX with Laser зала на Cineland Markovo Tepe в Пловдив има огромен екран, висок колкото триетажна сграда, с впечатляващите 222 кв. м площ. Прецизният IMAX звук буквално се усеща. „Само когато имаш шанс да видиш филм в пълния му блясък, с високотехнологични стандарти и при максимално качество, можеш да пребориш дивана и да излезеш от дома“, споделя Илиев. Направо е вманиачен по качеството на кинопоказа.

В концепцията на Cineland залага на три основни стълба с премиум формати, модерни технологии и максимален комфорт за зрителя. „Дори най-големият телевизор у дома не може да замени усещането от големия екран“, продължава той, седнал срещу 116-инчов телевизор (293 см диагонал), монтиран в офиса му.

Акцента слага на начина, по който зрителят преминава през цялото преживяване. Иска всичко да е максимално лесно и удобно: „Колкото повече съкратиш усилието на клиента, толкова е по-възнаграждаващо“. В модела на Cineland това означава билет, закупен през мобилно приложение, чекиране през електронни гейтове, бърза каса за пуканки, удобни кресла тип „реклайнър“ и VIP зали за лично преживяване.

Но технологията и комфортът сами по себе си не са достатъчни, защото и „златен шадраван да тече в киното, ако филмът не става, нищо не се получава“. Добрата новина е, че на пазара навлизат мощни играчи с много идеи. Като Amazon, откакто придоби MGM през 2022 г. и разполага с огромно портфолио от заглавия. „Те направиха впечатляваща презентация на около 15 предстоящи заглавия, а това не е лесна задача, защото ние, в индустрията, сме виждали всичко“, споделя Илиев. И това вероятно е така, защото неговият професионален път започва в ерата на аналоговото кино и преминава през няколко ключови етапа на развитие с дигитализацията, появата на мултиплексите и възхода на стрийминг платформите.

БОЖИДАР ИЛИЕВ Е НА 7

когато много по-голямата му сестра започва да го оставя в киносалона на своята приятелка, която е прожекционист. Там се научава да прожектира филми. След като завършва техникум по електротехника, той специализира кинотехника и придобива квалификация за киномеханик. Един ден през 1995 г., съвсем спонтанно, му хрумва идея със сестра му и приятелката й да направят първото частно кино в София – „Кино-кафе Централ“. Сестра му продава апартамента си за 5000 долара. Вземат под наем залата на Централна гара. Оборудват я, сменят столовете и обновяват интериора.

На фона на занемарените кина салонът изглежда модерен, спретнат и приятен. Но в смутните времена на прехода сигналите за бомби на Централна гара стават ежедневие. Киното работи само 10 дни в месеца и върви към фалит, което е твърде болезнено за всички. През 1998 г. Божидар Илиев се  запознава с професионалисти от киноиндустрията, сред които е бъдещият му бизнес партньор Янаки Дерменджиев.

Заедно създават първото кино в София с цифров звук – „Роял“. Зрителите се завръщат, а с тях идват и нови. Всичко върви по план, докато става ясно, че предстои изграждането на „Кино Арена“, първия истински пълномащабен мултиплекс. Илиев усеща, че се задава нова ера за киното и сериозна промяна на пазара. Притесненията му се засилват, когато при визита на роднина в Германия попада в луксозно кино в центъра на Майнц в стар аристократичен стил, което е фалирало, след като в покрайнините на града е открит мултиплекс.

Осъзнава, че същото може да се случи с кината в България, и се подготвя за най-трудното решение. Да затвори кино „Роял“ и със сестра му да поемат към нов живот в Германия. Докато учи усилено немски език обаче, с него се свързва собственикът на „Кино Арена“ Стефан Минчев, който му предлага да стане управител.

над идеята за емиграция и той поема поста през 2003 г. „Кино Арена“ е мащабен проект с изграждането на огромни комплекси с 15 зали и сложна инфраструктура. Работата с международни партньори, технологични компании, филмови студиа и дистрибутори  му дава възможност да види бизнеса от много различни страни и да погледне по-цялостно на картината. Окрилен, Илиев инвестира около 500 хил. долара в четири цифрови кинопрожектора.

Дигиталното кино променя кинопоказа завинаги. С няколко натискания на бутон филмът може да бъде прехвърлен от сървъра в друга зала и прожекцията да започне. При тогавашните цени на билетите обаче всяка инвестиция е до голяма степен проба и грешка, защото няма достатъчно история и данни, на които да се опре. По време на финансовата криза през 2009 г. филми, от които предвиждат много добри резултати, се представят значително под очакванията.

Това поражда напрежение и въпроси какво предстои. Спасението идва с „Ледена епоха 3“ и „Аватар“. Залите са разпродадени дни напред, което подхранва надеждата му, че кризата няма да засегне киното толкова силно. До края на 2013 г. „Кино Арена“ вече има 12 кинокомплекса в 7 града. Работата го поглъща. Напрежението води до прегаряне. На 1 януари 2014 г. се прибира след събитие с кръвно 200 на 120 и си казва: „Повече не искам да се занимавам с кино. Ще му сложа един хубав край и кракът ми повече никога няма да стъпи в кино“.

Заканата му трае един месец. На път за кинофестивала във Варна минава покрай табелата за Габрово. С него е Орлин Напетов, с когото вече са отворили компанията за кинотехника и изграждане на кина „Синема Сървисиз“. „Знаеш ли, че аз съм правил проекта за преустройството на киното в Габрово преди години? Искаш ли да отидем да го видиш?“, казва му Орлин. Отиват от чисто любопитство и се оказват пред затворено кино. Посреща ги собственикът Иван Караджов с типичното си чувство за хумор: „Еее, къде сте, момчета? Защо не вземете това кино?“. Така, почти на шега, си казват: „Хайде, да го направим. Поне да сме в играта, да знаем какво се случва“. В продължение на шест месеца плащат наем, но не успяват да стигнат до собственото си кино, защото компанията им е ангажирана с изграждането на кина за други клиенти. Чак през февруари 2015 г. отварят първото си малко, спретнато кино в Габрово – с две зали с по 50 места.

СЛЕДВАЩИТЕ 10 ГОДИНИ БОЖИДАР ИЛИЕВ

изгражда национална мрежа от киносалони в градове, в които големите оператори невинаги виждат достатъчно голям потенциал. След Габрово идват Карлово, Плевен, Велико Търново, Търговище и Перник, преди да стъпи в София, Варна и Пловдив. През 2016 г. инвеститор от Карлово се свързва с него да възстанови киното. Двамата намират формулата, която устройва и двете страни. Отварят една малка, китна и „страхотно готина зала“, която и до днес има изненадващо висока посещаемост за размерите на градчето.

През 2017 г. Божидар Илиев подписва договор за съживяването на киното в Central Mall Плевен. Молът е натрупал куп проблеми, а в последния работен уикенд киното има едва 15 зрители. Той обаче решава да направи експеримент, който му носи успех. Същата година Илиев влиза в истинско приключение с възстановяването на историческото кино „Искра“ във Велико Търново. Сградата е строена за кино през 1920 г. и се намира в самия център на града. Когато отива да я види, картината е шокираща. Вътре се помещава „ужасен китайско-арабски мол“. Изчисленията му показват, че инвестицията ще стигне „безобразната“ за онова време сума от 1.2 млн. лв. Банките не гледат добре на бизнеса с киносалоните, защото не го познават. Но той решава да рискува. В деня на откриването кметът се обажда да благодари за възстановяването на емблематичната сграда, но казва, че не може да присъства, защото киното се намира в незаконен обект. „Как незаконен? Какво ми говорите?“, реагира Илиев.

Оказва се, че предишният собственик е променил предназначението на сградата. След огромни усилия за промяна на статута киното отваря врати през 2019 г. Финансово обаче проектът е изключително тежък. Месечната вноска към банката е огромна. Благодарение на силната работа на киното инвестицията се изплаща за четири години. Въпреки неволите това си остава един от най-любимите проекти на Илиев, защото именно той му дава увереност да поема по-големи и по-смели проекти. Киното с четири зали е уникален проект за България. Стара, почти разрушена сграда е възстановена и отново превърната в работещо кино и успешен бизнес. За това време веригата значително е увеличила мащаба си.

„Появихме се от лист C в лист B на участниците“, казва той. Компанията отваря салони в Mall Pernik и изгражда злополучното Cineland Cinemagic Targovishte, което е засегнато от пожар през януари 2020 г., само месец преди началото на пандемията от COVID-19, а след това е възстановено.

ПАНДЕМИЯТА НАНАСЯ СЕРИОЗЕН УДАР ВЪРХУ КИНОИНДУСТРИЯТА.

Кината са затворени. „Това е период, в който сякаш съм бил в кома. Дните ми се сливат. Затваряха киносалоните през половин час. Бяхме на командно дишане“, разказва Илиев. През пролетта на 2021 г. той убеждава Виктор Божинов да пусне новия си филм „Група Жигули“. Комедията постига страхотни резултати в кината, което отново задвижва машината.

Точно когато киноиндустрията започва да се съвзема, пред Илиев се отваря възможност да направи най-голямата крачка дотогава. През 2023 г. изненадващо е поканен да участва в проект за голям мултиплекс в Bulgaria Mall. Той вече го е правил с „Кино Арена“, но този път трябва сам да поеме финансирането и организацията: „За мен беше твърде голям залък“. Опитът му помага да реализират проекта за рекордните три месеца и 20 дни през 2023 г. Това е най-голямата инвестиция до момента, 5 млн. лева. Cineland Bulgaria Mall е първият голям мултиплекс на веригата.

След успешния проект в Bulgaria Mall Илиев се настройва за едно тихо, спокойно и щастливо лято на 2024 г., когато от Grand Mall във Варна събират предложения от кинооператори за обновяване на комплекса и го канят на среща. Разговорът със собственика, израелския предприемач Офер Миретцки, трае „22 минути“. Илиев го описва като много делови, практичен и разумен човек, който бързо взема решения. Условието е киното да бъде пуснато във възможно най-кратко време, защото е ключово за имиджа и развитието на мола, за трафика и за останалите наематели.

„Направихме невъзможното. Успяхме да приключим ремонта само за три месеца, с 9 зали, 860 места и първия IMAX на Cineland“, споделя той. Проектът, който възлиза на над 5.5 млн. лв., се оказва добър трамплин за следващата голяма стъпка. През лятото на 2025 г. Илиев подписва стратегическо партньорство с Mall Markovo Tepe в Пловдив за цялостното обновяване на комплекса – със 7 зали с висок клас кресла тип „реклайнер“, първия IMAX with Laser в България, VIP зала и ScreenX. Инвестицията надхвърля 4.5 млн. лв. Стресът за него е огромен: „Трябваше да обновим най-слабия мултиплекс в България, дъното на дъното, с едва 4600 зрители за 6 месеца. Като стъпваш на слаб резултат, винаги е притеснително“. Той работи до 4 сутринта почти всяка нощ. Това е най-спокойното време, в което никой не му звъни. Усилията си заслужават. Още първия месец киното достига 26 хил. зрители, резултат, много близък до максималния му капацитет.

КИНОТО ЗА НЕГО ВЕЧЕ НЕ Е САМО ВЪПРОС НА ЗАЛИ, ЕКРАНИ И ЗРИТЕЛИ.

Той започва да вижда потенциал и в бизнеса около самото филмово преживяване. Така влиза и в кинорекламата, която според него има огромен потенциал. „Сине Медия“ започва да изгражда традиция в кинорекламата, защото, както казва Илиев, тя е много силно средство за рекламодателите и позволява да се отправят хубави и полезни послания.

Най-новият му проект е New Magic Films, компания за продуциране и разпространение на аудио-визуално съдържание. Така Илиев участва в целия жизнен цикъл на филма. Харесва работата с творците. Възможността да чуе какво са искали да кажат с филма и да види процеса по създаването му.

В България има сравнително малко филмови разпространители, а конкуренцията между тях е важна за развитието на киното. Броят на новите филми расте, докато броят на екраните остава почти същият. „Това означава, че все повече филми се конкурират за едни и същи екрани, което принуждава разпространителите да работят по-ефективно и да предлагат по-добри филми и условия на кината“, коментира той.

Всичко това е част от по-голямата идея на Илиев да изгради цялостна екосистема около киното с бизнеси в кинотехниката, дигиталните услуги, рекламата и разпространението на филмово съдържание с очаквани консолидирани приходи над 11 млн. евро за 2026 г. Обхваща дори производството на гурме пуканки с натурални съставки, което е част от личното му преживяване. Обича да е зад касите в кината и да продава пуканки. Така има пряк контакт със зрителите. Амбицията му е да продължи да предлага смислена услуга и да показва хубаво кино: „Филми има и винаги ще има. Творчеството просто пръска“.