Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Гневът заради високите разходи за живот и натискът върху обществените услуги изкараха стотици хиляди протестиращи по улиците на няколко европейски държави. Причините за недоволството варират от скъпите жилища до лошите условия в училищата и университетите.
Франция стана сцена на най-мащабните демонстрации през уикенда, като над 500 000 души излязоха на протест. Повечето демонстранти протестираха мирно, но част от тях разграбваха и рушаха магазини, подпалваха общински сгради и нападаха полицейски служители.
Отделни протести се проведоха и в Италия, Испания, Португалия и Албания в събота и неделя. Непосредствените причини за тях бяха различни, макар че високите цени на горивата и енергията бяха част от общия фон в няколко държави. Войните в Иран и Украйна доведоха до рязко поскъпване на дизела в цяла Европа.
Няма една-единствена причина за безредиците, заяви пред CNBC Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics. Според него поскъпването на енергията вероятно играе определена роля, но увеличението на цените е по-малко от това през 2022 г., в началото на войната между Русия и Украйна, когато не е имало съпоставими по мащаб насилствени протести.
Въпреки това демонстрациите поставят сходно предизвикателство пред европейските правителства: как да подобрят условията на живот и да поддържат обществените услуги, като същевременно подкрепят домакинствата и държат под контрол вече напрегнатите публични финанси.
Какво предизвика протестите?
Демонстрациите във Франция започнаха миналия месец, когато ученици от гимназиите изразиха недоволство от лошите условия за обучение, включително занемарената материална база и недостига на учители. Впоследствие протестите прераснаха в по-широко недоволство от жизнения стандарт и влошаването на обществените услуги.
В Испания протестите срещу жилищната криза започнаха през септември, след като 87-годишната Марикармен Абаскал беше изгонена от жилището си вследствие на увеличение на наема с 230% от инвестиционен фонд. Тя почина две седмици по-късно.
Хиляди протестиращи излязоха по улиците и в Португалия в събота, за да изразят недоволството си от стремителното поскъпване на жилищата и високите разходи за живот.
„Хората очевидно протестират срещу високите разходи за живот, включително цените на дизела и другите горива, но най-вече срещу разходите за жилища, които нараснаха значително в цяла Европа, и особено в Португалия“, заяви в понеделник португалският министър на финансите Жоаким Миранда Сарменто.
В Албания протестиращите изразиха гнева си от лошите условия в университетите и високите такси за обучение, като поискаха оставката на премиера Еди Рама. Част от демонстрантите хвърляха коктейли „Молотов“ и други предмети по полицията и подпалваха автомобили и контейнери за отпадъци.
В Италия шествие срещу високите разходи за живот в центъра на Милано в събота също завърши с насилие. Участници в безредиците атакуваха полицията с камъни и павета и подпалваха барикади.
„Основният проблем е, че политиците не успяват да предложат надежда за по-добър живот на много европейци, защото икономиката расте твърде бавно, а правителствата са натрупали огромни дългове. Това им оставя малко възможности да подкрепят увеличаването на публичните разходи или да намаляват данъците“, коментира Кенингам от Capital Economics.
Защо точно сега?
Ескалацията на насилието, особено във Франция, се дължи на „съчетание от различни фактори“, смята Дъглас Йейтс, професор в American Graduate School в Париж.
„Това беше буря, която се превърна в ураган“, заяви Йейтс пред Стив Седжуик от CNBC. „Имаше инфлация, която изкара на улицата хората, недоволни от разходите за живот, макар че те така или иначе вече бяха разочаровани.“
Според Йейтс друг фактор са президентските избори във Франция през 2027 г., тъй като опозиционните партии се опитват да се възползват от нарастващото обществено недоволство срещу президента Еманюел Макрон.
Премиерът Себастиен Льокорню предложи бюджет за 2027 г., насочен към ограничаване на бюджетния дефицит на Франция, който според прогнозите ще достигне 5.4% от брутния вътрешен продукт тази година. Предвидените мерки включват замразяване на индекса, използван за определяне на възнагражденията в държавната администрация, и затягане на правилата за обезщетения при болнични отпуски.
„И накрая идват учениците – бедните ученици, които поставиха началото на всичко това с напълно разумни искания за ремонт на рушащата се училищна инфраструктура и може би за инсталиране на климатици в класните стаи. Така тези три сили се обединиха и създадоха ураган, който излезе извън контрол“, допълни Йейтс.
Икономическата обстановка също се влошава. През второто тримесечие на 2026 г. равнището на безработица във Франция се повиши до 8.3%, което означава 2.7 млн. души без работа, според Националния статистически институт Insee. Безработицата сред младите хора на възраст между 15 и 24 години достигна 21.6%.
Потребителските цени нараснаха с 3.1% на годишна база през септември спрямо 2.4% през август, показват окончателните данни на Insee. Цените на енергията скочиха с 21.3%.
Междувременно покупателната способност на единица потребление се очаква да намалее с 0.7% през 2026 г., сочат данни на Insee, цитирани от Le Monde.
Изчисления на Френския институт по икономика за Le Monde показват, че спадът в покупателната способност от 2024 г. насам се равнява на загуба от 1200 евро годишно за домакинство с двама възрастни и две деца и 600 евро за човек, живеещ сам.
Португалският финансов министър Сарменто посочи, че ситуацията в Европа е различна в отделните държави, като Португалия се намира в по-стабилна фискална позиция и има значително по-нисък държавен дълг от Франция.
„Тези държави с по-висок публичен дълг разполагат с много по-ограничено фискално пространство за действие. Но основният проблем е, че трябва да решим въпроса с производителността и конкурентоспособността на европейско равнище“, заяви той.
„Европейската икономика не расте толкова бързо, колкото американската, а без икономически растеж е невъзможно да има по-високи заплати и достатъчно ресурси за по-добри обществени услуги и социална подкрепа“, добави Сарменто.
През второто тримесечие на 2026 г. Португалия отчете най-голямото годишно увеличение на цените на жилищата в Европейския съюз – 16.5% спрямо същия период на предходната година, според Евростат.
По думите на Сарменто португалското правителство се стреми да увеличи предлагането на жилища, за да намали разходите за покупка и наем и така да овладее кризата.
Фискалният натиск върху Франция
Доходността по френските държавни облигации се повиши, а еврото отслабна в понеделник, след като общественото напрежение засили опасенията на инвеститорите относно държавния дълг и бюджетната ситуация във Франция.
„Трудно е да си представим как бюджетният дефицит може да бъде намален без болезнени мерки“, заяви Шарън Бел, старши стратег за европейските акции в Goldman Sachs, пред предаването „Squawk Box Europe“ на CNBC в понеделник.
„Напълно възможно е данъците за френските компании да се повишат. Смятам, че данъците във Франция като цяло могат да бъдат увеличени. Фискалната консолидация означава, че трябва или да харчите по-малко, или да събирате повече данъци. И двете са изключително трудни решения.“
Майк Бел, ръководител на пазарната стратегия в RBC BlueBay Asset Management, предупреди, че Франция е изправена пред „съвсем реален риск“ от криза с държавния дълг.
„Това, от което Франция се нуждае, е да постави публичните си финанси в ред. Трябва да повиши пенсионната възраст – не може хората да се пенсионират на 62 години, ако средната продължителност на живота е 84 години. Но ако всичко това се случва още преди да са започнали да обсъждат подобна мярка, представете си какво би станало по улиците на Франция, ако се опитат да увеличат пенсионната възраст… Имам предвид, че тук, във Великобритания, тя е 68 години“, допълни Бел.
