Как Николай Танчев превърна един ръчно сглобен бетонов възел в бизнес за милиони
С ръчно сглобен бетонов възел и силна амбиция да изтласка местната конкуренция Николай Танчев вкарва семейната компания Ecomix в кръга на моделните производители на бетонни настилки
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
„Искате ли да видите нещо интересно?“, подканва Мария Чомакова посетителите на софийската „Архитектурно-строителна седмица“ към щанда на Ecomix. Най-любопитните се озовават в малка черна ниша с настилка от пясъчноцветен паваж. Щом завесите се спуснат и настане пълен мрак, бетонът заблестява в синьо-зелена светлина.
Ecomix разработва собствена серия бетонови изделия с фотолуминесцентна фракция, интегрирана в лицевия слой, в нишов сегмент на пазара на бетонни настилки, в който подобни решения предлагат ограничен брой производители. Материалът акумулира енергия от светлината и я отдава под формата на сияние. Само няколко месеца след представянето си на изложението в София през март бутиковата серия Stars Collection вече носи резултати за компанията.
„Ефектът се усети веднага. Много хора ни забелязаха. Имаме 30% ръст в продажбите и очакваме приходи от близо 7 млн. евро за 2026 г.“, казва Мария Чомакова. Тя е най-голямата от трите дъщери на основателите на Ecomix Николай и Екатерина Танчеви, които управляват няколко фабрики за вибропресовани бетонови изделия в пловдивското село Житница и три бетонови възела. Цялото семейство участва в бизнеса заедно с тримата зетьове. Всеки се занимава с това, в което е най-добър, от финансите и производството до маркетинга и продажбите.
Идеята за светещите павета идва от личната амбиция на Мария Чомакова да създаде „нещо, което никой от конкурентите не прави“. В продължение на година тя проучва технологии и материали с уау ефект. През лабораторията минават стотици мостри на фракции от различни краища на света, докато накрая открива фотолуминесцентната фракция от Северна Америка. Щом я вижда, Мария си казва: „Това е!“. Най-трудната задача остава пред технолозите, които интегрират материала в бетона, без да компрометират качеството и здравината на изделието.
Щом стартира рекламната кампания в социалните мрежи, клиентите започват да публикуват снимки на паветата в домовете си, което води до нови поръчки. Едни изграждат логото на компанията си със светещи павета на производствената площадка, а други ги подреждат като фриз, който очертава пътеки и пространства. „Колкото е по-тъмно, толкова по-ярко свети“, повтаря Мария Чомакова при срещата ни във фабриката.
БАЗАТА НА ЕCOMIX В СЕЛО ЖИТНИЦА Е КАТО ЖИВ ОРГАНИЗЪМ
Постоянно расте на площ от 40 декара. Николай Танчев изкупува съседните земи, за да развива амбициозните си проекти. В центъра се извисява бетоновият възел, индустриална конструкция със силози и бункери, от която бетонът поема към строителните обекти. Автопаркът наброява 50 бетоновоза и специализирани транспортни машини. Двете напълно автоматизирани фабрики бълват цветни павета, бордюри и плочи, подредени на палети. Готовите изделия се складират в дълги редици направо на плаца, където гъмжи от електрокари. Старият бетонов възел, сглобяван ръчно преди 30 години, стърчи на металните си крака, ръждясал и очукан като Дон Кихот, останал на пост след края на битката. „Направихме го с моя тъст, майстор стругар и фрезист, с части, събирани в околностите. Нямахме пари да купим готов“, разказва Николай Танчев. Бил е на 25, когато през 1996 г. с парите, спечелени от малък бизнес със заведение, купува една стара „Газка“ и с нея разкарва строителни материали в околните села. Завършил е строително училище, но никога не е искал да стане строител. Нуждите на клиентите му дават кураж да направи съоръжение за бъркане на варов разтвор. По онова време варта е основният материал, с който се измазват стените на селските къщи.
След година-две, когато строителството в региона се разраства, той купува истински бетонов център, немско производство. По същото време много други предприемачи в региона и Пловдив правят същото. Въпреки това всеки успява да си намери място, без да пречи на останалите и без да влиза в пряка конкуренция с тях. „Помагахме си дори с техника. Обменяхме опит кой какъв цимент ползва и в какви комбинации“, включва се в разговора Екатерина Танчева, която управлява финансите на компанията.
Години по-късно тези независими бетонови центрове в Пловдив, повече от 40 на брой, са придобити от големи компании. Ecomix обаче остава семейна собственост. Една от причините е, че никога не е търсила клиенти в големия град. „Не сме влизали там. Оставиха ни да работим“, обяснява кратко Николай Танчев.
През 2010 г. Ecomix вече има толкова много клиенти в Хисаря, на 20 км от Житница, че Николай Танчев решава да премести услугата по-близо до тях. Купува парцел на главния път към града и изгражда модерен бетонов възел, който се вижда отдалеч. Там обаче го очаква утвърден конкурент и битката за клиенти е сериозна. Танчев затяга контрола върху всяка партида бетон и превръща постоянството в качеството в свое предимство. Клиентите усещат разликата и добрата репутация постепенно се разпространява. Конкурентът в крайна сметка затваря базата си в Хисаря и премества техниката си в Карлово. Танчев обаче не се отказва и от този пазар. През 2019 г. Ecomix открива бетонов възел и в Карлово, като инвестира в допълнителна техника, бетонпомпи и бетоновози. Всеки нов клиент идва с различни изисквания към бетона. Това кара технолозите в лабораторията да търсят нови решения. „Бяхме много гъвкави. Щом разберем, че на пазара влиза нова марка бетон, веднага я сертифицираме и я включваме в системата. Така печелехме доверието на клиентите и партньорите“, казва Николай Танчев.
За него партньорите с множество малки обекти са по-ценни от клиент с един голям, но еднократен проект.
Под натиска на конкуренцията съперникът на Ecomix решава да изтегли бетоновия си възел и от Карлово. Николай Танчев има свое обяснение защо неговата компания успява да се наложи в региона: „Те бяха много по-голяма фирма от нас, но софийска. Правеха бизнес отдалече. Не обръщаха достатъчно внимание на клиентите. А ние сме там денонощно. Семеен бизнес сме, следим нещата отблизо и гледаме всички да са доволни“. Работата на близко разстояние с клиентите дава предимство на местния пазар. С годините Ecomix натрупва опит, който ѝ позволява да поема и сложни проекти със специфични технически изисквания. Компанията доставя бетон за пистата на летище „Граф Игнатиево“ по американски стандарти и за Kaufland по немски. За „Атаро Клима“ разработва бетон с водонепропускливост и устойчивост на киселини. За „Аурубис“ изпълнява поръчка за бетон, предназначен за изграждането на 60-метрова кула, без риск от напукване.
ОЩЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ, ДОКАТО ОСНОВНИЯТ БИЗНЕС РАСТЕ
Танчев търси начин да осигури работа на хората си и през зимата, когато бетоновите възли спират. По онова време все още няма добавки, които позволяват работа с бетон при минусови температури. Вместо да праща служителите на трудовата борса, той отваря малко производство на тухли за огради, навеси и стопански постройки. Изделията се отливат ръчно в пластмасови калъпи, по 450 броя на ден. В съседното село Дълго поле обаче друга фирма произвежда подобни изделия. Конкуренцията отново се оказва стимул за развитие. „Започнахме да се конкурираме с тях и това ни накара да вървим нагоре с нови изделия“, разказва Танчев. Една от идеите вече се е загнездила в главата му. През 2000 г. главната улица в Пловдив е ремонтирана с павета с мозаична повърхност. Танчев няколко пъти отива до града и оглежда натрупаните купчини, за да разбере кой ги произвежда, защото дотогава не е виждал подобни изделия в България. Етикетите разкриват, че паветата са внос от Турция. Оттогава той мечтае да дойде денят, в който Ecomix ще може да произвежда такива.
Мечтата да произвежда модерни павета постепенно се превръща в реалност. През 2007 г. Ecomix вече разполага с полуавтоматична вибропреса, която произвежда около 2500 сиви павета, бордюри за паркинги и индустриални плочки дневно. Големите паркинги и индустриалните площи все по-често търсят алтернатива на асфалта и шлайфания бетон. Паветата позволяват по-лесна поддръжка и подмяна на отделни участъци, а за Ecomix се отваря възможност да излезе на по-голям пазар.„Започнахме сериозно да навлизаме на софийския пазар. Явихме се като конкурент на компании като „Софурбан“ и „Техносим“. Те видяха, че произвеждаме качествено и на по-добри цени. Започнаха да правят нововъведения, за да защитят производството си. Ние също“, разказва Танчев.
През 2017 г. Танчев изгражда модерна фабрика за ново поколение бетонни изделия. Технологиите вече позволяват много по-голяма свобода във формата, цвета и текстурата, както и в начина, по който настилките се вписват в архитектурата и ландшафта. Идеите за мозаични повърхности, различни фракции и цветови комбинации се раждат у дома, около семейната маса. „Сутрин ставаме и вечер си лягаме с работата. Като си я харесваш, идеите сами идват. Повечето фирми наемат скъпоплатени технолози, а ние се учим на принципа проба-грешка“, обяснява той.
Двете фабрики позволяват на Ecomix да изпълнява спешни поръчки, без да спира работата по останалите проекти. Клиентите рядко са склонни да чакат, затова компанията държи големи количества готова продукция на склад. Така стотици хиляди евро остават вложени в павета, бордюри и плочи, които чакат своя купувач. „Губили сме сделки заради недостатъчни наличности. Само доволният клиент се връща отново“, казва Танчев. Той би могъл да предлага и полагане на настилките със собствени бригади, но следва златно правило никога да не навлиза в бизнеса на клиентите. Когато обаче настилката е зле наредена и някой се оплаче, че „паветата са криви“, Танчев е категоричен: „Отнякъде е пестено“.
Самият Танчев не пести средства за нови производствени мощности, които отварят път към следващи проекти. През есента на 2025 г. Ecomix отваря трети завод, който дава много по-голяма свобода при създаването на изделия с различни форми и цветови комбинации. Инвестицията е 4.5 млн. лв., а финансирането е обезпечено от работата на другия завод и бетоновите центрове. „И да не тръгне работата, можем да си обезпечим кредита“, включва се Мария Чомакова, която работи с майка си във финансовия отдел. Вместо с това да сложи край на тежките инвестиции, както неведнъж е обявявал, само след няколко месеца баща ѝ отваря следващата страница. При всеки нов проект, когато проблемите го затиснат, Танчев обявява: „Това е краят, правя го за последно. Пенсионираме се, вие поемайте!“. После реже лентата и месец-два по-късно се ражда нова идея. При него последният проект никога не е последен.
През февруари 2026 г. Танчев подписва договор с германска компания за доставка на технологична линия за допълнителна обработка на вече произведени вибропресовани бетонови изделия. Това ще бъде четвъртият завод на Ecomix. Новата линия ще позволи създаването на настилки, които наподобяват естествен камък, с характерна текстура, релеф и контролирано състаряване. Световните тенденции все повече превръщат несъвършенствата в част от дизайна, а допълнителната обработка придава по-висока стойност на изделията.
Така, почти 30 години след първия ръчно сглобен бетонов възел, в Ecomix продължават да търсят онова, което още не са правили. За фамилия Танчеви това е пътят, по който продължава да върви и следващото поколение.