Transpress: Качество и бързина
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Пет камиона Volvo предпоследен модел чакат пред един от 14-те логистични центъра на Transpress до Летище София. Те трябва да разтоварят стоките и да натоварят нови. Чакането не е нещо обичайно за логистичната фирма, но в момента складът се чисти. Десет минути по-късно опашка няма, камионите са в халетата, а екипът разпределя стоката от и във камионите. Скоростта, с която си вършат работата, е впечатляваща. Под звуците на Рамщайн от близката уредба първият от петте камиона вече е разтоварен, а стоката е прецизно подредена.
„При нас бързината и качеството са от най-голямо значение“, казва 52-годишният Веселин Стоянов, собственик и изпълнителен директор на Transpress. Приближавайки към екипа на Forbes, той се качва на една от автоматизираните платформи за товарене и разтоварване на палета. „Другото важно нещо са технологиите – казва той, слизайки от платформата – гледаме винаги да сме в крак с тях, за да вървим нагоре.“
Transpress е логистична компания, създадена през 1993 г., партньор е на Dachser European Logistics. Покрива глобална мрежа от транспортни услуги на територията на цяла Европа, Северна Африка и част от Близкия изток. В Transpress работят 700 души, а автопаркът надхвърля 250 камиони и бусове. Оборотът за 2020 г. е 73 млн. лв. – с 21% повече от предходната година.
Разговорът ни тръгва точно с резултатите на компанията в последната година. Веселин Стоянов е категоричен, че успехът се дължи на това, че нито за миг не са спирали дейността. „Не се поддадохме на първоначалния шок от пандемията. Въведохме специални мерки в складовете и защитни механизми за шофьорите. Дори и в най-тежкия момент ние пътувахме до Италия“, разказва Стоянов.
Той е израсъл с големите машини. Баща му е управлявал предприятие в близост до родния му град Бургас, което е имало „армия“ от камиони, багери и всякаква строителна техника. На 15 си изкарва джобните с ремонт и изчукване на коли. „Събирахме се четирима приятели и сменяхме съединител на „Жигули“, за под два часа“, спомня си Стоянов.
Талантът, който има с техниката, го праща в отбора по майсторско управление на камиони в училище. Освен че овладява тънкостите на шофиране на едрогабаритни машини, той и съучениците му „тунинговат“ газката на училището и започват да обикалят страната на състезания.
Завършва гимназията с огромен специфичен опит, който се оказва безценен за бъдещия му път. През 1987 г. влиза в казармата и попада в поделението по противовъздушна отбрана в Бояново, в близост до Ямбол. В учебния център има задължителни часове по кормуване на камион. Стоянов се сблъсква със стряскаща гледка – машината е в окаяно състояние. Предлага на взводния командир да я поправи. Първоначално той отказва, но Стоянов е напорист и получава своя шанс. За две нощи камионът, който е като пробита лейка и губи масло отвсякъде, е приведен в отлично състояние, а офицерът е впечатлен.
От тук насетне тежката казарма приключва за него. На 18 години и няколко месеца Стоянов започва всеки ден да пътува из цялата страна с камион. Превозва дрехи, храна, боеприпаси, войници. „Усещането да си натоварен с толкова отговорна задача беше прекрасно, чувствах се значим. Да дадеш на човек да носи отговорност е много важно – един от големите уроци в живота ми, който следвам и до днес и го прилагам спрямо колегите от фирмата, с които работя“, разказва Стоянов, седнал вече в светлия си кабинет, в бизнес сградата на Transpress, която е до логистичния център.
Три месеца след уволнението Веселин Стоянов вече е шофьор в бургаския клон на СО МАТ, държавната транспортна компания. Качествата му и там са забелязани и не след дълго му възлагат задача да закара камион, пълен с части за Renault, до иранската столица Техеран. Така той става най-младият служител на компанията, на когото е поверен този дълъг и тежък маршрут. Преди да тръгне на път, младежът отново ляга под камиона. „Исках да бъда подготвен, да не се явят изненади по маршрута.“
Идва преходът. Младежът, който въпреки крехката възраст, вече има сериозен професионален опит зад гърба си, отново има мечта – този път за собствен бизнес. Седейки в офиса на СО МАТ, чуждестранно списание привлича погледа му. Докато го разглежда, му хрумва идеята да пробва да продава вестници и списания на чуждите туристи на плажа. Пише факс до „Дейли мирър“ с молба за партньорство, оттам му изпращат безвъзмездно 100 вестника, които още същия следобед заедно с брат си и приятел успява да продаде. „Англичаните не можеха да повярват, че виждат родни вестници у нас. Разграбиха всичко за под час“, спомня си Стоянов.
След този първоначален успех той отново пише до вестника, британците са приятно изненадани и решават да си партнират с българите. Така Веселин Стоянов влиза в разпространителския бизнес на чуждестранни вестници и списания. Напуска СО МАТ и се отдава изцяло на новото начинание. Освен по плажовете доставят преса и до рецепциите на хотелите и тогавашните РЕП-ове. Работата потръгва, но има сериозен проблем – закъсняващите доставки. „Реших да ги организирам сам.“
В края на 1992 г. купува бус и за по-малко от 24 часа отива и се връща до Будапеща, откъдето взима чужда преса. На следващия ден продава всичко. „Видях голяма възможност“, казва Стоянов. Така започва да изпълнява различни курсове и да доставя вестници и списания от чужбина. Всичко изкарано пести, за да може да купи още бусове и да наеме първите шофьори.
През 1993 г. регистрира фирма Transpress, а автомобилите му започват да пътуват и до Германия. Разстоянието от Мюнхен до морето го взимат за под 36 часа, което по онова време е нечувано постижение най-вече заради сложната бюрокрация.
В началото на 90-те години на миналия век няма общи граници, нито единни митнически споразумения. Преминаването във всяка държава става с виза, а издаването ѝ отнема време и проверки. Въпреки това той създава стройна организация и правила, които сработват.
Бизнесът с вестници и списания върви много добре, а информацията колко бързо младата компания извършва доставките се разчува. В края на 1993 г. се появява първият клиент – „Мото-Пфое“, вносителят на Ford в България, който се нуждае от доставка на части от Германия. По това време те пристигат със самолети, които са малки и с ограничено карго пространство. Другият вариант е с тирове, но там доставките доста се бавят заради бавното преминаване на границите.
БЯХМЕ НАПИПАЛИ ЕДНА НИША, ТАЗИ С БУСОВЕТЕ, КОЯТО НИКОЙ НЕ БЕШЕ ЗАЕЛ. МИНАВАХМЕ ГРАНИЦИТЕ БЪРЗО, ПОЧТИ КАТО ЛЕКИ КОЛИ
Виждайки, че това може да е сериозен пробив, лично се качва на буса и отива да изпълни първата поръчка на новия клиент, който остава изключително доволен от бързината и качеството. Започва устойчиво партньорство между „Мото-Пфое“ и Transpress, което продължава вече 28 години.
Не след дълго и други големи вносители на части се обръщат към Transpress и бизнесът избухва. Всеки изкаран лев Стоянов инвестира в нови бусове и ремаркета, наема и първия човек за администрацията, който се занимава с документите и бюрокрацията.
Младият предприемач осъзнава, че има още по-големи възможности, и започва да приема поръчки и от други сектори. Прави сериозен удар с бизнеса на ишлеме – взима суровините, най-често от големи германски компании, доставя ги до българските шивашки предприятия, след това превозва готовата продукция до крайния клиент. Стоките стават толкова много, че Стоянов предприема следващия ход – изгражда няколко логистични центъра, купува и първите си камиони, с което отваря нова страница в бизнеса си. „Ключът за успеха беше свързан с митниците. Ти може да си много бърз с превоза, но като те задържат на митницата, всичко се губи. Глобите бяха нечовешки.“
За да не се стига до този сценарий, Стоянов създава митнически отдел, служителите на който се грижат да няма грешки с документацията. Шофьорите преминават специална подготовка, участват в ролеви игри, в които разиграват реални ситуации. „Станаха факири. Със знание и подготовка направихме така, че почти не допускахме грешки, а ако случайно станеше някой гаф, сядахме и си вадехме поуките. Всяка грешка е стъпало“, казва предприемачът.
От уста на уста Transpress се развива до една от най-големите логистични компании в България. Става лидер при палетните пратки, но възможностите за растеж започват да се стесняват. Веселин Стоянов прави следващия пробив.
През 2008 г. той изпраща имейл на Dachser European Logistics с предложение за партньорство. С екип от над 30 хил. служители и годишен оборот от над 5 млрд. евро немската компания е една от водещите логистични фирми в Европа. Оперира в две основни направления – сухопътен и въздушен и морски транспорт. Разполага с мрежа от 393 бази в цял свят, в които годишно се обработват и транспортират близо 80 млн. пратки с общо тегло близо 40 млн. тона.
„Трябваше ни партньор, на когото да поверим „последната миля“ (превозването от склада до крайния клиент), и това беше Dachser. Дотогава ние вършехме това, което ни ограничаваше“, разказва Стоянов.
Уцелва точния момент – гигантът обмисля експанзия на изток. Не след дълго Dachser поверява на Transpress всички пратки на техните клиенти, които някъде в Европа и света са се появили за България, Косово, Македония и Албания. Българската компания става ексклузивен партньор за региона. Освен това Transpress доставя стоки на български клиенти до складовете на Dachser, откъдето „последната миля“ се извършва от местните партньори. Германските и българските логистични центрове са свързани с иновативна система. „Ние сме устойчиво вързани с Dachser и имаме постоянна връзка с техните центрове.“
След сключването на партньорството с Dachser бизнесът на Transpress вече е отворен към света. Все повече български компании припознават транспортната фирма на Веселин Стоянов и ѝ доверяват стоките си. Камионите не спират, поръчките растат, а клиентите достигат 18 хил., сред които и Amazon. Transpress доставя стоки до складовете на световния онлайн търговец от България. Стоянов обяснява, че са избрали неговата фирма заради партньорството с Dachser и доказаното качество.
На въпрос как се изгражда толкова богато портфолио Стоянов отговаря:
С КАЧЕСТВО. НИЕ ПРОДАВАМЕ КАЧЕСТВО И БЪРЗИНА. НИКОЙ НЕ ИСКА СТОКАТА МУ ДА СЕ СЧУПИ ИЛИ ДА ЗАКЪСНЕЕ
Качеството на доставките се следи непрекъснато, попълва се специален индекс, който достига 98.5%. „Ако има забавяне, светва в червено, което понижава индекса. Същото се случва и ако клиентът има възражения при получаване на стоката. Нашата цел е да постигнем 0% рекламации и сме близо до това“, казва той.
Виждайки поредната ниша – онлайн търговията, Веселин Стоянов създава изцяло нова куриерска бизнес линия – Green Courier. Тя оперира в цялата страна, както и в Централна и Източна Европа. За този вид превоз компанията използва малки и по-екологични автомобили, отскоро и триколесни велосипеди. За да се изпълнят бързо доставките, се разчита на логистичните центрове на Transpress. Клиентите на услугата, най-вече онлайн магазини, си държат стоката във въпросните центрове и за всичко останало – от кошницата, през опаковането до доставката, се грижи Green Courier. „Иновативен софтуер следи наличностите и поръчките“, казва Стоянов.
И обяснява, че пратките могат да са до 31.5 кг, да се доставят в точно определен час, като той може да е до 22:30, късната доставка е много търсена. Засега се предлага само в София, Пловдив и Варна, но се очаква скоро експанзия, тъй като „през 2020 г. имаме 30% ръст на оборота“.
Модерните технологии не са всичко за Transpress – най-важното са колегите, както нарича служителите си Стоянов. „Въпреки че те са над 700, нашето управление е като при семейна компания. Ценим всеки от екипа. Искаме заедно да движим компанията към нови върхове“, обяснява той.
А мечтата на Веселин Стоянов е един ден Transpress да бъде наследена от двамата му синове, които вече работят в компанията. „Този момент обаче е далече. Имам още много да дам на Transpress.“
