Блокчейн за всички
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Когато за пръв път чува за биткойн, Милен Радков, основател на Hack – софтуерна компания, специализирана в сферата на блокчейн технологията, и участник в селекцията на Forbes България „30 под 30“ през 2020 г., решава, че става дума за някаква измама.
По това време той учи „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет в Габрово. Тъй като бързо приключва със задачите си в една от дисциплините, прекарва оставащото време в интернет, където случайно му попада информация за Bitcoin. „Цената беше нещо от порядъка на 100 – 200 долара, но ми се стори голяма измама, защото не се задълбах, за да разбера за какво става дума“, разказва Радков, днес на 28 години.
Интересът му към криптовалутите се възражда едва няколко години по-късно, през 2016 г., докато учи магистратура в същия университет. „Оказа се, че един колега копае. Стана ми интересно, защото за пръв път имах жив човек насреща, който можеше да гарантира, че е изкарал някакви пари от цялата схема“, казва той.
Малко по-рано се е появил Ether и двамата с колегата му започват да копаят криптовалутата. „Разликата с Bitcoin е, че освен да имаш разплащателна единица, можеш да имаш и умни договори“, обяснява Радков и допълва: „Доста етери са минали през ръцете ми, на борсата се търгуваха за около 1 долар. Новото ми приключение беше да създавам майнинг ферма. Циментирах едно мазе в къщата на баба ми в село до Казанлък. Започнах ремонт, за да си контролирам всички тези машини дистанционно. Те си изплащаха цялата инвестиция. Цената растеше постепенно, както и на другите криптовалути.“
Постепенно осъзнава, че блокчейн има много по-голям потенциал от криптовалутите. За да навлезе в темата още по-надълбоко, започва да учи Solidity – езикът за писане на умни договори на Ethereum. „С умните договори можеш да изградиш цяла икономика или цяла бизнес логика на даден бизнес проект, без да трябва да зависят нещата от единичен сървър“, обяснява той.
Тъй като вече печели достатъчно от майнинг операциите си и от фрийланс проекти, решава да напусне работата си в софтуерна компания в София, за да създаде своя.
Дружеството „Хак.бг“ е учредено в началото на януари 2017 г., като Милен Радков е негов едноличен собственик. Първоначалната му идея е това да е студио за разработка на софтуер, мобилни приложения и уебсайтове, какъвто е и професионалният му опит до момента, без да се фокусира конкретно върху блокчейн технологията.
Паралелно с това за кратко създава и онлайн магазин за хардуер за майнинг, който тогава трудно се намира в България. „Бях завързал доста контакти с чуждестранни компании в Германия, Полша, Франция, които продават на едро такива неща. Внасях за себе си и за други – вече под шапката на Hack, но ми се стори, че няма смисъл да се занимавам и с двете дейности, тъй като едното си е чиста търговия, а другото ми се виждаше и все още ми се вижда по-интересно, иновативно“, обяснява той решението си да се фокусира изцяло върху създаването на софтуер.
Бизнес нюхът му обаче се появява доста по-рано. След като семейството му си купува компютър, когато той е в първи клас, Радков първоначално се отдава на компютърните игри, но постепенно интересът му се задълбочава. Тъй като е почитател на играта MU Online, започва да се интересува как може да си направи сървър. „Оттам се зароди цялата ми страст към програмирането и компютрите. Играта не беше с отворен код, но по някакви форуми намерихме как можеш да пуснеш сървър.“
Започва да се учи да преправя кода и допълнителните уеб модули, в това число за уеб магазин, които намира в руски форуми, в който потребителите могат да продадат и да купят предметите, които получават в играта. „Играта си имаше вътрешна валута. Допълнително имаше скъпоценни камъни, които намираш трудно в играта, и начинът да ги придобиеш е да пратиш SMS, да заплатиш сума и да получиш еквивалент в играта.“ Интегрира системата за плащане с SMS-и и започва да печели от играта, макар че провайдърът прибира 80% от сумата. По това време е на 14 – 15 години и му се налага да използва банкова карта на майка си, тъй като е твърде малък, за да си отвори банкова сметка.
В гимназията се увлича по създаването на сайтовете. Фен на книгите от поредицата за Хари Потър, решава да направи сайт – hpfanz.com. По това време се снимат филмите за момчето магьосник и постоянно се появява нова информация за локациите на снимките, актьорите и други подробности около продукциите, които биха били интересни на феновете. Привлича общо шестима съученици, които да се грижат за съдържанието. Прави и неуспешен опит да монетизира сайта. „Сблъскахме се с Google Ads, сложихме реклами, спечелихме 3 долара, обвиниха ни, че имаме невалидни кликове, и ни баннаха акаунта“, спомня си с усмивка той.
Краят на сайта идва естествено две–три години по-късно – след излизането и на последния филм от поредицата решава, че вече няма смисъл да го поддържа, тъй като потребителите започват постепенно да губят интерес, а има и други, по-големи сайтове, към които да се насочат, ако все пак имат такъв.
Междувременно създава софтуер за десктоп приложение – „Готови ли сме за матура?“, за съдържанието на което му помага учителката му по литература. Приложението помага за подготовка за матурата по български език и литература, като включва задачи от типа на свържи портрета на автора с родното му място. Със софтуера се явява на олимпиадата по информатика.
След като завършва училище, записва да учи задочно в Техническия университет в Габрово и започва работа в ИТ компания в Казанлък, откъдето е родом. Основната му работа е да създава и администрира сайтове, като има време и за фрийланс проекти.
Един от тях е поръчка от голяма компания в ритейл индустрията в България да направи единна система, в която да се докладват технически проблеми от обектите на ритейлъра. Проектът постепенно се разширява, като се добавят нови функционалности. „Това нещо прерасна в цяла ERP система, която се ползваше с години“, обяснява той.
Докато работи по тези проекти, опитва да започне и собствен бизнес – да пусне приложение, с което да създаде ново преживяване на посетителите в музеите. Идеята е в сградата да се поставят бийкъни – те излъчват сигнал, който се улавя от намиращо се наблизо смарт устройство. Така през телефона си можеш да разбереш до кой експонат в музея се намираш и да прочетеш повече информация за него.
Приложението се превръща в дипломната му работа, но той е убеден, че то има много по-голям потенциал. Решава да се свърже с всички музеи в България, за да разбере дали имат интерес и достатъчен бюджет, за да включат едно такова нововъведение. Оказва се, че в повечето музеи има твърде малко експонати, за да има смисъл от приложението, а за тези с много експонати е твърде скъпо. И приложението така и не стига до пазара.
Когато решава да вложи всичките си усилия в Hack през 2017 г., първоначално компанията поема всякакви проекти, които нямат общо с блокчейн. „Работихме по няколко ERP системи, няколко други проекта, които нямаха общо с блокчейн. Беше трудно изведнъж да намерим това доверие в другия клиент. Имаше търсене, но не толкова, че да се фокусираме изцяло там“, обяснява Радков.
Това се променя в края на 2017 – началото на 2018 г., когато все повече хора започват да обръщат внимание на криптовалутите, и Hack постепенно се специализира в предоставянето на услуги на базата на блокчейн технологията.
Пазарът на Hack в момента е предимно в чужбина – в Африка, Азия, Америка, Европа. Екипът се състои вече от 17 души, а приходите на компанията са се увеличили двойно миналата година – от 243 хил. лева през 2019 до 489 хил. лева през 2020 г.
„В момента работим с Chainlink, с æternity, Web3 Foundation“, изрежда Радков. Hack работи и по проект на инициативата SAT-1, която цели да развива космическите технологии и наука в България, заедно със съоснователя ѝ Здравко Димитров. „В момента основен играч е Amazon и един–двама по-големи, които имат наземни станции и получават данни от сателити. Със Здравко създаваме система, в която сателитът и наземната станция сключват умен договор за преминаванията, които сателитът ще направи, и данните, които ще изпрати. Наземната станция може да бъде всеки един от нас, има китове, с които можем да си сглобим малка наземна станция в аматьорската честотна лента. Така може да се счупи монополът на Amazon – имайки много хардуер, може да решава на каква цена да е тази услуга“, уточнява Радков.
Тази година компанията започва работа и по два свои проекта – Fadroma и Motika. „Fadroma има целта да стане фреймуърк за разработка на умни договори в Cosmos екосистемата и Cosmos базирани блокчейни. В момента поддържаме Secret Network и Terra. Motika пък е десктоп стенд алоун апликация, която помага за създаване на мулти сигничър транзакции. Все още е на бета версия, ползваме го за вътрешни нужди“, обобщава Радков.
Hack работи още по проект за децентрализирана борса, за който обаче Радков не бърза да говори все още, както и по такъв за умна благотворителна фондация. „Идеята е да покажем на различни неправителствени организации как могат да направят по-прозрачни даренията, защото в блокчейн всичко оставя следа – може да се види кой е дарил и по-важното – къде отиват парите.“ За момента проектът цели само да покаже „на различни хора в тази сфера какво може да бъде постигнато“, но Радков не изключва възможността един ден да осъществи и на практика подобен проект.
Като своя основна мисия той вижда популяризирането на блокчейн технологията и криптовалутите. Един от начините за това намира в организирането на блокчейн мийтъпи за разработчици, в които те да дискутират различни тенденции в технологията, да виждат имплементирани решения в блокчейн технологията. Осъществява 15 – 20 такива срещи, които спират по време на ковид пандемията. Първоначално организаторите прехвърлят срещите онлайн, но няма интерес, тъй като липсва живият контакт с останалите от общността.
В момента Hack е насочила усилия и към създаването на обучителни курсове по темата. Компанията вече има събрана информация, тъй като и сега екипът обучава новите попълнения, но информацията трябва да се структурира. Радков все още обмисля как точно да се провеждат обученията, като целта няма да е те да стават част от бизнеса на Hack, но може да е добър начин за избор на нови попълнения към екипа. „Не знаем кога ще стане, нямаме краен срок, целта е да е качествено“, казва основателят.
На дневен ред стои и въпросът за ръст на компанията, но не на всяка цена, категоричен е Милен Радков. „Имаме за цел да пораснем още, но искаме да запазим размера на компанията – да не става твърде голяма, тъй като тогава малко се размива културата. За момента се стремим да не растем рязко, по-скоро бавно и качествено“, казва Радков.
