Феноменът на Мария Силвестър в изложба
Партньорска програма
Видео инсталация вдъхва нов живот на емблематичните репортажи на водещата Мария Силвестър 29.03 – 02.04, галерия Структура
Спомняте ли си цветната репортерка Мария Силвестър, която преди повече от 15 години тичаше с един микрофон след на пръв поглед странни хора, за да им задава на пръв поглед странни въпроси? Днес тези репортажи живеят нов живот в онлайн пространството, достигайки до стотици хиляди зрители. Един от тях е 18-годишният Симеон Марков – ученик от Пловдив. Преди няколко месеца се засичат в Пловдив и той пита Мария дали има архив на тези видеа. „Не, разбира се“, отговаря тя и започват разговор за стойността на репортажите от дистанцията на времето, в което са създавани. Първоначалната идея на Симеон е да помогне за създаването и подреждането на архива, но проектът поема по собствен път.
„Той ме накара да се замисля за цялото това нещо, което е заживяло собствен живот в пространството на вечния интернет, без аз да имам никакво отношение към него. Аз имах отношение към създаването на материалите, но след това не съм търсила по никакъв начин остойностяването им във времето. И ето, появява се един човек на 18 години, чийто съзнателен живот е преминавал, когато аз вече съм приключила с тези репортажи, и той открива в тях същия смисъл, който съм виждала и аз тогава“, казва Мария. Енергията на колаборацията им започва да тече в посока на създаване на нов контекст за тези репортажи и макар Мария да няма самочувствие за подобен проект, постоянството на Симеон и дълбочината на идеите му й вдъхват доверие. Водещата се шегува, че прехвърля цялата отговорност на младия си колега, който се превръща в идеен двигател и реализатор на изложбата.
„Репортажите на Мария биват вторично потребявани в интернет, имат стотици хиляди гледания, извън контекста на телевизията са се превърнали в нарицателно, в мемета. Когато са ги пускали по телевизията и хората са ги гледали, несъмнено са се забавлявали. Сега, когато им е даден втори живот, трябва да се преосмислят, да се променят функциите им, отношението към тях. Този проект се занимава с това как се изгражда един медиен образ, но и как се деконструира, защото ние създаваме и предлагаме на публиката една нова, по-сериозна Мария“, добавя Симеон. Макар водещата да участва в работата по проекта, целият екип се отдръпва от конкретния образ и я разглежда като трето лице, за да изгради видео документ на едно политическо време и пространство, за да изследва причините, поради които този телевизионен феномен е съществувал точно тогава.
Видео инсталацията се състои от три екрана, на които едновременно текат три прожекции – както автономни, така и свързани помежду си. На тях е представена селекция от архива с репортажи, така че трите екрана да общуват помежду си и да изведат вътрешните диалози на видеата, да поставят под съмнение наративите. По проекта работят с един от най-разпознаваемите съвременни български художници – Калин Серапионов, който намира правилната визуална форма – симулация на работна среда, на монтажна програма и работен плот, където всичко изглежда възможно. По звука работи Ангел Симитчиев. Изложбата ще е отворен за посетители от 29 март до 2 април в галерия Структура. Инсталацията носи заглавието МО! на името на едно от видеата на Мария, в което докато тя говори с един човек, друг просто минава през кадъра и казва: „Мо!“. Водещата споделя, че никога не е разбрала какво означава това, но то се е превърнало в метафора на случайностите, на странните ситуации и на парадоксите в живота.
МО! може да се нарече и жанра на тези репортажи, тъй като те трудно влизат в каквито и да е определения. Доближават се до идеята за Гонзо журналистика, граничат със социален експеримент, присъства журналистически, но и художествен маниер за разказване на историите, всичко това поставено в граждански и политически контекст. Мария споделя, че в годините 2005-2011, когато ги е правела, не е преписвала от никого, а е импровизирала на момента. Често се е движела по ръба, мислейки, че по нищо не се различава от хората, които интервюира, но винаги, и в най-абсурдната ситуация, е търсела дълбочина, пластове и паралелни реалности на случване на историята. Поставянето на този опит в галерийна среда днес пък придава нова стойност и възможности за възприемането му.
Докато работят по създаването на изложбата започват да изследват още процеси и явления в медийната среда у нас. Установяват, че имат сходно мислене за случващото се в България, за наука, изкуство, политика, образование, за начина, по който може да се въздейства, за създаването на алтернативи. Разликата във възрастта между Мария и Симеон пък им осигурява ценен възрастов паралел, в който наблюдават едно и също явление от различни гледни точки, с различен предишен опит и различни натрупвания. Категорични са, че съвместната им работа няма да приключи с тази изложба. „Много естествено в процеса на разговора се замислихме кои са другите такива феномени или МО!-та и какво се случва чисто смислово с наследството им. Те са били медийни и медийно консумирани образи, които имат една определена стойност за времето, в което са били на екран, но след това тази стойност отива в нищото, изчезва. Вълнува ни търсенето на изгубената стойност след някакъв определен период от време“, казва Мария и добавя, че ще работят и с други подобни феномени, чиято работа да поставят в нов контекст. Надява се, че по този начин ще се научим на търпение, ще се отдръпнем от „мълниеносното обезглавяване на образи в социалните мрежи“, което ни лишава от възможността да погледнем към времето назад, лишава ни от възможността да видим къде се намираме, забързва ни прекалено много и ни прави несензитивни по отношение на фините процеси и собствените ни възприятия, защото днес времето тече много по-бързо. А целта на Мария и Симеон е да възвърнат чувствителността.
“Сега интернет не позволява това, тези образи биват поставяни под мигновена обществена дисекция, биват разголвани, губят смисъла си. Все по-трудно е да се отдалечим дори за малко от този процес, за да погледнем с нови очи“, обобщава Симеон. Затова следващата стъпка е създаването на фондация, която да остойностява тези образи и да се опита да отговори на въпросите защо сме тук и сега, в това време.
