Аджибадем Сити Клиник: Когато иновациите срещнат здравеопазването

Болниците от групата на Аджибадем Сити Клиник са пионер във въвеждането на най-съвременните технологии за лечение и диагностициране на пациенти в България

Медицината в света се развива с бързи темпове, а състояния и проблеми, които доскоро са били безнадеждни, вече намират иновативни решения. Топспециалистите на „Аджибадем Сити Клиник“ доказват, че няма невъзможни неща, а България не изостава във въвеждането на най-съвременните технологии и практики в грижа за пациентите. Попитахме трима пионери на иновациите как се променя здравеопазването в перспективата на новите методи и как иновациите помагат.

Иновациите са част от професионалния път и от ежедневната работа и на доц. д-р Петко Карагьозов, началник на Клиниката по гастроентерология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Казва, че стандартните неща, които правят, вече са надградени до ниво на европейски център, затова фокусът на разговора ни са онези ключови методи и технологии, които тепърва навлизат в медицината в България.

От 2016 г. въвеждат нова платформа за извършване на дигитална холангиопанкреатоскопия – миниендоскоп, с който се извършва директен оглед на жлъчните пътища и на панкреасния канал, могат да се взимат биопсии и да се извършват някои терапевтични интервенции, обяснява доц. Карагьозов. „Имахме възможност да бъдем сред първите в Европа, които получихме тази техника, натрупахме много опит в работата с нея и се превърнахме в тренировъчен център за региона.“

Другите новости за страната, по които работят, са свързани с интервенционалната ендоскопска ехография. Правят ехо-ендоскопски вътрешни дренажи на жлъчните пътища, панкреасния канал или жлъчния мехур, понякога при животозастрашаващи състояния или в случаи, когато други интервенции не са възможни. Със същата техника създават байпас между тънките черва и стомаха, като в много случаи отменят нуждата от хирургия.

През миналата година получават две награди за ендоскопски аблативни техники. Ендобилиарна аблация при неоперабилни тумори на жлъчните пътища – вкарване на електрод под директен визуален и рентгенов контрол с последваща термична деструкция, като дават шанс и удължават живота на пациентите с тази безнадеждна диагноза. С електрод, въведен в панкреаса по същия принцип, извършват деструкция на някои панкреасни тумори.

Тенденцията е тези иновативни методи на работа да навлизат бавно в медицината в България, защото изискват голяма инвестиция в техника и в обучение на екипа. „За да развиваш нещо ново, е необходимо да имаш подкрепяща среда и хора, които мислят, сходно с теб. Защото всяка нова технология идва с изисквания и към другите членове на екипа“, казва доц. Карагьозов и подчертава, че развитието на една иновация води до развитие на целия екип, а той е облагодетелстван, че работи в благодатна среда и е заобиколен от съмишленици.

Доц. д-р Павел Бочев, завеждащ клиниката по Нуклеарна медицина в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“, е един от пионерите на нуклеарната медицина в България. Той посочва три основни посоки, в които екипът му създава иновативен продукт и са водещи на пазара.

Първата е по отношение на използваната апаратура. „Работим в клиника, която оперира във върховия сегмент на предлагането на медицинска услуга, затова работата с най-висок клас апаратура е задължителна“, споделя той. Със SPECT-CT и PET-CT скенерите в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“ се постига значително съкращаване на времето за изследване на пациента, намаляване на активността на инжектирания радиофармацевтик и редукция на радиационната доза за пациентите. Крайният ефект е висококачествено изображение, с предпоставка на поставяне на точна диагноза и определяне на най-адекватната за пациента терапия.

Другата посока на иновативност в сферата на нуклеарната медицина е използването на нови и различни радиофармацевтици. „Създаваме и работим със специфични молекули, които таргетират специфични заболявания. Например ние бяхме първата клиника в България, която стартира хибридна образна диагностика на ПЕТ-КТ скенер на простатен карцином с нов радиофармацевтик. Не открихме топлата вода, но се включихме във време, в което тя все още се подгряваше в света“, казва доц. Бочев и добавя, че с тези нови радиофармацевтици се получават диагностични образи с качество, невъзможно до този момент.

„Трябва целият екип да е подготвен, за да можем да осигурим най-добър резултат от операцията, безопасност за пациента и медицинска грижа на световно ниво“, казва д-р Келчев.

Създаването и въвеждането в клиничната практика на някои радиофармацевтици, например 68Ga FAPI, е дълъг процес, който може да отнеме и до шест месеца. „С тази молекула, която въведохме, бяхме първи в България и все още сме единствени“, добавя той. Болницата разполага с радиофармацевтична лаборатория, в която мултидисциплинарен екип от химици и физици синтезира и създава радиофармацевтици, които след това се използват за нуждите на клиниката.

Третото поле за иновации в неговата клиника е използването на утвърдени радиофармацевтици за нишови индикации, които не са използвани никъде другаде. Това се налага при пациенти с редки заболявания, при които единствено импровизациите и уменията на лекаря могат да помогнат за диагностицирането.

Подготовката на лекаря и екипа са от ключово значение и в работата на д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ – Сърдечно­-съдов център”. Екипът се състои от 80 човека, които оперират средно по 70 души месечно.

Във всяка една операция участват по 8 специалисти – трима кардиохирурзи, анестезиолог с анестезиологична сестра, кардиолог, специалист по екстракорпорално кръвообращение, две медицински сестри. Всеки от тези специалисти е обучен и прилага най-новите методи на работа в отделението по кардиохирургия.

Основната цел, върху която д-р Келчев и екипът му са фокусирали работата си, е минимално инвазивната кардиохирургия. „Вместо със стандартния разрез с разделяне на цялата гръдна кост (20 см), минимално инвазивната хирургия използва по-малък оперативен достъп (4 до 8 см). Целта е намаляване на травмата за организма, намаляване на кръвозагубата и по-добър козметичен ефект“, казва кардиохирургът.

Пациентите за този тип операция се избират в зависимост от процедурата, която трябва да се извърши – основните операции са върху клапите на сърцето и върху кръвоносните съдове. При аортните клапи използват минимална кардиохирургия в почти 98% от случаите. За операция на митралната клапа използват 3D видеоендоскоп – „това е камера, която помага пространствено да се ориентираме и да извършим цялата оперативна интервенция, гледайки в екрана, а не в оперативното поле, поради минималния кожен разрез (около 4 см)“, обяснява д-р Келчев.

Тази камера помага както при реконструктивни процедури, така и при смяна на клапа. Целта при операции на митралната клапа е да се направят възможно най-много реконструкции на собствената клапа, а не да бъде сменяна с механична протеза, което е особено важно при младите пациенти.

Когато се наложи смяна на клапа обаче, използват иновативни клапни протези – те са биологични, обработени със специални вещества, които предпазват от натрупването на калций, и имат по-дълъг живот.

„Ние сме единствената болница в България, която работи с тях към момента“, казва д-р Келчев. В клиниката имат цяла програма по минималноинвазивна хирургия, в която ги подпомагат топспециалсти от Гърция и Италия – те посещават болницата няколко пъти годишно и правят специфични, високоспециализирани операции на пациенти, и обучават българските екипи.

„Трябва целият екип да е подготвен, за да можем да осигурим най-добър резултат от операцията, безопасност за пациента и медицинска грижа на световно ниво“, казва д-р Келчев.