Как неправителствения сектор може да подкрепи целите на филантропите?
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Автор: Георги Стойчев, изпълнителен директор на фондация „Институт Отворено общество – София“
Какви са възможностите за взаимодействие между нарастващата общност от бизнес лидери в България, ангажирани с филантропска дейност, и гражданския сектор в страната? При този въпрос първото трябва да отбележим, че това са относително млади сектори в съвременния български контекст – и двата са на Христова възраст. Вероятно сте забелязали, че напоследък множество граждански организации и бизнеси в страната отбелязват своите тридесетгодишни юбилеи. В същото време почти не можете да намерите българска организация в тези два сектора, която да е отваряла шампанско за по-голям юбилей, за разлика от организациите в други сфери на обществения ни живот. Вероятно има изключения, но те са точно това – изключения. Причината: и гражданският сектор и този на частния бизнес трябваше на практика да започнат да се възстановяват почти от нулата след падането на тоталитарните режими в Източна и Централна Европа преди 33 години. Комунистическият режим беше прекъснал съществувалите преди това традиции на организациите на гражданското общество и на частния бизнес, което е показателно за уязвимостта на тези сектори към промени в средата. Когато демокрацията започне да отстъпва терен на тиранията, общностите, които са способни да действат автономно, включително гражданските организации и независимият бизнес, наред с независимите медии, са сред първите, които биват атакувани.
Въпросът за средата
В България има редица граждански организации, които ежедневно работят за съхраняване и развитие на среда, която да гарантира, че всички сме равни пред закона, че няма произволно упражняване на сила, че нашите права са защитени. Това са така наречените watchdog организации. Поради липса на по-добър превод, обичайно ги наричаме „кучета-пазачи“.
АЗ БИХ ПРЕДПОЧЕЛ ДА ГИ НАРИЧАМ „ПАЗИТЕЛИ НА ЦЕННОСТИ“.
Естеството на тяхната работа ги поставя в позиция да настояват за прозрачност и отчетност на властите, да искат достъп до информация, както и да оповестяват случаи на нарушения и злоупотреби, а това често означава, че те са в конфликт със силните на деня. Нерядко те са обект на очернящи кампании, на заплахи, а понякога и на институционален тормоз.
Тези граждански организации, които играят фундаментална роля за развитието и запазването на благоприятна среда, позволяваща да развиваме останалите форми на предприемаческа, благотворителна или гражданска дейност, все още относително рядко получават подкрепа от местната филантропска общност. Когато разгледаме видимата част от дейността на филантропите и дарителите в България, виждаме, че нейният фокус е насочен основно към сектори като образование, предприемачество, здравеопазване, култура или спорт, но много рядко към подкрепа на организациите, ангажирани с отстояването на основните ценности на демократичното общество. Това означава, че или представителите на местната дарителска общност не виждат и не оценяват ролята на гражданските организации за съхраняване на България като демократична и правова държава, или се опасяват, че ангажирането им с подкрепа към този тип организации може да ги постави в потенциален конфликт с властта. Резултатът е, че този фундаментално важен за всички ни тип граждански организации в повечето случаи остават изолирани от местните източници на подкрепа и продължават да разчитат предимно на подкрепа от частни и публични донори от чужбина – основно от партньорите на България в ЕС и НАТО.
Това е характеристика на една прохождаща дарителска култура в една неразвита демократична среда, която все още не е в състояние да посрещне изцяло разнообразните нужди на гражданското общество и да подкрепи основни негови функции, свързани с осъществяването на граждански контрол върху властта. Преодоляването на подобен дефицит трябва да е обща задача на бизнеса и на гражданските организации, които все още не се познават достатъчно и частично изпитват взаимно недоверие.
Въпросът за доверието
Могат ли филантропите да имат доверие на гражданските организации? Как да са сигурни, че средствата, които биха дарили, ще бъдат използвани по предназначение? Имат ли гражданските организации достатъчно солидни и надеждни механизми за отчетност? Това са легитимни въпроси. Те не се задават за първи път и не се задават само от формиращата се филантропска общност в България.
Поради специфичния характер на прехода от комунистическа тоталитарна държава към демокрация през последните три десетилетия българският граждански сектор възниква и се развива с подкрепата на множество чуждестранни институционални и частни донори. Това има своите плюсове и минуси. Един от плюсовете е, че средствата от тези донори обичайно идват с високи изисквания за прозрачност и отчетност, с трансфер на добри практики и с прилагането на стандарти за избягване на конфликт на интереси, недопускане на двойно финансиране, нулева толерантност към корупция и развитието на стриктни системи за управление и контрол. Дейността на гражданските организации, които работят с подобни средства, редовно е обект на независими одити и на външни оценки. В значима част от активните и разпознаваеми граждански организации това формира култура на висока отчетност и отговорност, което ги прави надежден партньор на филантропската общност в страната. Част от тези организации от години успешно управляват дарителски програми на частни компании и филантропи в страната.
ВЪПРОСЪТ ЗА ДОВЕРИЕТО ОБАЧЕ Е ДВУСТРАНЕН. ПО ПРАВИЛО ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ РЕПУТАЦИЯТА Е ОСНОВЕН КАПИТАЛ.
Когато става дума за приемане на дарения и за формиране на партньорства, те също си задават въпроси за репутацията на донора и за рисковете, които поемат, когато се асоциират с един или друг източник на финансиране. В този смисъл, донорите също трябва да са готови да преминат през тест за доверие.
Въпросът за капацитета
Могат ли гражданските организации да помогнат на филантропите да постигнат своите цели и да превърнат дарените средства в измерим резултат на терен? Много често – макар и невинаги – те са единствените, които могат да направят това. В почти всяка тематична сфера на потенциална интервенция донорите, каквито в крайна сметка се явяват филантропите, могат да намерят граждански организации с подходяща мисия и цели, с изграден капацитет, с познаване на нуждите, със знание за предишни успешни и неуспешни инициативи, както и с готовност да експериментират. В този смисъл гражданските организации могат да бъдат надежден и в много случаи незаменим партньор в целия цикъл за осъществяване на една потенциална филантропска инициатива – от формулирането и прецизирането на целите, през изпълнението на инициативата на терен, до оценката на постигнатото въздействие. Нещо повече, за да не останат ползите от една успешна интервенция изолирани, гражданските организации са тези, които могат да служат като двигател за разпространение на добрите примери, включително да се застъпват за тяхното превръщане в част от публичните политики.
Необходимо уточнение
„Гражданска организация“ или НПО е по-скоро интуитивно понятие. В общия случай сме сигурни, че като я видим, ще я разпознаем, но даването на точна дефиниция може да се окаже трудна работа. В българското право гражданските организации съществуват основно под формата на сдружения и фондации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
Регистрираните ЮЛНЦ са доста разнообразна група и е трудно за тях да се говори като за организации с общи характеристики или с общи ценности. Само регистрираните в обществена полза сред тях са около 15 000. Според едно изследване на Институт „Отворено общество“ – София, от 2017 година тематично най-многобройната част от тези организации имат основна цел, свързана със спорта. Следват организациите, които имат основна цел в сферата на културата и образованието. Организациите, които се застъпват за човешки права, са относително по-малобройни.
В настоящия текст, когато говоря за „граждански организации“, имам предвид една относително по-малобройна група организации, които обикновено се свързват с обществената представа за НПО и които активно търсят финансиране и/или активно промотират дейността си. Това са организации, които предимно работят в сфери, свързани с утвърждаването на демократичните ценности и защита на правата на човека, включително равенството между половете, оказват подкрепа на групи в неравностойно положение, активни са в сферите на образованието, здравеопазването, опазването на околната среда и климата, както и в дейности, свързани с изграждането на капацитет.
Като цяло България остава страна с относително ниска степен на участие на гражданите в организирани форми на обществен живот. Серия от изследвания на общественото мнение показват, че около 80% от гражданите на страната не декларират членство в никакви обществени организации. Общо членство в партии, синдикати, професионални и бизнес асоциации, спортни клубове и НПО заявяват около 20% от анкетираните. За сравнение – около 80% от пълнолетните граждани в Норвегия имат членство в поне една неправителствена организация.
Светът около нас
От повече от 20 години насам Edelman – една от големите PR компании в света – ежегодно публикува доклад за доверието към бизнеса, НПО, правителствата и медиите (Edelman Trust Barometer). Според изданието на този доклад за 2023 година бизнесът и НПО са двата сектора, на които в глобален план мнозинството анкетирани имат доверие и които са възприемани едновременно като етични и като източник на надеждна информация, за разлика от правителствата и медиите, които са на другия полюс – възприемани са като институции, на които по-скоро не може да се има доверие, които разпространяват подвеждаща информация и които не са достатъчно етични. Един от изводите в цитирания доклад е, че във времена на дезинформация, социална поляризация и спад на доверието към публичните власти и медиите се формират естествени очаквания за поемането на по-голяма роля в обществените дела от бизнес лидерите и гражданските организации. България не е включена в това международно изследване, което обхваща 28 държави, но на фона на политическата криза в страната през последните две години, както и на фона на безконтролното разпространение на дезинформация и пропаганда, включително и чрез каналите на някои от традиционните медии, може да се допусне, че изводите на това изследване за повишени очаквания на обществото към бизнеса и гражданските организации са приложими и у нас.
Фондация „Институт Отворено общество – София“ е създадена преди повече от 30 години, непосредствено след падането на Берлинската стена, с цел да подкрепи трансформацията на България от затворена тоталитарна държава в отворено демократично общество. За периода на своето съществуване фондацията е подкрепила програми и инициативи на стойност от над 130 милиона долара. От 2018 година насам фондация „Институт Отворено общество – София“ в партньорство с фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръста за социална алтернатива е оператор на Фонд „Активни граждани“ – една от най-значимите финансиращи програми за подкрепа на гражданското общество в страната. По програмата са подкрепени над 200 инициативи на граждански организации, работещи за укрепване на демократичната култура, защита на правата на човека, овластяването на групи в неравностойно положение, опазване на околната среда и климата, равенството между половете и изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество. Средствата за Фонд „Активни граждани“, които се равняват на над 16 милиона евро, са предоставени от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
