От името на Петр Келнер: Ново измерение за филантропията в Чехия?
Филантропията е мощен инструмент за промяна, силен двигател на социално и културно развитие. В България по данни на „Български дарителски форум“ даренията от бизнеса към обществото достигнаха 66 млн. лв. през 2023 г. Въпреки ръста от 18% на годишна база, сумата остава незначителна. Както става ясно от публикация в чешкото издание на Forbes, ситуацията в Чехия не е много по-различна. Koлегата ни Филип Сейвър разказва за голямо дарение на The Kellner Family Foundation в нов онкологичен център, което е възможно да се превърне в най-голямото наследство на покойния най-богат чех Петр Келнер, който притежаваше PPF – компанията-собственик на българската телевизия bTV и доскоро на телекомуникационния оператор Yettel. Дали обаче дарените над 20 млн. евро ще дадат ново измерение на филантропията в Чехия, вижте в текста на Филип Сейвър, в който има и друга българска връзка – цитран е член на борда на директорите на Komárek Group KKCG – компанията, която през 2022 г. чрез дъщерната си фирма ARICOMA придоби „Мусала софт”.
Филантропия. Вероятно няма друга дума, в която да се крие толкова много безкористна доброта. Тази доброта се разпространява и в Чехия, но… „в сравнение с чужбина, мащабите са все още е сравнително малки“, казва професор Томаш Калина, който от началото на 2025 г. оглавява уникалния изследователски център по онкология, който се изгражда в пражкия квартал Мотол благодарение на дарение от половин милиард чешки крони (20.408 млн. евро) от семейната фондация Келнер – The Kellner Family Foundation.
Защо богатите бизнесмени в чужбина по-често се ангажират с благотворителни проекти, отколкото местните? И ще се превърне ли новият онкологичен център в Прага в най-голямото наследство на бившия най-богат чех Петр Келнер?
Би било несправедливо и невярно да се каже, че филантропията е „рядка подправка“ в Чехия. Със сигурност не е. Като оставим настрана дребните дарители – а в това отношение живеем в една респектиращо щедра страна – големите също даряват. Най-яркият пример е семейство Вълчек, които дариха милиард и половина крони за изграждането на хоспис за тежко болни деца.
И все пак думите на Калина изглеждат верни. В чужбина богатите са още по-ангажирани с благотворителни проекти. А също и в това, че те са по-видимо ангажирани.
Като пеене под душа
Изглежда, че за много богати чехи филантропията е нещо като пеене под душа. Популярно, но много лично занимание. Когато преди години редакторите на Forbes подготвиха класация на филантропите в Чехия, доста често срещаха сдържани реакции от типа, че филантропията не е нещо, с което да се хвалиш.
Подобна нагласа (и нека потиснем идеята, че тя може да прикрива нулев принос към благотворителността) трябва да се уважава. И в същото време трябва да въздъхнем дали не е жалко, че подобно поведение не се изтъква като вдъхновение. Наистина, утвърден принцип в набирането на средства е, че оповестяването на най-големите дарители ще насърчи и други да даряват.
Разликата между Чехия и чужбина може да бъде добре демонстрирана чрез стената вляво от входното стълбище във вътрешността на сградата на Reach във Вашингтон. Това е новото и модерно крило на John F. Kennedy Center – центъра за сценично изкуство, нещо като неофициално министерство на културата на САЩ, тъй като официално министерство на културата на САЩ няма.
Стената се вижда ясно от главното фоайе на Reach, което е хитра идея: на практика никой оттук не може да пропусне имената на дарителите, изписани на стената.
Карел и Щепанка Комарек са начело на списъка, изписани с голям шрифт. Чешкият милиардер и съпругата му дариха шест милиона и половина долара на John F. Kennedy Center, от които пет милиона отидоха за изграждането на Reach. По-конкретно за пешеходния мост Link, свързващ сградата с крайбрежната алея.
„В САЩ са доста по-напред в организирането на кампании за набиране на средства. Публичните проекти там са много повече в ръцете на частния сектор, отколкото на държавата, което дава на г-н Комарек модел за подражание, който той внася в Чехия“, казва Катарина Колмайер, финансов директор и член на борда на директорите на Komárek Group KKCG.
Няма съмнение – и в това няма нищо лошо – че Карел Комарек преследва собствените си бизнес интереси в Съединените щати, а дългосрочната подкрепа на John F. Kennedy Center може да му помогне да го направи. Но за това ще разкажем допълнително. В този текст ще покажем как светлината на прожекторите в Америка е ефективно насочена към богатите дарители.
И не само в САЩ
„В Барселона Центърът „Естер Копловиц“ носи името на известна строителна фамилия, която построява там научен център. По същия начин е и в Италия: имаме много сътрудничества в района на Милано, в богатия регион Ломбардия, където центровете и болниците са кръстени на най-богатите семейства – ние например работим с Centro Ricerca Tettamanti“, казва Томас Калина.
Центърът, който той управлява, трябва да бъде изграден през първата половина на следващата година, включително с помощта на най-големия меценатски принос от частния сектор, и е на път да разшири драстично границите на науката в Чехия.
Институтът, чиято голяма амбиция е да бъде сред лидерите в медицинския прогрес и по този начин да подобри перспективите на онкоболните, се изгражда благодарение на дарение от половин милиард крони от семейната фондация Келнер. Той ще носи името на трагично загиналия Петр Келнер, който създаде групата PPF и положи основите на сегашното гигантско състояние на семейството.
Бизнесменът вече не е жив, но благодарение на центъра други ще получат шанс за живот от негово име, или поне такова е намерението. Ако наистина се получи, това ще бъде най-голямото наследство на Петр Келнер.
Мемориал на Келнер
Не звучи неуместно, че центърът ще бъде своеобразен мемориал на покойния бизнесмен. Видът на този мемориал е много подходящ, тъй като изследванията на рака силно вълнуваха Келнер приживе. Затова свидетелстват луксозните условия, поставени от Келнер, благодарение на които биотехнологичната компания Sotio, част от PPF, се опитва да измисли оригинално лекарство за рак.
Изследователският център на Келнер? Всъщност именуването на дадена институция на името на нейния патрон или основател не е нещо ново в Чехия. По-скоро времената на тоталитаризма прекъсват тези традиции. „Може би с узряването на Чехия и приближаването ни към европейския стандарт ние се връщаме към един свят, в който филантропията е много публична“, казва професор Калина.
Но какво може да се направи, за да могат подобни проекти да се финансират и от името на жив донор, а не само „in memoriam“? Или по-общо казано, какво да се направи, за да може богатите хора да се ангажират видимо с правилната кауза?
„Ключът е в това дарителят на парите да контролира пряко какво се случва с тях“, казва Томаш Калина. „Нямам мандат да съветвам държавата, но ако трябваше да го направя, щях да кажа, че би било полезно да се подобри системата на концесиите, така че компаниите или частните лица да бъдат мотивирани да дават пари директно за отделни проекти.“
Според Калина описаната по-горе ситуация е особено разпространена в протестантските страни, където хората са по-ангажирани със социални събития и искат да бъдат активни участници.
Конретна промяна
„Чувстваме ли се като такива участници тук?“, пита Калина, след което бърза да отговори: „През последните двадесет години изминахме дълъг път към качеството. Независимо дали става дума за здравеопазване, образование или дори за обществения транспорт. Всичко това беше направено с нашите пари, с нашите данъци, но въпреки това всички ние чувстваме, че нашите данъци са похарчени зле, безсмислено“.
Професорът продължава: „Затова смятам, че е много полезно хората да знаят, че ако дадат пари точно за това, те ще доведат до конкретна промяна. Затова и смятам, че е изключително важно нашият център да не се провали. Той трябва да покаже, че частните пари могат да имат голямо значение за социалната промяна, която ще видим в това отношение.“
Вероятно не е случайно, че частните пари до известна степен – и в контекста на споменатата социална промяна – ще заменят публичните пари в науката, особено в медицинската наука, която става изключително скъпа. Утилитарните действия с цел да се прави добро и да се допринесе за щастието и благополучието на другите, разбира се, могат да се отнасят до всичко и са потребност, която вероятно е стара, колкото самото човечество. Определено нуждата е по-стара от християнството, ако се придържаме изцяло към темата за назоваване на институции на името на онези, които са ги създали със свои средства: римският военачалник и политик Марк Агрипа е увековечил името си през 27 г. пр.н.е. на Пантеона, храма на боговете.