Уроците на 2023: Голямото завръщане
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Салонът за прожекции на хотел Thermal в Карлови Вари се пълни с хора, дошли за премиерата на българския филм „Уроците на Блага“, номиниран за участие в един от най-старите в света международни филмови фестивали.
Някъде в средата на залата са местата за българския екип, в който е и актрисата в главната роля Ели Скорчева. Тя ще гледа филма за първи път. Режисьорът Стефан Командарев не ѝ разрешава да го види предварително на компютър. „Каза, че това е филм за голям екран“, споделя тя пред Forbes.
Краят на филма е съпроводен с бурни аплодисменти от над 1400 души. Всички очи са вперени в българската група, която се запътва към сцената. Ели Скорчева става последна, докато си смени очилата и вземе чантата си. Аплаузите за нея са още по-шумни и продължават дълго. „Беше магично преживяване. Случва ми се за първи път. Дори надмина емоцията по връчването на наградата“. Скорчева печели „Кристален глобус“ за главна женска роля. „Уроците на Блага“ получава приза за най-добър филм, а в Рим е удостоен с Голямата награда на журито.
Уникалното е, че актрисата се завръща триумфално след близо 30-годишно отсъствие от сцената. Нейната звезда изгрява за една нощ през 1979 г. с ролята на Вероника във филма „Адаптация“ и сега ѝ се случва същото с „Уроците на Блага“. Скорчева намира сходство в двете събития: „Тогава работех с режисьор, за когото всички мечтаят, сега също. Попаднах на апетитна за всяка млада актриса роля, а сега на роля, апетитна за всяка зряла актриса. Тогава станах известна, популярна, приемана. Сега се чувствам по същия начин“. Разликата е, че „тогава живеехме в ограничен свят, докато сега хоризонтът е необятен“. Може да мечтае за „Оскар“ и знае, че е постижимо. „Уроците на Блага“ е кандидатурата на България за Международния филмов „Оскар“ за 2024 г. „Не е лесно да се постигне, защото са необходими много пари за добра рекламна кампания и много прожекции, за да могат повече членове на академията да го видят, за да гласуват за него. Но е възможно“, казва тя.
Макар да постига най-големите си успехи в няколко филма през 80-те години, тя заявява, че мрази киното заради „хаоса“. Пренебрежението ѝ към киното е толкова силно, че отказва да изпрати снимка в националната база данни за кастинг за филми. Отказва и прослушването за „Адаптация“, докато не получи сценария, а после решава да се бори за главната роля, донесла ѝ първата от няколкото национални награди за актьорско майсторство и нови предложения за високопоставени филмови и театрални роли. Тя обича театъра, където може да усети обмяната на енергията с публиката на живо.
Защо тогава се отказва от сцената? Причината е, че по време на прехода в България финансовата подкрепа на държавата за филмовата индустрия пресъхва. „Това беше съкрушителен удар върху българското изкуство. Стана ужасяващо трудно да получиш финансово и професионално удовлетворение от професията“, обяснява тя. Тогава е на 43 и всичко, което ѝ се предлага, е „огромен компромис“. Тръгва си, докато е на върха на кариерата. От баба си е научила два урока – да има дързостта да казва „не“, за да си пази комфорта, както и да не се примирява с „не“ за отговор, а да изобретява варианти.
Талантливата актриса продължава да е добра във всички роли в живота. Тя не се бои да прави нови неща. Била е маркетинг директор на застрахователна компания, офис мениджър и счетоводител в строителна фирма, а последната ѝ работа, преди да се върне на сцената, е супервайзър във фирма, която чисти обществени сгради. Като се захване с нещо, го прави по възможно най-добрия начин. Работи за себе си и като резултат това работи добре за бизнеса: „През целия си живот съм се старала да върша всяка работа като звезда. Изпитвам вътрешна необходимост да се доказвам постоянно на себе си, че съм най-добрата“.
Но това, което винаги е искала да прави, е да играе. Само тогава получава максимално удовлетворение. Казва, че актьорската работа не се различава от друг вид бизнес, защото почива на логика. Определяш целта и избираш пътя. Актьорските ѝ умения са полезни в бизнеса: „Когато човек се е научил да продава себе си, той може да продаде всичко друго. Ако можеш да убедиш себе си, ще можеш да убедиш и всеки друг“.
Завръщането ѝ на сцената идва случайно. Докато разхожда кучето си в парка, е разпозната от кастинг директора на Командарев, който също разхожда своето. Той предлага да я включи в листа с актьори в неговата агенция. Последва телефонен разговор, който я връща отново пред прожекторите: „Беше Командарев. Когато разбрах, че ме кани за негов проект, загубих ума и дума. Не бях чувала тези думи 30 години“. Намира сили колкото да отговори, че е съгласна, но иска да види сценария. За по-малко от 24 часа вече е наясно „Казах му: Вътре съм. Всякак, до ушите, каквато част от мен искаш.“
Днес е доволна, че си е свършила работата. Очаква премиерата на филма в България, за да види реакцията на българската публика: „За мен тя е най-важна“. Важна ѝ е също оценката на хората от киното и театъра и дали ще решат да я включат в свои проекти. „Не знам какво ми предстои. Всичко би могло да се случи на следващите международни фестивали и на оскарите. Готова съм да приема всичко“, казва тя.
