Уроците на 2023: Дамски гамбит
Вицешампион за Световната купа по шах в Баку, европейски шампион с женския национален отбор в Будва – само за три месеца от почти неизвестно момиче Нургюл Салимова изгря като една от най-големите спортни звезди на 2023 г. у нас
През август тази година името на двайсетгодишната Нургюл Салимова от търговищкото село Крепча се превърна в глобална новина. Цяла България със затаен дъх проследи забележителния є поход към върха на Турнира за световната купа в Баку, където се класира втора. През ноември заедно с националния отбор по шахмат стана част от историческа победа – спечелването на европейската шампионска титла за жени. И така, само за три месеца, почти неизвестната у нас Нургюл Салимова съвсем заслужено влезе в светлината на прожекторите – една млада шахматна звезда с огромен потенциал.
„Хората много се радваха – цветя навсякъде, хубави съобщения, и това ме накара да се замисля, че съм постигнала нещо добро“, припомня си шахматистката завръщането от Азербайджан. Медалът на успеха є обаче имаше и друга страна, която излезе наяве. Оказа се, че в Баку Салимова е била сама – без държавна подкрепа, лично е финансирала по-голямата част от разходите си. Работила е с един треньор – Живко Жеков от шахматен клуб „Бургас 64“, докато съперничките є разполагат с големи щабове и сериозен финансов ресурс. „Не ми беше лесно да го приема, защото мисля, че заслужавам не по-малко, прославяла съм страната и съм печелила медали“, коментира Салимова.
Тя стартира турнира „не много положително настроена за Купата“, защото непосредствено зад гърба є е едно недобро представяне в Турската лига. Но след втория мач, когато отстранява силен претендент, „наистина си повярвах“, казва шахматистката. Партия след партия Салимова се изкачва в класирането, а успоредно с това расте и стресът край шахматната дъска. В такъв момент няма как да не си помислиш за резултата, споделя Салимова, а това често разфокусира играчите.
На финала, сядайки срещу по-опитната Александра Горячкина, тя е заредена с желание за победа. Преди двубоя Нургюл е позвънила на майка си, както прави преди всяка среща. Носи и щастливото си червило: „Много съм суеверна. Повечето шахматисти са. Ако загубя с дадено червило, или го сменям, или не използвам изобщо на следващата партия.“ Не є се налага да мисли за ново до втория тайбрек с Горячкина. От четирите изиграни партии с рускинята Салимова губи последната и се класира втора.
„Нещо обърках в ума си в напрежението. Наистина е тежко, когато си толкова близо, да изпуснеш такъв успех“, казва шахматистката. Дава си сметка, че в такъв момент „спокойствието е най-важно“. „Трябва ми повече увереност и опит, което идва с възрастта, и още изиграни силни турнири“, допълва тя.
Всъщност от Крепча до Баку, кариерата на Салимова дотук е на вундеркинд в шахмата. Започва да играе на 4 години, на 6 става държавен шампион при момичетата до 8 г., на 11 е световен шампион до 12 г. и това са само въвеждащите редове от биографията є. Тя е още десетократен шампион на България, FIDE майстор, гросмайстор за жени.
Първите си уроци по шахмат получава от баща си и дядо си, и двамата активни шахматисти. „Ако не бяха те, едва ли щеше да се случи“, посочва Салимова. Освен сложни ходове и комбинации, от баща си е научила и друго, което є помага да побеждава и до днес – никога да не се страхува от противника си. Припомня си случка: седемгодишна е, когато се разплаква, виждайки съперника си на някакъв турнир: „Страхувах се да не загубя и загубих“. Запомня от баща си, че това не помага. „Просто не трябва да надценявам противника, да си играя моята игра, да дам всичко от себе си и да не се страхувам“, добавя тя. Днес страхът отдавна е изчезнал, както и драматизирането на загубите. „Опитвам да забравя предишната партия по най-бързия начин и да направя всичко възможно следващата да мине добре“, е нейната формула за успех.
През ноември Салимова за първи път участва в националния шахматен отбор за жени, който с общи усилия записа нова страница в българската шахматна история, ставайки европейски шампион. Постижението е възможно, благодарение на „колективната работа, подготовката и увереността“, каза Салимова пред Forbes. В Будва тя спечели и индивидуално отличие за най-висок рейтинг пърформанс на своята дъска. „Горда съм да се прибера с два златни медала! Много се радвам, че моите победи дойдоха в много важни отборни мачове“, коментира шахматистката.
Европейското първенство бе още един тест, преминат блестящо от Нургюл Салимова, преди най-голямото предизвикателство в програмата є – Турнира на претендентите в Торонто през 2024 г., за който тя се класира в Азербейджан. Това ще е битка на титани – осемте най-силни шахматистки в света ще играят една срещу друга. Победителката ще се бори за световната титла при жените с настоящата шампионка Дзън Уъндзюн.
Нургюл Салимова ще замине за Канада през април и този път няма да е сама: разчита на държавна подкрепа, подписала е договори със спонсори и ще се подготвя с международни специалисти.
С каква настройка младата шахматистка очаква битката на претендентките? „От една страна, ме притеснява, от друга – много ме радва, защото когато от дете играеш шах, мечтаеш за такива успехи. Аз не съм точно там, закъдето съм мечтала, но съм се устремила натам и съм по-близо от всякога.“
