МВФ срещу плоския данък
Посетилата България през март 2024 г. мисия на Международния валутен фонд (МВФ), иначе рутинна по силата на устава на организацията, влезе в новините с няколко свои приоритета и съответстващи на тях препоръки. Един водещ приоритет беше повишаването на приходите на държавата. Друг беше намаляване на подоходното неравенство. Трети беше увеличаване на пенсиите и свиване на т.нар. дефицит на пенсионната система.
Във връзка с тези приоритети бяха дадени и препоръки. Според МВФ: връщане на всички ставки по ДДС на нивото от 20% би увеличило приходите на държавата; замяна на плоския данък с прогресивен, придружена със затягане на контрола върху по-заможните данъкоплатци, едновременно би увеличило приходите и намалило следданъчното подоходно неравенство; премахване на максималния осигурителен доход и съответно събиране на осигуровки върху всички доходи би намалило неравенството и т.нар. дефицит на пенсионната система и едновременно би увеличило пенсиите.
От тези три препоръки една-единствена е сравнително непротиворечива: връщането на ставките по ДДС. Няма съмнение, както показаха изчисленията при изготвянето на държавния бюджет, че подобна мярка би увеличила приходите с поне няколкостотин милиона лева на година.
Но другите две препоръки на МВФ са далеч от непротиворечиви.
От една страна, замяната на плоския с прогресивен данък е препоръка на МВФ от много години и на теория би могла да доведе до по-големи приходи и по-малко неравенство.
От друга страна обаче, по никакъв начин МВФ не успява да защити тезата, че на България й трябват повишени приходи изобщо, нито че, дори нещо подобно да е нужно, въвеждането на прогресивен данък е най-малко обществено вредният начин това да стане. Нито, на последно място, че конкретно в България подобна стъпка би довела до спад в подоходното неравенство. Само за пример, до 2008 г. България имаше прогресивен данък и за годините, за които има данни, е събирала средно 3.2% от БВП като приход. За годините оттогава с много ниския и плосък данък събира средно 3.1%. Има години с прогресивен данък и подоходно неравенство напълно съпоставимо с днешното. България събира общо приходи в диапазона 36–38% от БВП и никак не е сигурно, че изобщо й трябват повече. И всичко това, без към сметката да се прибавят напълно неизбежните крайно негативни ефекти от подобна мярка върху стимулите за стопанска инициатива и производителност.
Същото може да бъде казано и за максималния осигурителен доход. От една страна, действително, вероятно неговото премахване би увеличило собствените приходи на Националния осигурителен институт. От друга страна, никак не е ясно как това ще доведе до заявените цели в дългосрочен план. Първо, то не би променило формулата за изчисление на пенсиите, съответно за доста години напред не би се отразило на размера на нито една пенсия. Второ, срещу увеличените вноски след години плащащите ги ще имат право на увеличени пенсии, т.е. т.нар. дефицит на пенсионната система, в най-добрия случай, се облекчава само за известно време. Трето, по точно същата причина дългосрочно ефектът върху неравенството ще клони към неутрален. И всичко това, без към сметката да се прибавят напълно неизбежните крайно негативни ефекти от подобна мярка върху пазара на труда.
В крайна сметка, в случая става въпрос за налагане на универсалната щампа на стандартните модели и предпочитания на МВФ върху конкретна страна. Това няма как да не доведе до проблеми, особено в България, която от четвърт век се развива по начин, меко казано, изненадващ за стандартните макроикономически кейнсиански щампи. Но това е тема за друг голям разговор.
