България може да загуби 2 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост
България може да загуби най-малко 2 млрд. лева по глава REPowerEU от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), след като в последния си ден 50-ия парламент не успя да приеме две решения, свързани с парите плана. Заради липсата на промени страната ни не може да получи втория транш по ПВУ, който е обвързан с реформи. България е единствената държава, която не е получила пари по второто плащане. Страната ни има срок до 20-и октомври, за да не загуби средства.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В последните часове преди депутатите да излязат във ваканция заради старта на предизборната кампания парламентарната трибуна остана окупирана от представители на “Има такъв народ” и “Възраждане”, които блокираха заседанието.
- Причината – обсъждането на точки от дневния ред, свързани с приемането на Пътната карта за климатична неутралност, както и решение, с което НС да предостави мандат на служебното правителство за предоговаряне плана в частта енергетика.
- Приемането на Пътната карта е обвързано с второто плащане по ПВУ, което е в размер на 653 млн. евро. Без нея страната ни губи 266 млн. евро или над 30% от второто плащане.
- Министерският съвет пък трябва да предоговори части от плана, които касаят някои инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в първоначално предвидения срок – до август 2026 г. На брифинг пред журналисти финансовият министър Людмила Петкова посочи, че предложенията на МС са финансовият ресурс да се пренасочи към проекти с по-голямо национално значение и могат да бъдат изпълнени.
КАКВО ПРЕДВИЖДА ПЪТНАТА КАРТА
Основната цел на пътната карта е българската икономика да успее да постигне климатична неутралност до 2050 г. Планът бе обект на критики от страна на Европейската комисия в края на април. Всъщност според Брюксел в стратегията на страната ни липсват достатъчни амбиции и конкретика в съответствие с договорените цели за 2030 г.
Част от мерките включват либерализация на пазара на енергия. Това е най-голямата реформа в сектора на енергетиката и трябваше да започне на 1 юли 2024 г. и да завърши в началото на 2026 г. след многократно отлагане. На предпоследното си заседание преди началото на предизборната кампания през април тази година депутатите в 49-ия парламент решиха на второ четене да се откажат от приетите промени само няколко месеца по-рано, които очертаваха конкретните срокове за началото на либерализацията.
Според Пътната карта до 2030 г. се предвижда изпълнението на мерки за енергийна ефективност и децентрализирано производство на електроенергия, електрификация на индустрия и транспорт, насърчаване на енергийната независимост на домакинствата.
Предвижда се и рекултивация на мини – терените на “Мини Марица Изток”. Министерският съвет се е ангажирал да не ограничава дейността на въглищните мощности, ако работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и националното законодателство в съответствие с решението на НС от октомври миналата година.
Предвижда се още инсталиране на ВЕИ и нова ПАВЕЦ до 2035 г.
“Само заради неизчистването на пътната карта за зелен преход на България ще бъде наложена санкция от 266 млн. евро. Те ще бъдат замразени и безвъзвратно загубени, ако в срок от 6 месеца няма промяна. Ако не изпълним 3 реформи, обещани по линия на второто плащане, рискуваме санкциите по тях да надхвърли общата очаквана сума по плащането от 653 млн. евро и да връщаме пари от първото плащане”, посочи министър Петкова.
ЗАЩО МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДОГОВОРИ ПЛАНА
До 15-20 октомври страната ни трябва да внесе искане за предоговаряне на части от националния план за възстановяване и устойчивост в частта енергетика. Техническото време Европейската комисия да се произнесе по тези предложения е около два месеца като решението трябва да е факт до края на годината.
По главата REpower EU за България очаква да получи 480 милиона евро (960 млн. лева). Страната ни обаче все още няма такава глава и бе необходимо парламентът да даде мандат на служебното правителство да продължи преговорите и приемането на главата да бъде факт до края на тази година, за да може да се възползваме от финансиране в размер на близо 1 млрд. лева.
“По отношение на предложенията на националния план и глава REPowerEU, освен осигурените средства в размер на 1 млрд. лв за рекултивация, в предложенията са планирани още 273 млн. евро, с възможност да бъдат предоставени допълнителни 204 млн. евро. Общо рекултивацията е на стойност около 2 млрд. лв. Ако не се случат тези промени, означава, че тези пари трябва да бъдат осигурени от националния бюджет”, каза министър Петкова.
България може да понесе и санкция, ако не успеем да предоговорим спорните реформи в енергетиката. Става дума за суми между 1.6 и 2.4 млрд. евро. Ако това се случи, инвестициите, които вече са започнали по този план, ще трябва да бъдат завършени през националния бюджет на страната.
Основното напрежение по време на вчерашното заседание се породи заради промените, които касаят рекултивацията на терените на “Мини Марица Изток” и преквалификация на миньорите. Предвидените за това средства са в размер на 250 млн. евро. (500 млн. лева).
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЛАНЪТ НА ЕС?
Планът REPowerEU цели намаляване на зависимостта си от руските изкопаеми горива и за ускоряване на екологичния преход чрез икономии на енергия, инвестиране във възобновяеми енергийни източници и диверсифициране на енергийните доставки. Планът бе представен за пръв път през май 2022 г. и цели намаляване с най-малко 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Всъщност главата REPower стана част от националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите-членки на ЕС. Комисията е мобилизирала близо 300 млрд. евро за финансиране на плана REPowerEU като основната част от средствата идва от Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ). На държавите членки бяха отпуснати допълнителни безвъзмездни средства по плана REPowerEU на стойност 20 млрд. евро чрез Фонда за иновации и продажбата на квоти от Системата за търговия с емисии (СТЕ).