Оскари 2025: Иновации, поемане на риск и битка за многообразие

97-ата церемония по връчването на наградите “Оскар”, която се проведе на 2 март 2025 г., беше ослепителна демонстрация на развиващия се пейзаж на киното – където поемането на рискове, технологичният напредък и ангажиментът към разнообразието заеха централно място. От новаторските техники за разказване на истории до интегрирането на изкуствения интелект и признаването на недостатъчно представените гласове – тазгодишните Оскари подчертаха силата на киното да разширява границите и да предизвиква смислени разговори.

“Анора”: Триумфът на независимото кино

Триумфът на вечерта беше “Анора” – независим филм, който се противопостави на очакванията и доминираше на наградите, спечелвайки пет Оскара, включително за най-добър филм и най-добра актриса за Майки Мадисън. Режисиран от Шон Бейкър, “Анора” разказва завладяващата история на мимолетното бягство от бедността на бруклинска танцьорка, като смесва съвременния американски живот с хумор и сурови емоции. Характерният стил vérité на Бейкър и стремежът му към автентично представяне намериха отклик както сред публиката, така и сред критиците.

Бейкър влеза в историята, като печели четири Оскара в една вечер – за най-добър режисьор, най-добър оригинален сценарий, най-добър филмов монтаж и най-добър филм, с което подобрява рекорда на Уолт Дисни за най-много Оскари, спечелени в една вечер. В речта си при получаването на наградата той подчерта значението на театралното кино, като призова режисьорите да продължат да творят за големия екран въпреки господството на стрийминг услугите в света след ковид.

“Бруталистът” и дебатът за изкуствения интелект в киното

Един от най-обсъжданите филми на вечерта беше “Бруталистът” на режисьора Брейди Корбет. Филмът, който получи десет номинации за “Оскар”, спечели в ключови категории, включително за най-добър актьор за Ейдриън Броуди и най-добра оригинална музика. Но не само изпълненията или кинематографията привлякоха вниманието – във филма беше използван изкуствен интелект.

Корбет използва технология за изкуствен интелект от украинската компания Respeecher, за да усъвършенства унгарските акценти на главните актьори Фелисити Джоунс и Ейдриън Броуди. Подходът му предизвика дебат в цялата индустрия за това дали подобрените с изкуствен интелект изпълнения компрометират автентичността.

Оскарите и исторически постижения в областта на многообразието

На церемонията по връчването на наградите “Оскар” през 2025 г. бяха отбелязани редица първи постижения в сферата на многообразието, което доказва, че ангажиментът на Холивуд за приобщаване напредва, макар и с неравномерни темпове:

• Историческата победа на Зоуи Салдана: Тя стана първата американка от доминикански произход, която печели “Оскар”. Салдана взе наградата за най-добра актриса в поддържаща роля в “Емилия Перес”. Изпълнението й на испански език е пробив в международното и двуезичното кино.
• Постижение за дизайн на костюми на Пол Тeзуел: Тезуел стана първият чернокож мъж, спечелил “Оскар” за дизайн на костюми за работата си по филма “Злосторница”, което е признание за дългата му кариера в театъра и киното.
• Първа латвийска победа за анимационен филм: Латвийският филм “Поток” спечели наградата за най-добър анимационен филм, с което страната получи първия си “Оскар” и за първи път независим анимационен филм бе удостоен с най-голямото отличие в категорията.

Въпреки тези важни постижения експертите в бранша остават предпазливи. Ръководителят на отдел “Комуникации” Джуди Дюран посочи, че макар разнообразието да е било видимо на Оскарите, много студия тихомълком са оттеглили своите инициативи за разнообразие, равенство и приобщаване в отговор на политическия и финансовия натиск: “”Оскарите” бяха освежаващи и обнадеждаващи на пръв поглед, но дългосрочните ангажименти трябва да бъдат устойчиви. Истинското приобщаване изисква нещо повече от представяне в нощта на наградите.”

Оскарите и възходът на съвременните приказки

Поразителна тенденция на тазгодишните “Оскари” беше признаването на филми, които преосмислят класически приказки с гротескни, психологически или сатирични обрати. Тази промяна отразява нарастващия апетит на киното към нетрадиционни разкази, които оспорват традиционните представи за добро и зло:

“Анора”: Модерна история за Пепеляшка, която заменя стъклените пантофки с икономическо отчаяние и мимолетни моменти на бягство.

“Веществото”: Наситен с ужаси поглед към суетата и стареенето, който проследява драстичните мерки на залязващо фитнес гуру, за да възвърне младостта си.

“Емилия Перес”: Сливане на магически реализъм и криминална драма, разказващо за трансформацията на лидер на мексикански картел и стремежа му към изкупление.

Както отбелязва професорът по кино Крис Хайт: “От една страна, това е фабрика за мечти, в която могат да участват хора от цял свят, а от друга – ексклузивен клуб, доминиран от елита. Прегръщането на разнообразните и провокативни сюжети от страна на Оскарите е закъснял отговор на миналите провали на Холивуд.”

Изкуственият интелект – новата граница или творческа заплаха?

Отвъд “Бруталистът” нарастващата роля на изкуствения интелект във филмопроизводството остава гореща тема. Въпреки че изкуственият интелект отдавна се използва във визуалните ефекти и технологията за намаляване на стареенето, използването му за модифициране на гласа и подобряване на представянето породи етични опасения.

Блейн Браун, вицепрезидент по иновациите в Diversified, заяви: “Изкуственият интелект не е заместител на творчеството; той е инструмент, който подобрява разказването на истории. Дискомфортът около изкуствения интелект във филмопроизводството обаче идва от неразбирането на неговото предназначение и етичните дилеми, свързани с наборите от данни за обучение.”

Академията вече обмисля изисквания за оповестяване на използването на изкуствен интелект във филмовите кандидатури, отчитайки тънката граница между технологичната иновация и художествената цялост.

Проблемът с приобщаването: напредък или повърхностна промяна?

Въпреки усилията за разнообразяване, в някои категории все още се наблюдават явни пропуски. Наградата за най-добро операторско майсторство, например, никога не е била печелена от жена, а всички номинирани тази година бяха мъже. По подобен начин само една жена – Катрин Бигълоу – е печелила наградата за най-добър режисьор, а тазгодишните номинирани продължиха тенденцията за доминиране на мъжете.

Андреа Дженге размишлява върху неравенството между половете в тазгодишните награди, особено върху пренебрегнатото изпълнение на Деми Мур във “Веществото”: “Колкото по-възрастен става един актьор от мъжки пол, толкова по-стойностна се счита неговата игра. За жените остаряването е сякаш твърде чудовищно, за да бъде възнаградено. Темите на “Веществото” бяха смразяващо реални на Оскарите.”

Иновации, разнообразие и пътят напред за Оскарите

Наградите “Оскар” за 2025 г. отбелязаха готовността на индустрията да приеме промяната – чрез технологичен напредък, смело разказване на истории и по-разнообразен списък с победители. Въпреки това, докато Холивуд върви напред, той трябва да балансира между напредъка и отговорността.

Както сполучливо каза Джуди Дюран: “Оскарите бяха стъпка напред, но напредъкът не се измерва само с трофеи. Става дума за трайна промяна в индустрията – така че талантът, който отбелязваме на сцената, да не е просто изключение, а нова норма.”

Въпросът сега е дали индустрията ще продължи да подкрепя гласовете и иновациите, които направиха Оскарите през 2025 г. толкова новаторски, или тазгодишните победи ще бъдат запомнени като мимолетни победи в една индустрия, която все още се бори с миналото си.

Автор: Дженифър Джей Палумбо