Стрес? Дайте го насам! Знам как да ми е полезен!
Какво е стресът за вас – съставка или подправка в ежедневието ви? Сигурен съм, че ще запомните тази метафора, и се надявам като добрите метафори – да стане част от арсенала ви за личностно и професионално развитие. Стресът може да е една приятна подправка, от която вие решавате колко и кога да сложите.
Всеки от нас има различно ниво на толерантност към стрес. И разбира се – различни неща, които водят до този стрес. Но малко хора знаят, че как гледаме на стреса ще определи и как ще ни влияе той – дали ще ни направи по-силни и ще развие потенциала ни. Или пък ще ни натисне надолу, или даже ще ни „смаже“. В тази статия в колонката ще откриете, че в крайна сметка „нашата реалност“ се определя от историите, които си разказваме.
И преди да ви загубя в очакването ви, че ще кажа, че всичко е перфектно … Невинаги контролираме какъв стрес ще имаме. В края на тази статия ще откриете съветите от блога ми как да преодолеете, когато нещата изглеждат трайно зле. Приложимо е в личния и професионалния живот – въз основа на моя опит и на обратната връзка от десетки хора, които са приложили подхода на въпросите – завинаги ли е, всеобхватно ли е, лично ли е?
Как ни влияе стресът според това как гледаме на него
Стресът не е нито добър, нито лош сам по себе си – начинът, по който го възприемаме, определя дали ще ни помага да растем, или ще ни парализира. Едно от най-известните изследвания е „The Stress Mindset“ на Crum, Salovey & Achor (2013) от Yale. Една група гледа видеоклипове, обясняващи полезната роля на стреса като катализатор за продуктивност и личностен растеж. Докато другата група – клипове, описващи стреса като вреден и опасен. Резултатът? Първата група значително подобрява когнитивните си функции, производителността и дори физическите маркери на здравето си. Втората група изпитва повече негативни симптоми, включително повишена тревожност.
Сега си представете двама души в една и съща ситуация – напрегната бизнес среща, публично говорене или изпит. Първият си казва: „Това е възможност да покажа най-доброто от себе си, дори да не е перфектно“. Вторият: „Ако направя грешка, ще изглеждам некомпетентен“. Разликата? Първият използва стреса като подправка, която да засили представянето му, докато вторият го превръща в основна съставка, която пречи на представянето му. Убеден съм, че всеки от нас е бил и в двете роли.
Личностният профил в действие
Вече няма да ви учудя, че как гледаме на стреса е ключов параметър и на личностния ни профил. Един и същ личностен профил според един от най-наложените модели – Myers-Briggs, ще има много различни проявления според това дали е Асертивен (Assertive) или Разсъдлив (Turbulent):
- Assertive (A) хората са по-устойчиви на стрес, не се тревожат прекомерно за грешки и приемат предизвикателствата като възможност за развитие. Разбира се – могат да подценят значението на даден риск.
- Turbulent (T) хората са по-самокритични, често анализират реакциите си и изпитват по-високо напрежение, което може да ги направи по-продуктивни, но и по-изтощени.
Моят профил е 85% асертивен, плод на години наред методични усилия и поетапно убеждаване, че стресът може да ми помогне да развия потенциала си.
Ако искате да научите повече за личностния си профил и как можете да го използвате във ваша полза, просто напишете „личностен профил“ в търсачките и ще ви излезе на първо място статията от моя блог. И да – наистина можете да сте 37 % по-добри в края на годината, ако всеки ден ставате с 1% по-добри спрямо предния ден.
Ако сте от хората, които запомнят примери
Имам много любими примери, които са показателни, че контролираме само нагласата и действията си и важни са историите, които си разказваме за стреса:
- Най-стресиращият ден в живота на съпругата ми Ани – преди няколко месеца излезе книгата ни „Бъди за пример като успешен родител – 17 доказани принципа“. Направихме и премиера, с над 120 гости. Както каза Ани после, „това беше най-стресиращият ден в живота ми“. Но прие това предизвикателство. А моите познати ми казаха, с право: „Ани има естествен талант за сцената. И прекрасно чувство за хумор, много по-добро от твоето“. Ани показа високо ниво на стрес в началото, за разлика от финала. Ако се чудите, профилът на Ани е силно Turbulent (Разсъдлив). И от години работим заедно да намалим и управляваме как тя гледа на стреса 🙂 Тя знае, че винаги може да разчита на подкрепата ми, и че вярваме в „няма грешки, има само обратна връзка“.
- Една история, която ще ви разплаче, отново от премиерата на книгата за родителство – 4 души от сцената реферираха към карето от Иван Цукев, създателя на Aula bg. За това как щастието може да се възпитава. И как вероятно в най-тъжния ден в живота на дъщеря му Детелина, а именно смъртта на майка й вследствие от рак, тя е отишла при баща си. И го е попитала за нещото, което правят всяка вечер заедно: „Тати, нека си кажем трите хубави неща за деня“.
- Да пея на сцената пред познати – от над 12 години репетирам импровизационен театър. В него няма сценарии, а само правила и едно от тях е да кажеш: „Да, и …“. Показваш, че си чул какво е казал партньорът на сцената, и заедно надграждаете историята. Всичките ми „колеги“ от импровизационния театър знаят, че не мога да пея – представете си 1 по скалата от 1 до 100. Не просто ме „накараха“ да пея няколко пъти на сцената пред над 100 души, а един от пътите това беше пред мои близки и мои студенти.
- „Страшната сцена“ със стотици вперени погледи – както всеки човек, има хора от екипа на Xplora, агенцията, в която съм управляващ съдружник, които се притесняват да излизат на сцената. За мен беше удоволствие наскоро да сме с Меги на сцената на Forbes HR & Employer Branding Summit, да говорим за потребителска пътека в човешките ресурси и да я видя уверена, макар и под стрес. Меги е мениджър Content & Creative и е за пример как „вдига ръка“ за контролирани от нея нива на стрес, като води майсторски класове и лекции.
- Стресът в периода на изпити и тестове – всеки семестър Теди избира все по-трудни курсове спрямо първоначално планираните от него. Знае, че по време на семестъра, и особено на изпитите, ще му е много трудно. Но знае, че той го е избрал и след това следва почивка. А той е използвал възможността да се „ъпскилне“.
Няколко „хака“ за управление на стреса, за да ни помага
Всичко започва с това стресът да е планиран и контролиран от нас:
- Всяка случка (и свързаният стрес) ни помагат да подобрим вероятността да сме успешни следващия път – каквото ни се случва в момента е отлична възможност да можем да “отворим една по-правилна врата” следващия път. Това е любима наша метафора с Теди Малчев, а принципът от статистиката зад това защо новата информация в контекст подобрява бъдещата вероятност за успех Теди разбра чак в третия си семестър в Harvard. Повече ще откриете в тази статия от поредицата.
- Навикът да правим KISS след стресовото събитие – един от най-добрите начини да намалим стреса е като знаем, че той ще ни помогне да сме по-добри следващия път. А това най-лесно става, като използваме модела на Keep / Improve / Start / Stop.
- Ако нещата изглеждат зле – декастрофирайте. В една от най-популярните статии от блога ми malchev.net ще откриете и как да използвате въпросите „Завинаги ли е?“, „Всеобхватно ли е?“ и „Лично ли е?“, за да намалите значително нивото на стрес.
Вече знаете – стресът е подправка, която ще ви помогне да направите ястие по свой вкус. Колкото по-често готвите и експериментирате – ще станете по-добри готвачи. Ще имате знакови свои ястия и ще можете да импровизирате, когато попаднете в кухнята на ада.
Текстът е от поредица статии, в която баща и син представят как прилагат принципи в живота и в бизнеса, за да са успешни. Георги Малчев е предприемач, лектор и преподавател, ментор, родител. Теди Малчев е лидер на инициативи за доброволчество, медалист от международната олимпиада по лингвистика и от четири месеца учи изкуствен интелект в Harvard. Георги има блог malchev net, в който представя валидирани и приложими концепции, част от които са изведени като принципи. Наскоро излезе книгата „Бъди за пример като успешен родител – 17 доказани принципа“, която Жоро и Ани Малчеви написаха.
