Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
България няма да продава оборудването за АЕЦ “Белене” на Украйна. Новината се появи преди точно два дни и бързо обиколи медийното пространство. Сега тази информация има нов контекст – България няма да продава оборудването за АЕЦ “Белене”, заради “възможност да бъде изграден огромен център за данни, който ще се нуждае от много електроенергия”. Думите са на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Въпросът обаче е друг – възможно ли е изобщо там да се появи такава гигафабрика в близкото бъдеще. Краткият отговор е “Не”. Защото АЕЦ “Белене” все още няма, а България трябва да действа тук и сега, ако иска да остане конкурентоспособна и да бъде част от петата индустриална революция. Не към АЕЦ “Белене” трябва да се гледа, а към съществуващи мощности.
ОСНОВНИЯТ КОНТЕКСТ
- Преди два дни стана ясно, че България се отказва от продажбата на оборудването на АЕЦ “Белене” на Украйна, като мотив, че страната ни трябва да развива ядрената енергетика, особено предвид растящата цена на тока в световен мащаб. Решението все още трябва да бъде взето от Народното събрание.
- Ден по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че решението за смяната на курса е взето, след съвет от потенциални инвеститори страната ни да изчака с продажбата на реакторите, защото “имат изключителен интерес” за изграждане на големи центрове за данни в България.
- Намеси се и темата за 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй” – в края на миналата година АЕЦ “Козлодуй – Нови мощности” официално подписа договор с американския консорциум Westinghouse и южнокорейската компания Hyundai Engineering & Construction за изграждане на двата блока, като продажбата на оборудването от АЕЦ “Белене” на Украйна трябваше да бъде използвано за реализацията на проекта.
- “Защото това си го представете цяло поле, хиляди декари с помещения с компютри, които работят на макс. Трябват ни 2 неща – постоянен ток, който могат да дават само ядрените реактори и голяма река, водоем – за охлаждане. АЕЦ “Козлодуй” има и двете. Ние в момента правим 7 и 8 блок по технологията “Уестингхаус” и имаме 2 чисто български ядрени реактора в перфектно състояние, които заедно струват 600 милиона долара след арбитража в Париж. Ако ние, с най-големите американски фондове, изградим, заедно с “Уестингхаус”, такива дейта центрове, и тези реактори да работят само за тях – не знам дали трябва да ги дадем за 1 милиард лева. Нещо, което ще донесе десетки милиарди левове”, заяви Борисов.
ИЗМЕСТВАНЕ НА ФОКУСА
Основното опасение е фокусът да не бъде изместен, защото България наистина има ограничено време за действие, ако иска да се включи в Петата индустриална революция и да привлече инвеститори за проекти, които могат да бъдат реализирани в следващите 2-3 години. Страната ни има необходимите условия като свободен капацитет и готова за използване инфраструктура, за разлика от други държави, които тепърва трябва да обновяват електропреносната си мрежа. Тази инфраструктура обаче не е АЕЦ “Белене”. Поне не сега.
“Целият свят в момента търси решение за това как да осигури нужната електроенергия за фабриките на бъдещето и ядрената енергетика наистина е най-удачна – тя е зелена и винаги може да се разчита на нея, не е зависима от външни източници. Всички големи компании гледат за дългосрочни решения напред във времето. В този смисъл, ако има истински намерения от стратегически инвеститор, България има интерес да разгледа подобна опция. Но – компании като OpenAI, Oracle, xAI, Microsoft, Meta търсят решения сега – неща, които могат да влязат в експлоатация след 2-3 години. До 2030 г. ще бъдат построени два пъти повече мощности отколкото са построени за последните 20 години”, заяви за Forbes България Доброслав Димитров от БРАИТ.
АЕЦ “Белене“ е спорен проект по отношение на финансирането. През годините няколко опита за намиране на международен инвеститор са се провалили. Изграждането на централата беше спряно през 2013 г. с решение на българския парламент. В резултат на това, руската страна заведе иск в Международния арбитраж в Париж, претендирайки за 1.2 млрд. евро за изработените реактори и пропуснати ползи. Решението на арбитража постанови, че България трябва да плати 550 млн. евро за оборудването, плюс 70 млн. евро за лихви и съдебни разходи.
“Ако външен, частен инвеститор иска да го вземе и да го построи за своя сметка, държавата има интерес от това. Но ние нямаме нищо конкретно, не знаем има ли инвеститор или не, кой се интересува. А и дори да започне сега, проектът ще стане след 15 години. В момента светът се съревновава за това къде ще се появят тези фабрики в следващите 2-3 години. Там трябва да е фокусът ни изцяло – не само като държава, но и като общество. Трябва да се опитаме да сме една от първите европейски държави, които да се включат в изграждането на тези фабрики”, категоричен е Доброслав Димитров от БРАИТ.
Първият приоритет е скорост. Страната ни има предимство с готова енергийна инфраструктура, която да ни позволи незабавно придвижване на такъв проект. Става дума за над 10 гигавата свободен капацитет, включително в подходящи подстанции. В България има между 12 и 15 400-киловолтови подстанции и много от тях са уплътнени. Подходящо място за такава инвестиция е например Бургас, където има две 400-киловолтови подстанции. Има подходящи места около ТЕЦ “Марица Изток”, в София – “Кремиковци”, общински терени, терени на Министерство на отбраната с отпаднала необходимост.
“Има един елемент, който малко се подценява от хората в сектор “Енергетика”. АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица Изток” са логични, но един такъв център трябва да бъде изграден на места, които могат да привлекат специалисти и от чужбина. Те няма да отидат да живеят на места като Козлодуй – трябва да има летище, добри условия за живот. Образователната система също е важна, защото се прави колаборация с местни университети и училища, които да развият бъдещите кадри за тази индустрия. Всички тези неща до едно се вземат предвид, когато се прави такава инвестиция”, коментира Доброслав Димитров.
