В навечерието на LUNAR: Какъв е икономическият ефект

Фестивалът на светлините LUNAR, който ще се проведе за четвърти път в София от 8 до 11 май, се утвърди като едно от най-мащабните културни събития в България с нарастващо въздействие върху местната икономика. Ежегодно LUNAR привлича над 500 хил. души.

Според данни на Министерството на туризма, през 2024 г. се наблюдава ръст от 6% на посещенията в столицата по време на фестивала, в сравнение с предходната година, с близо 53 хил. реализирани нощувки в седмицата, в която се организира събитието. Съществен ефект се наблюдава и върху градската мобилност. С подкрепата на Столична община работно време на метрото в четирите фестивални вечери е удълженото, заради което броят на пътуващите с подземния транспорт се удвоява – от 88 490 души през 2023 г. до 167 109 през 2024 г. Данните показват приноса на фестивала за хотелския, ресторантьорския и търговския сектор.

Създател и организатор на Фестивала на светлините LUNAR е MP-STUDIO – един от пионерите в областта на светлинното изкуство в Европа и партньор на най-известните светлинни фестивали в света, Festival of Lights International.

„Нашият опит по света затвърждава ползата от подобен тип фестивали за местната икономика“, казва Марин Петков. Той е основателят на компанията за визуални ефекти MP-STUDIO, която създава авангардни технологии за визуално изкуство и събития с потенциал за значим икономически ефект.

В градовете-домакини, в които MP-STUDIO създава светлинни фестивали, се наблюдава повишен интерес и принос към развитието на туризма. Добър пример за това е организираният в Берлин Festival of Lights, който превръща най-слабия туристически месец октомври в най-силния за града. По време на събитието германската столица бива посетена от повече от 3 млн. души. Данните от фестивала в Загреб, който има 8-годишна история, също показват положителна статистика. Последното му издание бележи рекорден брой посетители: с 19% повече гости на града и 15% повече нощувки, спрямо предходната година.

„Тези данни ни вдъхновяват да продължаваме да реализираме LUNAR всяка година, защото вярваме, че оказва въздействие не само като културно преживяване, а и като икономически катализатор, който създава стойност за града, бизнеса и за всички жители“, споделя Марин Петков.

Тази година Фестивалът на светлините LUNAR ще озари 14 локации в централната част на София. Програмата дава акцент към няколко важни теми, свързани с човешките ценности, силата на културното наследство като вдъхновение за нови творчески посоки, бъдещето на планетата и нашата роля за това то да бъде по-добро. „Ще представим 10 хил. кв. м. светлинно изкуство, което ще озари някои от любимите фасади и градски пространства в София. Ще представим творби на водещи световни студиа за видеомапинг от Китай, Испания, Индонезия, Германия и България. Това ще се случи върху фасадата на ул. „Александър I“ №4“, допълва той.

Наред с това, на Националната галерия – Квадрат 500 – ще има 9 зашеметяващи спектакъла, претворили темата „Завет“, която беше водеща в тазгодишното издание на Международния видеомапинг шампионат, осъществен с подкрепата на Министерство на туризма.

Най-мащабната фасада, част от LUNAR, ще бъде на Националния дворец на културата, където ще се проектира статичен 3D мапинг с произведенията на петимата победители в конкурса „Ярки хоризонти“, подкрепен от програма „Създаване“ на Национален фонд „Култура“.

„Ние винаги се стремим да създадем изцяло нова програма, която включва и различни технологични иновации. Целта ни е светлинното изкуство, което представяме, да бъде на много високо ниво, за да може LUNAR да се нареди сред светлинните фестивали в световен мащаб, които показват много качествена и внимателно курирана програма“, обяснява Марин Петков.

Тази година не прави изключение. В програмата са включени интересни произведения, които запазват традицията да се представи нещо съвсем ново специално за българската публика.

Едната изненада ще бъде шоуто „Ценности“, създадено от MP-STUDIO, което ще представи за първи път т.нар. „скулптура от данни“ (data sculpture). То ще бъде проектирано върху внушителната фасада на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

„Това шоу за мен е сред най-добрите произведения, които сме създавали. В тази скулптура от данни, в навечерието на Деня на Европа, представяме именно европейските ценности, като чрез изкуствен интелект анализираме множество данни, които включват избирателната активност в ЕС от последните 30 години, равенството между половете и социално-икономическото неравенство и други“, разказва Петков. – Претворяваме и данни от Индекса на човешкото достойнство по държави и Световния индекс на свобода на словото и личната свобода. За музиката казва, че е сонификация, създадена чрез преобразуване на текста на Договора за Европейския съюз (ДЕС) в данни и звук. Ритъмът, структурата и темите на документа оформят музикалната среда на скулптурата.

Друга интересна технология, която ще бъде представена, е видеомапинг в съчетание с лазерно шоу, което ще преобрази фонтан „Космос“ (в подлеза на НДК), който за първи път влиза във фестивалната програма.

Само преди месец MP-STUDIO участва в създаването на българския павилион за ЕКСПО 2025 в Осака. „Това беше страхотна възможност да представим страната ни по интересен и иновативен начин“, казва Петков. – Заедно с арх. Мария Господинова, Искрен Кръстев, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, KMDW, DAIWA LEASE CO. LTD., Design Arc и проф. Мира Каланова създадохме павилион, преминаването през който не е просто движение в пространството, а лично преживяване, което вдъхновява и оставя следа.“

За българския павилион, чието мото е „Еволюция с природата“, MP-STUDIO създава аудиовизуално 360-градусово преживяване, което завършва с интерактивен елемент, в който посетителите споделят своята визия за бъдещето. По този начин се инициира 6-месечен ефект „Предай нататък“ и се дава цялостна представа за това как посетителите на българския павилион виждат бъдещето.

„Към павилиона имаше постоянен интерес“, обяснява Петков. – С екипа сме горди, че станахме част от този проект, който има реалната възможност да стимулира развитието на ползотворни бизнес взаимоотношения между България и Япония и останалия свят.“

Вижте програмата за LUNAR 2025