MP-STUDIO: Технологично изкуство от ново измерение
Студиото за видеомапинг и визуални ефекти MP-STUDIO днес вече е група от четири високотехнологични компании

Марин Петков е от артистите, които не се боят от технологиите и които експериментират с тях всеки ден.
Завършил „Информатика и мултимедия“ в Аугсбург, веднага започва да прави различни опити с проектори и други технологии, като през 2008 г. създава своята компания, специализирана във видеомапинг и визуални ефекти. Студиото му е сред пионерите в тази сфера в Европа и създава едни от първите подобни произведения в света: видеомапинг спектакли в църква, видеомапинг в пещера, интерактивна лазерна и видео система за синхронизирано проектиране върху въртящ се триизмерен обект.

През последните 18 години с екипа си преобразява архитектурни забележителности в 29 страни – от Япония до Мексико, а през 2018 г. поема ролята на арт директор на един от най-известните светлинни фестивали в света – Festival of Lights. След богатия опит, натрупан в организирането на фестивала в градове като Берлин, Дубай, Кувейт, Загреб, той създава първия фестивал за светлинно изкуство в България – LUNAR. През последните четири години събитието допринася в огромен мащаб за развитието на сцената на дигиталното изкуство в България, но и за икономическия подем на туризма. Само от 2023 г. насам данните за въздействието на фестивала са забележителни – 9,3% ръст на нощувките в София и цели 22,5% ръст на регистрациите в града от чужбина, по данни на Министерството на туризма.
Днес започналото като студио за видеомапинг MP-STUDIO се развива като група от компании, които покриват целия спектър на съвременните преживявания – от творческата концепция и визуалното изкуство (MP-STUDIO), през техническата интеграция (MP-STUDIO Tech), до интерактивните системи (Proximate) и филмовата и видеопродукция (Space Dive Productions).
Носители на едни от най-престижните награди в света за видеомапинга и създатели на произведения за някои от най-известните сгради в света, сред които Бранденбургската врата, Болшой театър и Дворецът на парламента в Букурещ, MP-STUDIO планират още по-грандиозен мащаб, в който да продължат да представят творбите си по света, но и в България.

Какъв път извървя MP-STUDIO, за да достигне до етап, в който бизнесът се разраства до група от компании, специализирани в няколко сфери?
Още когато основах студиото, за мен беше интересно не само създаването на анимацията и визуалните ефекти, но и техниката, чрез която те „оживяват“ върху архитектурата. През последните 18 години с екипа ни често сме предизвиквали себе си във визуално отношение, но сме реализирали и проекти с огромна технологична сложност, включително на места като пещери, храмове или дори фасади, към които няма директна гледна точка за проекторите. Така преди три години решихме да закупим собствена техника и да отделим техническата консултация, наем и интеграция на проекционна техника в отделен бизнес – MP-STUDIO Tech.
Благодарение на специфичните компетенции на екипа се появиха и другите две компании. Творческият директор на студиото Страхил Йорданов е в основата на Space Dive Productions, с която създаваме филмови, видео и AI продукции. Огромната страст, познания и усет за иновации на Дилян Налбантов, който е част от екипа ни от над 10 години, родиха идеята за създаване на бизнес, изцяло с фокус върху предлагането на сензорни интерактивни решения за музеи, търговски обекти и събития.

С MP-STUDIO Tech навлизате в бизнеса на техническото обезпечаване на събития. Какви са услугите, които предлагате в тази сфера?
Създадохме компания, специализирана върху цялостното техническо обезпечаване на събития с различен мащаб, за да продължим да прилагаме още по-фокусирано опита си, натрупан от създаването на студиото. Страхотен нюх в това има колегата ми Марин Димитров, който ръководи MP-STUDIO Tech, така че да можем да предложим голям спектър от услуги: от технически огледи и планиране, през системен дизайн и спецификации, наем и доставка на проекционна техника и лазери, монтаж/демонтаж и екипи на терен, мултипроекторни конфигурации (камера и лазерна калибрация), шоу-контрол и специализирани медийни сървъри, до проектен мениджмънт.
Щастливи сме, че имаме възможност да работим като технически консултант за мащабни международни проекти. Миналата година такъв беше участието на България в ЕКСПО 2025 в Осака, където демонстрирахме целия потенциал на четирите ни компании, за да създадем не просто интеракция с всеки посетител, а да провокираме аудиторията да стане част от 6-месечна колективна творба, която показва как посетителите на българския павилион виждат бъдещето.
Има ли други технологични решения в портфолиото Ви и как виждате развитието им в бъдеще?
„През последните няколко години развиваме интерактивни и сензорни системи, real-time контрол, интеграции между съдържание и среда, както и проекти за дългосрочни инсталации с поддръжка и обновления.”
Това се случва в компанията ни Proximate, която е специализирана в създаване и внедряване на сензорни интерактивни решения за музеи, търговски обекти и събития. Всичко, което екипът ни реализира, е изцяло създадено спрямо конкретните нужди на пространството и клиента. Правим много проучвания и експериментираме с технологиите по необичайни начини, за да осъществим идеите си. В бъдеще вярвам, че индустрията ще се движи към още повече персонализация, по-невидима технология, която прави преживяването на посетителите по-смислено, интуитивно и стойностно.

MP-STUDIO e автор на две от най-известните имерсивни преживявания в Европа в момента – “Light of Creation” във Виена и “Vincent Meets Rembrandt” в Амстердам. Кое бе най-сложното в техническата и визуалната реализация на имерсивно преживяване в сакрално пространство?
Ние сме автор на едни от първите имерсивни преживявания в катедрала в света. Това се случи през 2011 г. в Лиеж (Белгия) и Hautmont (Франция), когато този вид спектакли все още си нямаха име. От тогава до днес сме създали десетки такива преживявания, но работата по техническото обезпечаване винаги е предизвикателна, заради големите специфики и нестандартни форми на пространствата, в които се реализират. Всяка църква е различна и не съществува стандартизиран подход. Затова, когато правим техническата консултация, вземаме предвид цялата вътрешна архитектура, релефи, цветове, прозорци. Винаги подхождаме с внимание и уважение към пространството, тъй като едно от най-важните условия е техниката да не пречи на архитектурата и да стане „невидима“ за очите на посетителите, без това да се случва по инвазивен начин. Не бива да забравяме, че част от храмовете, в които се реализират този тип спектакли, продължават да функционират и като църкви в часовете, в които няма шоу.
Наред с това при създаване на самото визуално съдържание също изхождаме от пространството. Създадохме „Винсент среща Рембранд: Неразказаната история“ през 2021 г. именно в църквата Нордеркерк в Амстердам, защото тя е била посещавана и от двамата художници (през интервал от два века, разбира се). Шоуто все още е единственото по рода си, тъй като то не просто показва творби на Ван Гог, а и разказ за вдъхновението и живота на двамата художници, който е претворен директно от писмата на Винсент до брат му Тео ван Гог.
При „Светлината на сътворението“ пък работим с невероятната готическа архитектура на една от най-известните църкви във Виена – „Вотивкирхе“. Тя служи като вдъхновение за разказ, който отвежда публиката на увлекателно пътешествие из най-старата история на човечеството, под звуците на божествена музика, написана от австрийския композитор и носител на награда EMMY Адам Лукас, който е част от екипа на легендата на филмовата музика Ханс Цимер.

Във Вашата работа изкуството умело се комбинира с технологиите. До каква степен навлизането на нови технологии оказва въздействие върху работата Ви?
С екипа ни сме изключително любопитни към новите технологии и се радвам, че всеки от нас е отворен към това да тества различни нови подходи в работата си. Винаги сме търсили нови инструменти, за да покажем идеите си и да претворим въображението си по най-добрия начин. Започнахме да експериментираме с AI преди повече от десетилетие, но все още гледаме на технологиите по-скоро като на „четка“, която ни помага във финалните щрихи при постигането на ефекта, който е във въображението ни. Със сигурност технологиите ускоряват и улесняват доста процеси, но се стремим да избираме да работим с тези, които носят реална стойност, и ги интегрираме така, че зрителят да усеща изкуството и красотата, а не това, което седи зад нея.
През последните няколко години виждаме все повече от изкуството Ви в България, благодарение на Фестивала на светлините LUNAR, на който сте основател. Как приоритизирате проектите си в България и в чужбина?
За нас винаги водещо е да се захванем с по-предизвикателния проект и да направим нещо, което не сме правили досега. Екипът ни обича да експериментира и да търси нови начини да реализира идеи, които на пръв поглед може да изглеждат неосъществими.
По отношение на видеомапинга и имерсивните ни продукции по-често възможностите да постигнем голям мащаб и размах са в чужбина, въпреки че ние също си създаваме такива, най-вече в рамките на LUNAR. Фестивалът ни позволява да експериментираме и да създаваме и показваме много световни иновации за първи път именно на българската публика – такива са различни видове интеракции на публиката с 3D мапинг спектаклите, които сме реализирали.
В момента с екипа на Proximate сме се насочили в по-голяма степен към българския пазар, тъй като виждаме огромен потенциал за развитие на услугите в страната.
Освен това от известно време подготвяме и нещо наистина мащабно, което да се случи именно в България. За нас е важно да развиваме дигиталното изкуство в страната и от пет години вече имаме страхотна платформа за това – LUNAR. Чрез него представяме не само нашето изкуство, но и това на множество творци в сферата. Благодарение на фестивала българската публика имаше възможност да се докосне до творби на едни от най-добрите световни артисти и ще продължим да развиваме този вид изкуство под бранда LUNAR в още по-вълнуващ формат.

Къде виждате бъдещето на музеите и изложбите: повече разказ, повече интеракция или по-дълбока персонализация?
Мисля, че няма да има „или“, а най-въздействащите творби ще бъдат интелигентна артистична комбинация от всички елементи. За нас разказът винаги ще бъде в основата – без него всичко е атракция без дълбочина. Ако се използва самоцелно, интеракцията може само да повлияе негативно на възприятието. А ако е смислена и интуитивна, тя би могла да бъде мост към по-голяма сила на въздействие и ангажираност. За мен следващата стъпка е персонализацията – представяне на различни слоеве съдържание за различните публики, без да се губи общата идея. Най-добрите експозиции ще бъдат тези, в които технологията е невидима, а преживяването остава човешко, запомнящо се и стойностно.
