През последните 18 години MP-STUDIO преобразява с дигитално изкуство архитектурни забележителности в 31 страни – от Япония до Мексико
Студиото е сред пионерите в сферата на видеомапинга в Европа и е създател на произведения за някои от най-известните сгради в света, сред които Бранденбургската врата, Болшой театър и Дворецът на парламента в Букурещ.
Основаната от Марин Петков компания е носител на едни от най-престижните награди за светлинно изкуство, а в България е известна със създаването на първия фестивал за светлинно изкуство – LUNAR.
Днес започналото като студио за видеомапинг и визуални ефекти MP-STUDIO се развива като група от компании, които покриват целия спектър на съвременните преживявания – от творческата концепция и визуалното изкуство (MP-STUDIO), през техническата интеграция (MP-STUDIO Tech), до интерактивните системи (Proximate Interactive).
MP-STUDIO вече далеч не е само студио за видеомапинг. Как се роди идеята около него да изградите цяла екосистема от компании?
През годините с екипа ни често сме предизвиквали себе си както във визуално отношение, така и в технологично – реализирали сме проекти с огромна сложност, включително на места като пещери, храмове или дори фасади, към които няма директна гледна точка за проекторите. Затова бих казал, че бизнесът се разви, воден от нашето любопитство и страст към експеримент, но и спрямо нуждите на проектите и клиентите ни. Често сме търсили технологични решения, които все още не съществуват на пазара, и се е налагало сами да ги разработим. Част от тези решения впоследствие се превърнаха в самостоятелни продукти, услуги или дори в основа за нови компании. Пример за това е периодът на COVID-19, когато създадохме интерактивна платформа за виртуални събития. За нея разработихме множество отделни инструменти, които използваме и до днес в съвсем различни проекти.
Така постепенно около MP-STUDIO се оформиха компании със собствен експертен опит в техническата реализация и интерактивните технологии. Преди три години създадохме компания, специализирана върху цялостното техническо обезпечаване на събития с различен мащаб, за да продължим да прилагаме още по-фокусирано опита си, натрупан от създаването на студиото. Страхотен нюх в това има колегата ми Марин Димитров, който ръководи MP-STUDIO Tech.
Компанията ни позволява да предлагаме голям спектър от услуги – от технически огледи и планиране, през системен дизайн и спецификации, наем и доставка на проекционна техника и лазери, монтаж/демонтаж и екипи на терен, мултипроекторни конфигурации, шоу-контрол и специализирани медийни сървъри, до проектен мениджмънт. Един от най-иновативните продукти и услуги, които предлагаме, е камера калибрация, с която проекцията се напасва по триизмерни обекти автоматично. Тази година правим и стъпка напред – с инвестиция в проектори с много голяма сила на светене и безпрецедентно качество в картината и цветовете.
През 2024 г., благодарение на специфичните познания и усет за иновации на техническия директор на студиото Дилян Налбантов, който е част от екипа ни от над 10 години, се роди идеята за създаване на бизнес, изцяло фокусиран върху предлагането на сензорни интерактивни решения.
Как присъствието на четири специализирани компании под една шапка промени начина, по който реализирате международни проекти, и какво печелят клиентите от този модел?
Всяка от компаниите може да работи самостоятелно, но заедно ни позволяват да реализираме един проект от първоначалната идея до крайното преживяване. По този начин можем да надграждаме идеите много по-бързо и да предлагаме възможности, за които клиентът понякога дори не подозира, че съществуват. Творческата концепция, съдържанието, интерактивността и техническата реализация се развиват паралелно, а не последователно.
За международните проекти това е особено ценно, защото намалява риска, съкращава комуникацията и ни дава много по-голям контрол върху качеството.
Как се промениха очакванията на клиентите през последните години? Защо все по-често търсят цялостно преживяване вместо отделни услуги?
Днес клиентите рядко търсят просто екран, видеосъдържание или отделна инсталация. Те искат нещо различно и създадено специално за тях – особено когато представят нов или иновативен продукт. Тогава очакването е и самото представяне да бъде технологично, разпознаваемо и запомнящо се.
Понятието „имерсивно“ стана изключително популярно, но зад него стои една реална промяна: публиката вече не иска само да наблюдава, а да бъде въвлечена и да участва. Независимо обаче дали става дума за корпоративно събитие, музей, изложение или развлекателен формат, целта е човекът да попадне в цялостен свят, а не просто да види поредица от визуални ефекти.
Миналата година такъв проект беше участието на България в ЕКСПО 2025 в Осака. Там демонстрирахме целия потенциал на компаниите ни, за да създадем не просто интеракция с всеки посетител, а да провокираме аудиторията да стане част от 6-месечна колективна творба, която показва как посетителите на българския павилион виждат бъдещето.
Кои индустрии инвестират най-активно в интерактивни технологии и за какви цели ги използват?
Сред най-активните са технологичните компании, финансовият и банковият сектор. За тях интерактивното решение не е само атракция, а физическо изражение на идентичността им. Чрез него те показват начина, по който искат да бъдат възприемани – като високотехнологични, иновативни и модерни организации.
Наред с това интерактивните решения се използват все повече в ритейл сектора, музеите и посетителските центрове. В компанията Proximate Interactive развиваме интерактивни и сензорни системи, real-time контрол, интеграции между съдържание и среда, както и проекти за дългосрочни инсталации с поддръжка и обновления. Бизнесът е специализиран в създаване и внедряване на сензорни интерактивни решения за музеи, търговски обекти и събития. Всичко, което екипът ни реализира, е изцяло създадено спрямо конкретните нужди на пространството и клиента. Правим много проучвания и експериментираме с технологиите по необичайни начини, за да осъществим идеите си.
Индустрията се движи все повече към персонализация, по-невидима технология, която прави преживяването на посетителите по-смислено, интуитивно и стойностно. През последните години предлагаме все повече възможности за активно участие на публиката, при които хората влияят върху съдържанието и се превръщат в част от преживяването. Една от системите ни например позволява на посетителите да изпращат послания, които се визуализират и едновременно с това се превръщат в промптове за генериране на изкуство. Така публиката създава колективно, непрекъснато променящо се произведение. Развихме тази идея за фестивала LUNAR през 2023 г., а след това я представихме на българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, както и в рамките на други мащабни събития.
Във второто морско издание на LUNAR, което се проведе през август, представихме три интерактивни решения, разработени от екипа на Proximate Interactive. Там за първи път публиката имаше възможност да изсвири мелодия чрез телефона си, която да повлияе върху анимацията на фасадата, благодарение на създаденото от Дилян Налбантов интерактивно „пиано“. Наред с това се фокусираме и върху иновативната ни система Phlix, която превръща телефоните на публиката в LED пиксели и ги прави част от шоуто на различни спортни събития и концерти.
