Сонда на НАСА “докосва Слънцето“ за последен път в решаващ момент за човечеството

Тежко бронираната сонда Parker Solar Probe се е приближила на 3.86 милиона мили (6.1 милиона километра) от повърхността на Слънцето – разстояние, което НАСА нарича  “хипер близо”. Това е третият и последен път, в който сондата прави това постижение. Подобни успехи “Паркър” отбелязва на 24 декември 2024 г. и 22 март 2025 г.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Сондата “Паркър” е изстреляна за пръв път на 12 август 2018 г. Основната й мисия – да изследва Слънцето отблизо.
• От тогава космическият апарат е извършила 23 перихелия (близки преминавания до Слънцето), като два пъти е достигал впечатляваща близост.
• “Паркър” се движи по така наречена силно елиптична орбита — това означава, че пътят й около Слънцето не е кръг, а прилича повече на много сплесната елипса. Тъкмо заради тази форма, тя прекарва по-голямата част от времето си далеч от Слънцето, но понякога се приближава изключително много до повърхността на звездата, което й позволява да събира ценна информация за атмосферата на Слънцето.
• Ако приемем, че разстоянието от Земята до Слънцето (което е приблизително 150 милиона километра) е равно на дължината на американско футболно игрище (което е около 100 ярда, или 91 метра), то при настоящото си преминаване сондата “Паркър” успява да се доближи на едва 4 ярда от повърхността на Слънцето.
• По време на този последен перихелий на мисията сондата ще се движи с около 430 000 мили в час (690 000 километра в час). Според НАСА това е достатъчно бързо, за да се стигне от Филаделфия до Вашингтон за една секунда.
• Тази обиколка се случва в много подходящ момент – по време на пика на настоящия слънчев цикъл. В този период активността на Слънцето нараства, има повече слънчеви петна и изригвания.

АКЦЕНТ

Една от основните цели на тази мисия на НАСА е да разбере защо слънчевата корона – външната атмосфера, е милион пъти по-гореща от фотосферата (повърхността на Слънцето). Короната е мястото, където се образува слънчевият вятър и учените се опитват да разберат повече, за да правят по-точни прогнози. Това е важно, защото слънчевият вятър – поток от заредени частици, които взаимодействат с атмосферата на Земята – освен да предизвиква Северно сияние, може да повреди сателити и да навреди на астронавтите.

ДОПИРАТЕЛНА

При 24-тото си преминаване най-близо до Слънцето (т.нар. перихелий), сондата “Паркър” е подложена на изключително екстремни условия — температури от 870 до 930°C. Единствената й защита срещу тази адска топлина и силната ултравиолетова радиация е специален щит от въглероден композит, дебел около 11.4 см и проектиран така, че да отклонява по-голямата част от слънчевата енергия. Вътрешността на сондата остава относително прохладна – около стайна температура.

ИЗНЕНАДВАЩ ФАКТ

През 2023 г. сондата “Паркър” помага на учените да направят връзката между силните магнитни полета близо до повърхността на Слънцето и газовите взривове на ветровете. Според данните, събрани от космическия апарат, основната причина за това е “магнитното повторно свързване” – процес, при който магнитни полета с противоположна посока се срещат, разпадат се и след това се свързват отново по нов начин, освобождавайки огромно количество енергия.

ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ

Макар това да е последната мисия на “Паркър”, сондата няма да отиде никъде. Заключена в орбитата на Слънцето, тя ще продължи да обикаля около звездата. Според Live Science, двигателите на космическия апарат в крайна сметка ще изчерпят горивото си и той ще изгори, въпреки че топлинният му щит може да остане в орбита в продължение на хиляди години.