Как „Ракамакафон“ възроди производството на грамофонни плочи в България
Екипът зад „Ракамакафон“ възражда производството на грамофонни плочи в България, превръщайки носталгията по аналоговото в бизнес с международен потенциал
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Написването на този материал започна още през януари, когато с момчетата зад бъдещата фабрика за грамофонни плочи се срещнахме в един от столичните барове. Минаха обаче няколко месеца, преди производството в село Иваняне край София изобщо да стартира. Чакането си струваше, защото най-сетне успяха да ми покажат в действие всички машини, които претопяват гранулата и пресоват течната пластмаса в съвършен кръг с точен диаметър 30.5 сантиметра.
Пътят до първата плоча не е лесен, но с общите усилия на Яне Василев (28), Илия Григоров (35), Коста Хантов (34), Георги Георгиев (35) и Мариана Върбанова (37) за пръв път от 30 години в България отново се произвеждат грамофонни плочи. Амбицията им е фабриката в Иваняне да се превърне в производствен център на Балканите. „Не сме се засилили да правим по 20 хил. копия за хора като Адел. Те няма да дойдат при нас. Насочваме се към независими артисти, по-близо до нас, отколкото до Западна Европа“, казва Илия Григоров.
Не разстоянието е проблемът. Големите заводи в Европа произвеждат огромни количества грамофонни плочи ежедневно и работят с големи издателски компании, често чрез посредници. Затова по-малките артисти остават на опашката. Това отваря вратата за компания като „Ракамакафон“, която е с малък капацитет – над 20 хил. плочи месечно.
Идеята се ражда през 2023 г. като естествено продължение на дългогодишна любов – Яне Василев израства сред музиканти и от дете е запален меломан. „Често съм размишлявал защо в България вече няма такова производство, защо няма „Балкантон“. Грамофонната плоча не е необходимост. В дигиталната ера музиката е навсякъде, но само вкъщи можеш да си пуснеш плоча, и то само ако я имаш“, казва Василев.
Идеята му идва в точния момент – по това време Коста Хантов и Илия Григоров, познат като рапъра Григовор, все повече осъзнават нуждата си да избягат от работата пред компютър, затворени между четири стени – Хантов е архитект по образование, а Григоров е креативен директор в рекламна агенция. Затова двамата не мислят твърде дълго, когато Василев се появява с налудничавото си предложение – отнема му около час, за да ги убеди, че изграждането на единствената фабрика за грамофонни плочи в радиус от поне 1000 км е разумно начинание, което има сериозен бизнес потенциал.
Тримата са добър тандем, но бързо разбират, че имат сериозен проблем. „Двамата с Коста щяхме да се оправим с техническата част. Илия щеше да помогне с маркетинга и организацията на поръчките. Но осъзнахме, че такъв тип бизнес има нужда от трезва мисъл, която на нас често ни липсва“, казва Яне Василев. Тогава се появяват Георги Георгиев и Мариана Върбанова. „Те ми разказаха идеята си, аз им разказах колко проблеми ще имат. Докато се опитвах да им продавам правни услуги обаче, се заразих от ентусиазма им и те ме поканиха за инвеститор и партньор. Мариана се включи с експертизата си в бизнес развитието и продажбите“, казва Георги, който от осем години дава юридическа подкрепа на стартъпи. Така се ражда компанията „Ракамакафон“, а следващата задача е намирането на подходящо място.
Фабрика не се прави в центъра на града, а освен това трябва да отговаря на редица изисквания, тъй като технологията е стандартизирана, за да звучи всяка плоча еднакво, независимо къде е произведена. Решението идва бързо – намират хале покрай съсед на свой познат в Иваняне, а Илия, Яне и Коста ремонтират мястото сами. „Нямаше да се получи без който и да е от нас“, категоричен е Коста. Но перфектният екип не е достатъчен – фабрика не може да заработи без необходимите машини, а това се оказва сериозно предизвикателство. „Преди хората продаваха колите си чрез обяви във вестника. При нас беше още по-сложно. През един форум се свързах с човек, който ме свърза с друг, който ме свърза с трети“, разказва Яне Василев.
В момента във фабриката има около 15 инсталации, които трябва да работят в пълен синхрон. За да се научат как се дирижира целият този процес, екипът посещава няколко производствени бази в Европа и преминава редица обучения във Великобритания и Нидерландия и дори курс за огняри в Казанлък. „Запознати сме с процеса, но трябваше да го пригодим към условията в Иваняне – има много фактори, които влияят на машините“, казва Илия Григоров.
Дори и без машини към онзи момент „Ракамакафон“ има близо 10 поръчки, а днес идват запитвания и от други държави – Сърбия, Румъния, Северна Македония. Фабриката има почти затворен цикъл – дори графичен дизайн на обложки. Екипът се надява до една година да започне да предлага и печат. „В момента това е твърде времеемко и скъпо. Най-големият завод за плочи в Чехия сам си произвежда дори гранулата и не зависи от никого. Така е най-сладко“, казва Яне Василев.