Как Момчил Василев и Endeavor помагат на предприемачите да растат

Ръководената от Момчил Василев организация Endeavor България продължава да помага на предприемачите в България и вече гледа към Югоизточна Европа

Българската предприемаческа екосистема се разви бурно в последните над 10 години, като според много от участниците в нея тя е най-напреднала в сравнение с голяма част от съседните ни страни. И това не е случайно, защото от 2012 г. насам няколко фонда, както и акселераторски програми помагат активно с финансиране и менторство на най-перспективните стартъпи. А в последните години вниманието на дяловите фондове е насочено и към компании във фаза на растеж, което допълнително укрепва екосистемата.

„През това време се случиха много неща и фактът, че минаха толкова бързо, без да са ни тежали, означава, че са се случили предимно положителни неща“, казва Момчил Василев, изпълнителен директор на Endeavor България. През септември тази година неправителствената организация за подкрепа на предприемачеството у нас навършва 10 години. Василев ръководи организацията от октомври 2016 г. и за тези почти девет години той е в непрестанен контакт с фондове, организации и предприемачи и може да се каже, че е участвал в почти всяка важна инициатива за подкрепа на предприемачеството у нас. „Когато бях поканен и се включих в организацията, вече имаше работещ офис, малък екип и няколко предприемачи, с които вече се работеше.“

Всъщност Endeavor идва в България основно заради ентусиазма на Иво Евгениев, сериен предприемач, и с подкрепата на шестима бизнес лидери-визионери. Те имат смела за времето си цел – да катализират икономически растеж, като подкрепят предприемачи с визия и устойчивост да мислят мащабно. Стъпват на опита на международната неправителствена организация Endeavor, която е създадена през 1997 година с цел подпомагане на предприемачи и бизнеси да се разраснат бързо в международен мащаб.

По това време за повечето предприемачи в страната ни е странно, ако някой се появи и каже, че иска да помага за развитието на бизнеса ти. По думите на Василев е имало дори забавни моменти, в които е трябвало да обясняват, че не са частен клуб, не са секта или някаква тайна ложа. И за да има смисъл в работата, която вършат, се налагат много разговори, с обяснение и убеждение. „В първите няколко години усилието беше в това да създадем критична маса, да намерим и да привлечем достатъчно предприемачи в програмите на Endeavor“, разказва още Момчил Василев. По това време вече има и достъпен финансов ресурс от фондове, които подпомагат предприемачите в най-ранната им фаза.

В един момент екипът на Endeavor си дава сметка, че трябва да започнат да се търсят и по-зрели компании, които също понякога имат нужда от помощ, най-вече менторска. Защото се оказва, че предприемачите и техните компании, които излизат от най-ранната фаза и преминават в растеж, в един момент закъсват за знание. И доста от компаниите прекратяват съще­ствуването си още преди да стигнат до зряла фаза. „Заради това решихме, че всъщност има смисъл да се опитаме да помогнем малко и в тази фаза“, казва Василев. Освен че запазват фокуса си върху компании, които са припознати от пазара, те се насочват и към такива, които са в началото на продажбите и търсене на пазари.

Тогава се ражда и концепцията за програмата за растеж Dare2Scale, която е изцяло българска инициатива, като методологията е разработена от българския екип. Момчил Василев си спомня за това време като много интересен период, защото вътрешно в екипа са имали съмнения дали програмата ще проработи. В крайна сметка я стартират. Dare2Scale е насочена към компании в напреднал етап на растеж, които вече имат валидиран бизнес модел и силен потенциал за разрастване, но същевременно са изправени пред предизвикателствата на мащабирането. Програмата осигурява достъп до водещи ментори, инвеститори и експерти от мрежата на Endeavor, както и до ценни контакти в предприемаческата екосистема. „Идеята бе да покрием този сегмент от екосистемата, така, че веригата на растежа да не се прекъсва.“

ПАРАЛЕЛНО С ТОВА ПРЕДИ ОКОЛО 5-6 ГОДИНИ

започват да се сформират и други организации, които помагат в различните етапи от развитието на предприемаческата екосистема в България. „Хубавото бе, че започнаха да се появяват организации, които имаха много конкретен фокус на действие, обаче все още в някакъв зародиш“, си спомня той. Тогава бордът на Endeavor заедно с екипа решават, че вече е време освен с конкретни компании, да започне да работи и с организации. „Задавахме си въпроса дали това, което правим за предприемачите с различните програми, е достатъчно. И дали да не надградим модела, като започнем да помагаме с натрупания си опит и на другите, по-млади организации“, допълва Василев. По неговите думи една силна екосистема не може да бъде доминирана от една организация и дори това е вредно.

Започват да работят с BESCO, която по това време все още е българска стартъп асоциация. Василев и други членове на борда на Endeavor България влизат в ръководството на новата организация, за да помагат със своя опит в работата и`. „Нещата започнаха да се оформят постепенно и бих казал, че в момента BESCO има дори по-добър организационен модел от Endeavor. А това ме прави изключително щастлив“, допълва той. Подкрепят в развитието им и организации като Тийноватор и Mentor the Young, работят с Джуниър Ачийвмънт България, Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), както и с Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA). Работят с всички тях, защото предизвикателствата и проблемите, които имат тези организации в началния си етап на развитие, са много сходни с проблематиките, с които се сблъскват предприемачите. „Основателите на почти всички тези организации са социални предприемачи“, смята Василев.

Постепенно в България се оформя и архитектурата на предприемаческата екосистема, състояща се от три основни елемента. Единият е достъп до финансиране, което вече е на доста добро ниво, основно за стартиращите компании, като постепенно се повишава и за тези във фаза на растеж. Втората част на екосистемата са всички организации, които подкрепят предприемачите. „Третата част неизбежно е държавата, защото тя всъщност, за добро или за лошо, има много важна роля. Тази роля се състои в това, че тя в крайна сметка задава някаква кардинална посока на развитие на икономиката“, допълва той.

Държавата, която трябва да създаде стабилна и насърчаваща среда за развитие, защото това рефлектира пряко върху възможностите за успех на предприемачите. А според Василев е радващо, че в последните години вече има диалог между държавата и организациите на предприемачите.

По думите му обаче, дори да съградим и най-перфектната екосистема, това няма да е достатъчно за системния успех и мащаб на нашите предприемачи, основно заради размера на нашия пазар, който е малък сам по себе си. Не само като пазар за продуктите на компаниите, а и като пазар за привличане на инвеститори. „Чудейки се как да реагираме на това предизвикателство, стигнахме до заключението, че всъщност трябва да промотираме не само България като интересна дестинация, а целия регион на Югоизточна Европа“, казва Василев.

Началото е поставено, когато преди три години бордът на Endeavor България решава да разшири дейността си в Западните Балкани. И от две години програмата Dare2Scale включва компании от Северна Македония, Косово и Албания.

Дейността на Endeavor България в момента обхваща общо пет програми. Освен Dare2Scale, това са Endeavor Global, ScaleUp by Endeavor, Alumni+ и Open Innovation. Всички те са насочени към подкрепа на основателите не само в един момент от развитието им, а през целия им път към растеж. От 2015 г. насам Endeavor е подкрепила 182 предприемачи в 100 компании, като компаниите в мрежата на организацията са генерирали общо 1.2 млрд. евро приходи.

Основателите на компаниите са осигурили над 485 млн. евро финансиране от бизнес ангели, фондове за рисков капитал и стратегически инвеститори и са създадени повече от 11 хил. нови работни места. Василев допълва, че сега е и времето да се обърне по-сериозно внимание на предприемачите извън София, а също да се работи още по-активно с диаспората, която може да помогне много със своя опит.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩЕТО ТОЙ КАЗВА

че може би догодина Endeavor България вероятно ще се прероди в Endeavor Югоизточна Европа, като ще обхваща България и Западните Балкани. И ще работи в много по-тясно сът­рудничество с офиси на организацията в Гърция, Турция и Румъния. „За мен бъдещето е свързано с това да изградим силна регионална екосистема и силен образ на Югоизточна Европа. За да може да оползотворим потенциала, който имаме тук.“ Той смята, че регионът има потенциал да произведе освен еднорози, и достатъчно голяма кохорта от големи компании.

За себе си 49-годишният Василев разказва, че има скучна история. Голяма част от кариерата му преминава в PwC България, където започва работа още 17-годишен. Докато учи във Финансово-стопанската гимназия в София, където има задължителен стаж в 11-и клас, той пише писмо на ръка и го занася в офиса на компанията. Минава време и след като нищо не се случва, той пише второ писмо, което отново е без отговор. При третия опит направо звъни на врата и казва, че иска да говори с мениджъра.

За негово щастие е приет, а след това вече е и стажант. През целия 12. клас половината ден учи, другата работи, а когато завършва, започва целодневна работа. Завършва и Университета за национално и световно стопанство, работейки в компанията. Там е до 2011 г., а след това почти пет години е директор корпоративно развитие във VIA Group. По същото време става и предприемач, съосновава R&D бутиковото студио за биотехнологии Proviti, а междувременно прави и мърчандайз на National Geographic.

„Мърчандайзът успешно умря, а дейността на биотехнологичното студио продължава, макар и в по-малка степен“, разказва той. И допълва, че макар и работеща, Proviti за него е един поучителен провал. Започва дейност като R&D студио, но след това с екипа решават да правят продуктова формула. И тогава се сблъскват с реалността на производството, маркетинга и нуждата от много средства, поради което преориентират компанията в посока първоначалната идея. И в заключение цитира думите на Коби Брайънт, че: „Провалът не съществува като такъв. Провал има само ако не си научиш уроците от нещата, които са ти се случили“.