От Google до заседателната зала на WeTransfer и Sport Alliance: Александър Василев, ръководителят на технологичните лидери

След осем години в Google Александър Василев израства като лидера, който води технологични компании като Joyn и WeTransfer към растеж. В Sport Alliance днес той гради структурата, която подкрепя служителите да решават проблеми сами

Когато в края на 90-те години Александър Василев се сдобива с първия си компютър, пред 13-годишния тийнейджър се открива „бездънна яма от интересни неща“, които може да прави. Самият той не е сигурен как устройството, високо почти колкото самия него, се е озовало в дома му – българинът предполага, че баща му успява да го откупи от банка, която фалира през годините на прехода.

Именно този компютър пали искрата на дългогодишната му страст към технологиите. „Много малко неща успяваха да ми грабнат интереса за повече от пет минути – казва Василев. – Технологиите обаче задържаха вниманието ми за много, много години. Баща ми също ги обожаваше – беше човек, самонаучен, който вземаше нещо ново, разглобяваше го и го сглобяваше наново.“

В технологиите Василев обиква това, което нарича „магически елемент“ – мига, когато види иновация за първи път, или прояви изобретателност, която да го вдъхнови и държи под напрежение. Преди да завърши гимназия, той се научава сам да пише код и да създава уебсайтове. Следва основаването на собствен бизнес, който в най-успешния си период има 15 служители, след което Александър Василев трупа опит в световноизвестни технологични компании.

Днес Василев е българинът, който е напускал позицията си в Google два пъти, бил е начело на германската стрийминг платформа Joyn, а до началото на 2025 г. ръководи нидерландския лидер в споделянето на файлове WeTransfer. Както казва, в момента е в „медения месец“ на новата си роля на главен изпълнителен директор на софтуерната компания Sport Alliance.

В ХОДА НА КАРИЕРАТА СИ ВАСИЛЕВ (40) Е ВЗЕМАЛ НЯКОЛКО ВАЖНИ РЕШЕНИЯ

след разговори, продължили по-малко от час, с хора, които намира за вдъхновяващи. По този начин решава да кандидатства за бакалавър в американски университет – през 2002 г. обядва със своя приятелка, която за 30 минути успява да го убеди във възможността. Все пак Василев иска да учи „компютри“, а не знае за много училища в България, които да имат реално техническо оборудване.

Кандидатства в университети, част от които от Бръшляновата лига, и е приет в „Браун“, където му е предоставена най-голямата стипендия за интернационални студенти, с която училището разполага. В контекста на таксата от 38 хил. долара годишно обаче стипендията от 8 хил. долара не е достатъчна финансова подкрепа за семейството му.

През 2003 г. Василев вече разполага с еднопосочен билет за Джоплин, Мисури, където в следващите четири години ще следва в Missouri Southern State University, който му осигурява пълна стипендия. „Спомням си как летях от България до Франция, след това кацнах в Синсинати, пътувах до Сент Луис и оттам до Мисури – казва Василев. – Пристигнах по средата на нощта на адреналин. Беше ми толкова забавно, че това е нова глава в книгата на моите приключения, и бях супер ентусиазиран най-накрая да държа всичко в ръцете си.“

Българинът се залавя с предизвикателството да се реализира на новото място. Знае, че не иска да се прибира, докато не е останал доволен от себе си, особено в контекста на инвестицията, която близките му влагат в него, за да има тази възможност. В университета се старае да вземе колкото може повече от ресурсите, с които разполага. Записва разнообразни курсове, става касиер на Студентския сенат, вицепрезидент на един от клубовете и работи като отговорник в общежитията, където взема „три пъти повече часове от всички останали“.

„Това, което научих, е, че имаш възможността да направиш нещо прекрасно в живота си, ако продължаваш да буташ и си упорит – казва Василев. – Изведнъж хората започнаха да ми казват, че съм лидер, което ми звучеше странно, идвайки от България, където всички мислим как да се реализираме. Видях, че ако имаш такъв менталитет, напредваш много бързо.“

До 2005 г. Василев продължава да движи и компанията, основал в гимназията със свой приятел, с която помага на бизнеси да изградят присъствието си онлайн. Партньорите прекратяват дейността си, когато преминават от предлагането на услуга към разработването на продукт – искат да създадат новинарски сайт, но не успяват да изградят устойчив бизнес модел. „Бяхме млади и наивни – казва Василев. – Не знаехме какво е рисков капитал, инвеститори, пожертвахме парите за мечтата и накрая те свършиха.“

През 2007 г. българинът завършва бакалавърска степен по информационни науки и изчислителна математика. Стажува в местна компания в Мисури и получава оферта за работа на пълно работно време, но я отказва, защото знае, че иска нещо повече. „Казах си, че в Ню Йорк би било прекрасно, а Google беше компания номер едно за работа – казва той. – Само че по това време те получаваха милион и 200 хил. резюмета на година и не вземаха хора от университети, за които никой не беше чувал.“

ВЪПРЕКИ ТОВА ВАСИЛЕВ УСПЯВА ДА СЕ СВЪРЖЕ С ДАЛЕЧЕН ПОЗНАТ

в компанията и да го пита дали има реален шанс за работа там. „Той каза, че мога да получа първо интервю, но след това всичко зависи от мен – казва Василев. – Реферира ме вътрешно, за да изскочи резюмето ми, получих първоначален разговор, след което излетях за Ню Йорк. Влязох в офиса, който беше нещо, което дори не бях сънувал, и си казах, че някак си трябва да успея.“

Така няколко месеца след завършването си Василев започва работа на инженерна позиция в Google във време, когато компанията е малко над 15 хил. души. На първия си работен ден разбира, че няма директен мениджър – само екипа си, едно бюро и задачата да разбере какво иска да прави. „Бях най-глупавият от хората около мен – казва той. – Работехме от сутрин до късно вечер, правехме всичко заедно и имахме пълната свобода. Ако имаш хубава идея, Google ти казваше: „Давай!“.

В началото Василев пише код за вътрешни системи за поддръжка и инфраструктура. Когато през 2007 г. Google придобива DoubleClick, той доброволно се включва в интеграцията, като разработва софтуер за миграция на данни между системите на двете компании. Постепенно започва да ръко­води отделни части от процеса, а след успешното му приключване му предлагат позицията на програмен мениджър, отговарящ за два инженерни екипа.

През 2010 г. той получава телефонно обаждане от Швейцария. „Беше човек, който не познавах, но една приятелка, която работеше за него, му беше казала за мен – казва Василев. – Той ми предложи да се преместя, за да пишем бъдещето на YouTube заедно и да се опитаме да направим платформата печеливша за хората, които искат да развиват бизнес.“

След този 45-минутен разговор Василев казва на мениджъра си, че иска да работи за Google в Швейцария, и два месеца по-късно се мести в Европа. „Тогава вземах такива големи решения много бързо, без много да го мисля – казва той. – Това много ми помогна за кариерата.“

В следващите три години и половина българинът е част от екипите, които дават началото AdWords for Video – рекламната платформа на Google за видеа, днес част от Google Ads, която се превръща в продукт, генериращ милиарди долари годишно. Освен това работи по The Creator Vertical – инициатива, фокусирана върху създаването на инструменти, които да помогнат на създателите на съдържание да изградят бизнес чрез YouTube.

ПРЕЗ СЕДЕМТЕ СИ ГОДИНИ В GOOGLE ОБАЧЕ ВАСИЛЕВ ДЪРЖИ НАБЛИЗО СПОМЕНА

за фалиралата си компания, която го учи, че не е достатъчно човек да разбира само от технологии. Българинът не иска да бъде и „просто един Google човек“ в бъдеще, когато компанията еволюира. Затова през 2014 г. кандидатства „на майтап“ само в едно училище с идеята да развие уменията си извън рамките на техническата специализация. „Казах на мениджъра си, че са ме приели за магистратура по бизнес администрация в „Харвард“ – казва Василев. – Той отговори: „Супер, ти искаш да си имаш хоби! Ако не ти хареса първите три месеца, върни се обратно“. Беше много трудно да напуснеш Google по това време, защото кариерата ми вървеше нагоре, а финансово беше прекрасно.“

Така на 30-годишна възраст Василев отива да учи в Harvard Business School. В разговора си с Forbes споделя, че допуска възможността да е бил „diversity hire“, защото за две години среща малко хора от света на технологиите – колегите му идват основно от сферите на финансите и бизнеса. „Университетът искаше да събере предприемаческия дух с различния тип мислене – казва той. – В моя клас имаше например войници, хора с много различен опит.“

Тъй като е по-възрастен от повечето си колеги и има концентриран технологичен опит, Василев извлича огромна полза от програмата. „За мен беше нещо магическо и ново – как се правят финанси, как се водят компании – казва той. – Започнах да разбирам какво правят другите сфери и се срещнах с невероятни хора.“

Когато завършва, българинът иска да се занимава с нещо различно. Този план обаче не просъществува дълго, тъй като Василев получава предложение да се върне в Google. „За първи път в моята Google кариера се преместих в епицентъра на компанията в Калифорния – казва той. – Работих върху Google Search с един отбор, за да го направим конкурентоспособен за 10 години напред.“

През 2017 г. на среща с целия екип осъзнава, че в компанията се чувства комфортно, но не вижда перспективи да расте. По същото време се запознава и с бъдещата си съпруга, която е базирана в Европа. „На всеки две седмици летях, за да се виждаме – 26 часа във въздуха за 24 часа на земята“, казва Василев. Така в търсене на възможност за релокация в Европа Василев получава предложения от Amazon и Facebook, но ги отхвърля, защото не иска да прави „същото, но със значка в друг цвят“.

ПРЕЗ 2018 Г. СЕ МЕСТИ В МЮНХЕН, ПРИЕЛ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ДА СТАНЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

на Joyn – видеострийминг платформа, създадена като съвместно предприятие на германския медиен конгломерат ProSiebenSat.1 и Discovery Networks. „Можех пак да бъда CEO на стартъп без голям риск – казва Василев. – Беше в сфера, която много ми харесваше, и видях една възможност да правя нещо различно.“

Василев на практика е първият служител на компанията. Следващите две години и половина той нарича „луда траектория на растеж“. Стратегията, която Joyn следва, е да произвежда собствено съдържание, но и да навлиза в нови пазари, в които да интегрира програми от партньори. Тоест, да изгради бленд между телевизия на живо и on-demand съдържание.

До началото на пандемията Joyn нараства до 300 души и 10% пазарен дял в Германия. Идването на ковид обаче слага край на стратегията за интернационален растеж, така че Василев изгражда план за развитието на компанията в Германия и намира свой заместник. „Те имаха нужда от дигитален продукт, но вече не им трябваше изпълнителен директор за международен растеж, така че си стиснахме ръцете и се разделихме – казва Василев. – Компанията все още е много силна в Германия.“

През септември 2020 г. Василев е назначен в WeTransfer като главен директор по продукта и технологиите, за да реструктурира и подобри начина им на управление. През 2022 г. наследява Гордън Уилоуби в ролята си на главен изпълнителен директор и води компанията към нова фаза на растеж. „Събрахме опит за 10 години в три – казва Василев. – Имахме провалено IPO, тоест отказахме да излезем на борсата. Трябваше да вдигна цялата компания като морал и да се фокусирам върху следващия голям проблем, който да решим в една несигурна глобална макросреда – ние бяхме в 190 държави с 80 млн. активни потребители на месец по време на война и висока инфлация.“

Когато компанията започва процеса по продажба, италианската технологична компания Bending Spoons се оказва най-мотивирана да затвори сделката. След като придобиването се осъществява през юли 2024 г., Василев помага в периода на прехода. „Bending Spoons често са в новините със съкращенията си при придобиване, защото задържат основния екип от инженери и продукта и се фокусират върху оптимизация – казва Василев. – Направиха го с Evernote, с Meetup, с нас, но бяха много честни и щедри. Ускорихме инвестирането на всички служители – дори един ден преди това да са били в компанията, всички получиха някаква част от продажбата.“

ОТ МАРТ 2025 Г. ВАСИЛЕВ СТОИ НАЧЕЛО НА SPORT ALLIANCE,

която дигитализира фитнес индустрията чрез софтуерни решения за управление на фитнес зали и спортни съоръжения. „Компанията има лидерска позиция на пазара в DACH региона, страхотен продукт, глобално присъствие в над 55 държави, както и желанието да мине в нова категория на големина“, казва Василев.

Оперирайки компании между 200 и 600 души с оборот между 50 и 200 млн. евро, Василев се оформя като лидера, който окрилява другите в създаването на иновации. В момента той продължава да се чувства като част от екипите, които решават истински проблеми, дори когато не е служителят, който работи на първа линия. Въп­реки че по-голямата част от работата му е свързана с „оперирането на кораба“ и изисква фокус върху визията, културата и структурата на компанията, той все още може да се потопи в детайлите, когато поиска. Затова българинът се чувства благодарен, че е успял да намери средата, в която се чувства щастлив да оперира.

„Понякога за хората е много трудно да преминат от ролята на героя в този, който води и овластява другите – казва Василев. – В големите компании не можеш да бъдеш героят всеки път. Трябва да направиш структура, в която има герои, без ти да си там. Ако успееш да слагаш различни шапки, ставаш полезен за голям диапазон от проблеми в компанията. Това ще ти даде много възможности за развитие.“

Василев вярва, че бъдещата му кариера ще еволюира заедно с неговите приоритети. Днес той забелязва, че иска да прекарва все повече време със семейството си, и съзнателно отваря място за тази сфера от живота си. Затова той предполага, че ролите, които поема, с времето ще се изместят повече към инвестиции или участие в консултативни съвети – позиции, които да му позволяват да се среща с интересни хора и предизвикателства, без да бъде в центъра на самите операции. „Определено ще дойде моментът, в който ще си кажа, че има по-млади, по-енергични и по-умни хора, които да заемат позициите, на които съм аз в момента – казва Василев. – Моята работа тогава ще бъде да ги подготвям за успеха и да ги подкрепям.“

Един от най-трудните уроци, които Василев учи всеки ден през последните 10 години, е да постига баланса. Опитът му показва, че хората често попадат в едни и същи капани. „Всички говорим за успехи, за пари, за титли, но никой не говори за това, което те струват – нерви, здраве, семейство – казва той. – Това, което ни е направило успешни в миналото, не задължително ще ни направи успешни в бъдеще. Единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш много гъвкав и да се адаптираш.“