„Аглика“ – историята на последните мохикани в текстила

Инж. Петко Петков и неговите наследници превръщат „Аглика“ в глобален текстилен производител с фабрики в Молдова и САЩ, партньори като Armani и Missoni и иновации, защитени с патенти

Всеки ден, когато не пътува в командировка, Петко Петков идва на работа в производствената база в Твърдица, където са преминали последните над 50 години от живота му – с неизменните очила, проницателен поглед и планове, които рядко се събират в един бизнес ден. На 76, той изглежда неуморен, а графикът му продължава да се движи на бързи обороти. И нищо чудно, че за изминалото време той е превърнал соцзавода за хавлии в Твърдица, който приватизира през 90-те, в международна компания с асортимент от хиляди продукти интериорен текстил, с производствена мощност, простираща се на 100 хил. кв.м, изградил е фабрика във Велико Търново, заводи в Молдова и САЩ и работи с клиенти на четири континента, сред които световноизвестни хотелски вериги като „Шератон“, „Кемпински“, „Мaриот“, „Хилтън“, луксзони модни къщи от нивото на Armani, Missoni, MaxMara, Moschino. А приходите на компанията само в България за 2024 г. достигат 35 млн. лв.

Петко Петков управлява компанията заедно с децата си, с които създават силна и успешна бизнес симбиоза. За разговора с Forbes с него в административния офис във Велико Търново пристига и дъщеря му Мая Петкова (50). Синът му Юлиян (46) е ангажиран с ръководството на бутиковия хотелски комплекс, изграден на язовир „Жребчево“, затова и не присъства в залата за срещи. Двамата са съсобственици и управители на „Аглика“, която оперира с две юридически лица – „Аглика Трейд“ ООД и „Аглика Индъстри“ АД, и работят 24/7 за семейния бизнес. Съпругата на Юлиян, Елица Петкова, също е на борда като управител маркетинг и продажби.

Просторно и приятно охладено, помещението е окупирано от щендери с халати в различни цветове, материи, размери и дължини, подредени купчини със спални комплекти, брандирани хавлии, кърпи, одеяла, възглавници – разноцветни и красиви мостри от огромната гама продукти на „Аглика“. Зад привличащия окото добър дизайн наоколо обаче стоят редица невидими иновации и революционни разработки на ниво тъкан. Включително два световни патента – разработки на Петков и наследниците му, всички те – текстилни инженери. „Ние сме последните мохикани – казва Петко Петков. – Има други фабрики, които правят по-големи обороти от нас, но те извършват само една преработка.“

„Аглика“ е сред малкото производители в сектора, затворили технологичния цикъл, за да създават всичко по веригата сами – от преждата до крайния продукт.  Компанията поема по този път, защото в България текстилната индустрия не е развита, посочва Петков.

Всъщност секторът е в стагнация. През 2016 г. износът на текстил и облекло надхвърля 1.9 млрд. евро, а за 2024 г. – 1.6 млрд. евро. По информация на Българската асоциация на производителите на текстил и облекло, заетите в бранша са били 160 хил., а сега са наполовина – 86 хил. Петко и Мая Петкови изреждат имената на текстилни предприятия, които или са изнесли производството си от страната, или са затворили. „Най-пресният“ пример е от 1 юли, когато  фабриката с почти стогодишна история „Арда-Русе“ прекратява дейността си.

С поемането на всички етапи от преработвателния процес в свои ръце Петкови си гарантират независимост от подизпълнителите, постоянно качество и съвършен артикул. Сега тъкането, багренето, апретурата (окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др.) се случва в групата взаимносвързани производствени бази на компанията в Твърдица и Велико Търново, които разполагат с различни индустриални линии и технологии за изработка на хавлиени изделия, спално бельо, одеяла, завивки, възглавници, протектори. Единственото, което не могат да създадат сами, са суровините, които внасят от Китай, Индия и региона на Средна Азия.

Положението в Европа също не е розово. По данни на Euratex оборотът на промишлеността за текстил и облекло в ЕС отбелязва значително намаление през 2024 г., което се забелязва и през първото тримесечие на 2025 г. (-2.4 % при текстила и -2.3 % при облеклото, на годишна база). Свиващото се търсене остава най-важният фактор, ограничаващ производството, следван от недостига на работна ръка.

В момента изчезва средната класа, която държи и развива икономиката в целия свят, описва негативната тенденция Мая Петкова. Кризата с работна ръка държи в напрежение целия сектор и „Аглика“, с екип от 460 души, изпитва остра нужда от специалисти, които наема от Египет, Индия, Виетнам и др. Сега Петкови очакват митата на Тръмп да затворят някои пазари и да преструктурират останалите. Несигурната геополитическа обстановка също прави бъдещето непредвидимо. „Никога не сме били толкова близо до война. Нашата стока не е от първа необходимост и се налага да мислим как да се запази пазарът“, посочва Мая Петкова.

Собствениците на „Аглика“ обаче са уверени в едно – начинът да оцеляваш и да си „едни гърди напред“ е да поддържаш богат асортимент.

Страстта на Петко Петков към иновации, нови технологии и оборудване също дърпа компанията напред. Цеховете са запълнени с последно поколение машини за тъкане, багрене, дигитален печат, производство на различни материи и продукти. И средства за технически прогрес не се пестят. „Капитализирали сме всичките резерви, които имаме, основно в суровини и машини. Реинвестираме“, казва Петков.

Разковничето на успеха обаче е семейният модел на управление, смята доайенът на фамилната компания. За него приемствеността е залог за дълголетие в бизнеса и няма по-голямо удоволствие от това, когато „човек бъде отменен в работата и амбициите си от своите деца“.

ВРЪЗКАТА НА ПЕТКО ПЕТКОВ С ТЕКСТИЛА СЪЩО Е КРЪВНА

Роден в Твърдица през 1948 г., той е отгледан с мечтата на баща си за изграждане на текстилна фабрика в града, която в крайна сметка се реализира – държавният завод „Петко Владов“ за производство на хавлии, по-късно прекръстен на „Аглика“. Баща му става главен счетоводител на предприятието, а Петков поема по пътя на текстила. Завършва текстилен техникум, дипломира се като текстилен инженер в Техническия университет в София и се влива в работната сила на завода, където трупа опит, прави иновативни разработки и се издига в кариерата. Промените през 1989 г. го заварват като изпълнителен директор на фабриката.

Петков си припомня турбуленцията на прехода, когато индустрията се разпада, а  резултатът е липса на пазари, на потребление, внос на чужд текстил и недостиг на суровини. Години, в които „всяко конче се ценеше изключително много“. В търсене на решение директорът на „Аглика“ (заводът е преименуван през 90-те) спасява цялата българска индустрия. Историята се развива като филмов сюжет. Той заминава за Средна Азия – традиционен източник на памук за соцлагера. Добрите му контакти в Молдова му осигуряват среща на високо ниво в Таджикистан. И тъй като „пари няма“, се договаря да изгради конфекционно предприятие в замяна на влакови композиции с памук, които отпътуват за България. По-късно сценарият се разиграва отново – този път мисията е доставка на дървен материал за производство на целволе – изкуствена прежда, получавана от целулоза. Тогава пътят на Петков се пресича с този на Владимир Путин в ролята му на председател на комисията по международни отношения в кметството на Ленинград. Путин щедро му предлага: „Давам ти цялата Тверска област“. „Не се стигна дотам“, разказва Петков.

СПРАВИЛ СЕ УСПЕШНО С ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА

през 1996 г. текстилният инженер приватизира твърдишкия завод, воден от желанието си да го модернизира с помощта на децата си – Мая и Юлиян. „Аз минах между капките, защото софиянци имаха апетити към много предприятия. Голяма част от тях ги закриха, докато ние бяхме по-малко забележими“, казва той.

Влязъл в отбора на предприемачите, Петков е воден от една мисъл: „Прави нов асортимент“. Така започва преоборудване на завода и разширяване на продуктовата гама, но големият тласък на бизнеса дава присъединяването на следващата  генерация Петкови – също текстилни инженери, между 1998 г. и 2002 г.

Компанията става първият подизпълнител на IKEA в България. Мая Петкова още помни деня, в който пристига факсът от шведската компания. Партньорството продължава от 1998 г. до 2010 г., когато IKEA намира по-евтино производство. Петков не таи лоши чувства. Ползата от съвместната им работа е безспорна, но лимитира „Аглика“ до няколко продукта. „Те ти налагат един асортимент и нямаш възможност да твориш друг. Това е добър бизнес за някои компании, но ние търсим друго развитие“, коментира той.

В последвалия период „Аглика“ чертае сама своята траектория на успеха. Юлиян и Мая Петкови стартират продуктова експанзия, разработват чуждестранния пазар и започва изграждането на нови мощности, като днес активите на компанията достигат общо до 100 хил. кв. м площ. През 2012 г. е отворена фабриката във Велико Търново, изграждат се нови цехове и завод в Твърдица, стартира производство на спално бельо, одеяла, полар и корал, в комбинация с платове, които предпазват от вятър, вода и други нежелани температурни влияния.

„Аглика“ става единствената компания в света, която може да произвежда хавлии по всички възможни технологии – огромно конкурентно предимство на световния пазар. Стъпва в САЩ през 2014 г., инвестирайки 10 млн. долара във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в град Ларго, Флорида. В нейната основа е патентът на двете поколения Петкови, чиято разработка Петко Петков започва през 1984 г. – материята double face, която придобива широка популярност в Щатите благодарение на Мая и Юлиян. Тя позволява създаването на продукт с две лица – памук и полиестер, върху който да се отпечатва фотоизображение с високо принт качество, в количество от една до n-бройки в рамките на един ден. Дотогава печатът върху обикновен текстил изисква брандиране в хиляди бройки на по-нискокачествено изображение и отнема минимум месец.

Патентът е световен, a технологията ударно развива пазара с брандинг на различен текстил – от шалове до столове и възглавници. Две години по-късно компанията отдава оборудването си в САЩ под наем на ексклузивни партньори, които снабдява с дабълфейс материали. Семейството обяснява, че избира този вариант, защото не може да отдели „времеви и човешки ресурс“, за да менажира фабриката на място.

Растежът продължава и поетапно „Аглика“ затваря производствения цикъл – появява се тъкачница в Твърдица, два завода в Молдова, в които са вложени 250 хил. евро в градове, населени с бесарабски българи. Там компанията изпраща продукция за конфекциониране, защото има нужда от повече капацитет при довършителните процеси. Фабриките работят на пълни обороти, списъкът с клиенти набъбва, а в него влизат имената на световни хотелски вериги, европейски ритейлъри и луксозни модни къщи като Armani, Missoni, Moschino, за които българските производители правят халати и плажни кърпи с дигитален печат. Любопитен детайл е, че първият клиент от модната сцена е Олег Касини, дизайнерът на Джаки Кенеди, с когото работят през 1995 г.

Клиентите са от цял свят и обхващат ритейл, хотелиерски сектор и обществени поръчки за държавния сектор (болници, БДЖ, почивни бази), които използват текстил, който трябва да отговаря на определени технически спецификации, рекламния пазар, където пробиват с double face технологията, и продажбата на платове. Автоматизирали са максимално производството. За да са в крак с новостите в индустрията, не пропускат изложения. През март са се върнали от форум в Китай, където „новото се движи с много по-голяма скорост, отколкото в Европа“. Китай е сред основните източници на суровини на „Аглика“ – памук, полиестер, вискоза, а отскоро и на кашмир.

ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЛЕДИШ КЪДЕ Е ПАЗАРЪТ И ДА СИ ПОДВЛАСТЕН НА НЕГО

за да може да те избере. Това е бъдещето“, описва търговската политика Мая Петкова. А днес пазарът изисква кратки серии с уникални продукти. Отговорът на „Аглика“ е линия висок клас  олекотени завивки с кашмирен пълнеж и отделно с вълна – 100% натурални изделия – фокус на компанията в последната година. Те се произвеждат по специална технология във Велико Търново.

Друг тренд, който „Аглика“ не изпуска, са устойчивите продукти – с висок дизайн, по-малко преработки, опазващи околната среда. Такива са double face артикулите заради енергоспестяващото им производство, защитните облекла за многократна употреба, които компанията създава по време на пандемията, използването на рециклиран полиестер. Сред най-открояващите се зелени иновации на „Аглика“ е изработката на акустични панели от отпадъците от производство на одеяла. Тя отваря нова пазарна ниша и скоро компанията ще започне да ги предлага на европейските си клиенти.

Сега с тези панели е оборудвана концертната зала на хотелския комплекс на Петкови – „Аглика бутик хотел“ на язовир „Жребчево“. Хотелският бизнес е естествена посока за развитие на текстила, смята Петков. Логично, комплексът е обзаведен изцяло с продукти на „Аглика“, а менюто идва от семейната ферма – още едно допълващо начинание на семейството по хрумване на Петко Петков. Негова е и идеята за последния стартъп – мебелна фабрика в пусков период, в която са инвестирани 2 млн. лв. – „поредният крак на стоножката“, казва Мая Петкова. Тя също се намира в Твърдица, където производствените площи на компанията надхвърлят 40 хил. кв.м.

Петков все още познава всеки милиметър от този огромен индустриален лабиринт. А докато крачи из него, не витае из облаците на постиженията си, а мечтае за практични неща – новите разработки за асортимент да влязат на пазара, да внедрят по-скоро мебелното производство. Бизнес визията му обаче надхвърля няколко поколения: „Това, което се изгражда, не се прави за мен, нито за децата ми. То е за внуците и когато е поставена такава цел, с цената на всичко се мъчиш да направиш най-доброто, най-перспективното, за да може да се осъществи това развитие за бъдеще.“