Теодора Духовникова и дългият път от актриса към продуцент

С продуцентския си дебют в сериала „Те, вълните“ Теодора Духовникова отваря нова страница в живота си. Уверена, смела и много повече от актриса, тя започва да създава възможности за жените в изкуството.

„След излъчването на първата серия, като влязох в Народния театър, колегите започнаха да ме аплодират. Никога такова нещо не ми се е случвало“,  казва Теодора Духовникова.

Със сериала „Те, вълните“, който се излъчи през пролетта по БНТ, актрисата скача в изцяло ново предизвикателство – да бъде продуцент и да създаде артистичен женски проект, далеч от клишетата. Но когато се впуска в реализирането на тази идея, дори не подозира с колко трудности ще трябва да се справи.

„В киното има пробиви, в които жени са част от творческия екип, но за сериал това е много, много трудно. В България сериалите все още са мъжка територия, и то заета от много сериозни играчи“, казва актрисата, но добавя, че именно най-утвърдените творци и продуценти са им се обадили да ги поздравят. И освен огромната любов на публиката и стотици писма, които са получили след сериала, са заслужили и това огромно „Браво“ от гилдията.

Всъщност Теодора Духовникова (47) цял живот се подготвя за тази стъпка. Както професионално с всичките си роли, с трупането на опит и самочувствие, със създаването на партньорства, така и личностно – с победите и предизвикателствата, през които преминава (често в светлините на прожекторите), за да изгради своята устойчивост на житейските бури.

Творческият ѝ път започва, когато е още дете – на 9 години влиза в театралната студия в „Сълза и смях“, а на 10 вече прави кастинги и снима филми за националната телевизия. От съвсем малка знае, че иска да бъде актриса. „Аз нямам нито един работен ден като нещо друго освен като актриса. А имам много работни дни“, казва Теодора Духовникова.

Още докато е студентка в НАТФИЗ, започва да се явява на кастинги и да участва в постановки в театър „София“. Оттам ѝ предлагат щатно място, след като завърши. Да бъде поканен на щат в софийски театър е рядка възможност за млад актьор дори и днес, а през 2000 г., когато Духовникова завършва, е почти невъзможно. Следват няколко години в театъра, в които тя трупа опит и самочувствие и започва да се развива като актриса.

Докато не се влюбва. Бъдещият ѝ съп­руг не живее в България и младата актриса моли театъра за разрешение да пътува, за да се виждат. Отказват ѝ, защото има репетиции, при което Духовникова напуска. И колкото невъзможно е било млад актьор да получи софийски щат след завършването си, още по-невъзможно и невиждано е било на 24 г. да го напусне.

„Но аз много силно се бях влюбила в този мъж и в този момент за мен нищо не блестеше повече от него. Ни сцена, ни прожектор, нищо“, казва тя за съпруга си Стефан Духовников. Заминава с него за Канада, където живеят една година. Връщат се за кратко през 2003 г., но все още не са решили накъде ще продължат живота си.

Актрисата използва момента да се върне отново към своята професионална любов и се явява на няколко кастинга в Народния театър. Получава роля, после още една и още една, докато един ден директорът на театъра проф. Стефанов не ѝ казва заветните думи: „Предлагам ти да станеш част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“!“. И до днес се вълнува, като си спомня онзи момент. Тогава съпругът ѝ безусловно я подкрепя и това предложение накланя везните те да останат в България и актрисата да продължи да гради своята кариера.

Вече 20 години Теодора Духовникова е част от трупата на Народния театър и една от най-ярките звезди на съвременната сцена. Макар всички режисьори и директори да виждат в нея таланта, дълги години Духовникова се смята за „безобразно слаба“ актриса. Изпитва паника от сериозните текстове и разчита само на интуиция.

„Те явно са виждали, че има там някакво зрънце, което блести в калта. Но докато я изрия тая кал и докато заблести наистина това зрънце, на мен ми костваше страшно много“, казва актрисата и добавя, че е минавала и през успехи, и през трудности, и ревове, и е падала, и е ставала.

Най-големият ѝ учител са ключовите роли, които започват да ѝ дават – роли, с които да износи цялото представление, в които тя контролира какво се случва на сцената и носи отговорност за успеха или за провала. „Когато ти се случат три-пет-шест такива, мускулите ти стават по-силни, твоите психика и стабилност укрепват. Това кардинално променя играта и придобиваш друга увереност в себе си“, казва Духовникова.

На театралната сцена, освен в трупата на Народния театър, актрисата участва още в проекта „Поетите“ и в частни представления. Казва, че навлизането на частната театрална инициатива е много полезно, защото щатните театри дават изкуствена сигурност на актьорите. Докато в частните представления самите актьори имат много по-голям ангажимент, което действа „отрезвяващо и дициплиниращо“. Но носи със себе си и огромната отговорност какво се представя на публиката.

„Има отвратителни частни неща, които се случват в момента. Мъчно ми е, че българската публика трябва да свиква да гледа такива неща и да ги нарича театър. Но пък има и много хубави примери на страхотни и изключително стойностни представления, които излизат от частната сцена и биха били гордост за всеки театър“, казва актрисата и добавя, че трябва да се засили частното присъствие в културата, но без държавата да абдикира, защото „не може един спектакъл да се определя само по продадените билети“.

Билетите за „Поетите“ пък се разпродават с месеци по-рано, превръщайки проекта на Диана Алексиева в културен феномен. Теодора Духовникова е една от деветте звезди на сцената, които рецитират българска поезия. Казва, че именно в „Поетите“ има най-силно усещане за трупа и принадлежност, и с искрено щастие наблюдава как се развиват през годините.

„Знаеш ли колко е трудно да застанеш на една огромна сцена пред 4 хил. души, без декор, без интрига, без костюми, без маймунджилъци. Ти си една фигурка, една тръстика. И трябва да имаш тази светлина и харизма, за да ги вземеш тези хора и да им кажеш това, за което си излязъл. Виждам харизмата на актьорите в „Поетите“. Как всеки един от тях застава и може да я вземе тази публика. Със самочувствие, със спокойствие, с достойнство.“

Самочувствие, спокойствие и достойнство са качества, които самата Теодора Духовникова си извоюва през годините („с опит и сълзи“, както казва). Именно те ѝ дават увереност да сграбчи идеята за „Те, вълните“ и да скочи в продуцентското предизвикателство. Макар сериа­лът да е най-трудният формат, тя вече е участвала в най-знаковите сериали и познава в детайли целия процес, минавала е през трудностите на терен всеки ден. От „Под прикритие“ и „Дървото на живота“, през „Откраднат живот“, до „Дяволското гърло“ и „Войната на буквите“ – пътят ѝ минава през драматични, исторически и криминални поредици.

„Това, което е най-важно, е, че след толкова време в тази индустрия аз вече познавам хората. Оттам идваха самочувствието и спокойствието ми. А за да събереш точния екип за твоя проект, ти трябва да познаваш цялата среда“, казва Духовникова. Другият продуцент на сериала е актрисата Койна Русева, а в актьорския състав влизат още Мария Каварджикова и Радина Кърджилова. Женското присъствие се подкрепя с Неда Морфова, която е режисьор, и Рене Карабаш – сценарист. „Казахме си, че вече сме достатъчно силни да го направим. А и защо не?! Вече имаш силите, имаш мускулите, знанието и опита да реализираш идеите си.“

Въпреки че има натрупан опит, въпреки че познава средата и работи със силен екип, Теодора Духовникова се сблъсква с предизвикателства всеки ден. „Научих много неща за себе си в този процес. Колко пъти на ден мога да чуя Не! и да не се срина. Колко силна съм станала, как нито се отчайвам, нито се разочаровам, нито се разплаквам. Казвам си: Момент! Преструктурирам файловете и начертавам нов път, така че да стигнем до Да!“

По пътя си срещат и много Да-та, и още силни жени. Един от най-тежките моменти за продуцентките е намирането на допълнително финансиране, тъй като предварителният бюджет от 1.2 млн. лв. бързо се стопява. Духовникова е категорична, че не иска просто да събират пари оттук и оттам, а сериалът да има една обща енергия. Затова инициира жените в изкуството, които стоят зад този проект, да се срещнат с жените в бизнеса от Съвета на жените в бизнеса в България, които управ­ляват едни от най-големите компании у нас. Актрисата говори с голямо вълнение и благодарност за тази среща и казва, че ако те не са ги подкрепили в онзи момент, сериалът е нямало да се случи.

„Тази енергия, която чувствам в себе си, тази любов и увереност, че трябва да се случи, не позволиха на моята тръстичка да се прекърши. Просто знаех, че трябва да се добута докрай. И то не насила и с тропане по масата, а с любов, вдъхновение и спокойствие“, казва Духовникова.

Трудностите са до последния момент, включително преди излъчването на последния епизод част от материала трябва да се заснеме отново. Предизвикателствата ги оставят без сили и без бюджет, за да обмислят маркетингова стратегия за популяризиране на „Те, вълните“, „защото какъв е смисълът да вложиш толкова енергия и любов, ако накрая не достигнеш до всяка къща“. Това е урок с три удивителни, който Духовникова си взима за следващия проект.

А той вече чука на вратата. Предстои създаването на филм, който е в процес на сериозна подготовка, както и още един проект, позициониран по-напред във времето. В ролята на продуцент Духовникова усеща силата да разказва истории, които са значими и които трябва да бъдат представени качествено, естетично и достойно. След успеха и положителните отзиви за „Те, вълните“ пред нея се отварят все повече врати.

И Теодора Духовникова не се щади, хвърля се на 100% и в работата, и в живота си – с цялата отдаденост, емоционалност, но и опитност, които вече носи в себе си. „Много пъти в живота са ми се случвали много страшни неща. Директен сблъсък със смъртта. Не един път, не два пъти, а три пъти. И благодаря на Господ, че ми е дал още дни тук. Защото аз обичам живота, живеенето ми харесва. Да се сменят сезоните, пак да замирише на печени чушки, после изведнъж да ти замръзне носът от студа. Да правиш нещо, от което те е било много страх, а вече не те е толкова страх.  Да обичам. Много. Това ми е най-любимото нещо на този свят. Да обичам истински, страстно, на 100 да обичам.“