Говорещите с Gen Z

Изкуственият интелект и новите технологии променят глобалната икономика с шеметно темпо, а една от най-явните тенденции е засилващата се роля на науката в бизнеса. Ако науката до скоро беше запазена територия за силно ограничен брой икономически сектори, то днес в Европа лабораториите все по-често раждат компании, а академичните среди се превръщат в люлка на новото поколение предприемачи.

Това не остава незабелязано и на институционално ниво, където Европейският съюз прави смели стъпки в подкрепа на тази важна симбиоза. Само през 2025 г. Европейският съвет по иновации ще инвестира 1.4 млрд. евро в „deep tech“ стартъпи, а Европейската инвестиционна банка ще насочи още 70 млрд. евро към технологични компании през следващите три години. Това не е просто политика на подкрепа, а стратегическа промяна, която превръща знанието в капитал, а идеите в новата валута на икономиката.

На фона на тази тектонична промяна в света на бизнеса, в България младежката безработица достига притеснително високо равнище – 14.1% към края на септември. Причините за това са многопластови и включват както неангажираността на младото поколение към кариерния старт, така и неспособността на бизнеса да открие правилните инструменти за привличане на новите таланти на пазара на труда.

В същото време, макар да нямат желание проактивно да търсят начало на своя кариерен път, много представители на Gen Z, които в момента учат висше образование, имат желание да създадат свой собствен бизнес. „Наше проучване сред 5,000 младежи от няколко университета в България показа, че над 40% от тях желаят да основат бизнес,“ каза Цветелин Николов, съосновател на иновативната компания за подбор на кадри Pleggi.

Пътят от желанието до реализацията на бизнес идея обаче е дълъг. Първите крачки винаги са предизвикателни, но подкрепата и добрия пример на хора, които вече са преминали успешно през този етап, могат да ги направят значително по-уверени. „В самото начало най-важното нещо за един стартъп е да се свърже с хора, които могат да му помогнат да се ориентира, да му кажат как да извърви най-прекия път от точка А до точка Б,“ каза Стефан Григоров, основател на FounderCentre.

Изхождайки от всичко това, Николов и Григоров решават да дадат своя принос за разрешаването на този казус. Така в средата на тази година се ражда концепцията за провеждане на стартъп изложение на територията на студентите – в университета.

Първата валидация на идеята идва чрез разговор с представители на университетите в страната. „Изградените партньорски отношения и множеството успешни съвместни проекти зад гърба ни помогнаха университетите да ни изслушат,“ сподели Николов.

Макар идеята да е още в начален етап, тя е плод на немалка доза амбиция. Университетите разпознават рисковете и сериозните усилия, свързани с организацията на подобно начинание, но се доверяват на Николов и Григоров.

Това е достатъчно за двамата ентусиасти и те задвижват своя план. Сякаш следвайки основната идея зад изложението, те започват разговори с множество възможни заинтересовани страни. Така бързо достигат не само да знанието как да извървят най-краткия път „от точка А до точка Б“, но и надграждат значително първоначалната визия.

Разговорите със стартъп екосистемата бързо извеждат на дневен ред вечната тема за финансирането, която несъмнено е ключова за всеки млад бизнес. Последвалият контакт с инвестиционната общност пък демонстрира другата страна на монетата – разминаването между фокуса на фондовете и този на стартъпите, породено от нарушената връзка на академичните среди с бизнеса и съответната липса на иновации на сериозно ниво.

„Оказа се, че има пари за иновации, а в същото време има хора, които искат да решават важни проблеми и такива, които разполагат с теоретичното знание да ги подкрепят,“ разказва Николов. Така мисията на планираното стартъп изложение прераства в създаването на платформа за контакт между бизнеса, научните среди и инвестиционната общност.

„Искаме да покажем на студентите, че пътят към предприемачеството не започва след университета, а в него,“ обяснява Григоров. Според него именно университетската среда е най-благоприятното място за изгряването на новото поколение иноватори – не само защото там се раждат научни открития, а защото студентите мислят смело, без ограниченията на утвърдените бизнес модели.

С идентифицирането на наболелите проблеми с огромна степен на важност за българската икономика и общество идва и интересът от партньори, които споделят мисията да допринасят за тяхното разрешаване. Сред тях са важни институции и бизнеси, като Фонда на фондовете, Българската агенция за инвестиции, София Тех Парк, CampusX, ДСК, Еником М и Фантастико.

Събитието цели да се превърне не просто в еднократен фойерверк, а в устойчив възпламенител на предприемаческата искра у младото поколение в България. В подкрепа на мисията до този момент се включват 14 университета в различни градове в страната, които ще станат домакини на инициативата в края на тази и през цялата следваща година.

Изложението не само ще срещне различните страни, а ще предостави и възможност за менторски сесии и практически работилници. Но може би най-ценното, според Николов, е създаването на общност от млади хора, които не просто търсят работа, а искат да създадат работни места.

Събитието също така дава възможност на студентите да упражнят своите умения и да получат ценна обратна връзка за своите идеи от реномирано жури. Това ще се случи под формата на Хакатон, който се осъществява с подкрепата на основаната от Огнян Апостолов платформа Builderly, позволяваща изграждането на сайтове и мобилни апликации без нуждата от специализирани познания в разработката на софтуер.

А първото издание на стартъп изложението вече чука на вратата. Домакин на събитието, което ще се проведе на 13 ноември, е Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).

„Това е първото събитие, което вярваме, че ще постави началото на нещо голямо и ще допринесе за развитието на зряла стартъп общност, в която науката и бизнесът вървят ръка за ръка,“ каза в заключение Григоров.