Държавна политика и Бюджет 2026: Примка около врата на българския бизнес
Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Бюджет 2026 г. е първият за България в евро и се очертава като един от най-противоречивите в последните години. Повишаването на максималния осигурителен доход, вдигането на осигурителните вноски за пенсии и предложеното увеличение на данък “дивидент” създават усещане за натиск в момент, в който бизнеса се нуждае най-много от въздух. Ефектът е ясен – по-високи разходи за труд, по-ниска печалба, по-малък стимул за инвестиции. А в някои отрасли, които подлежат и на ценови, ситуацията вече започва да прилича на менгеме.
Красноречив пример за предизвикателствата пред бизнеса у нас е GoodMills България – водещ производител на брашна, който предлага разнообразие от продукти на българския пазар. Компанията работи в хранителния сектор и като всички търговци и производители у нас попада под обхвата на Закона за въвеждане на еврото, който забрани повишаването на цените на продукти и услуги, освен ако не са налице “обективни” икономически фактори. Цените на брашното са част от списъка на основните хранителни продукти, чиито цени се следят ежедневно от държавата.
“Ние нямаме право да повишаваме цените си заради приетите от държавата закони. Публикуваме ги на ежедневна база, следят се колебанията. От друга страна държавата натоварва бизнеса с допълнителни разходи – включително с повишаването на минималната работна заплата“, казва за Forbes България Стефан Христосков, изпълнителен директор на GoodMills България.
Това поставя компании като GoodMills в почти невъзможна ситуация – разходите растат, но цените трябва да останат фиксирани, докато държавата прави всичко възможно, за да влоши бизнес климата в страната.
Планираното вдигане на максималния осигурителен доход (МОД) и осигурителните вноски за пенсия в проектобюджета за 2026 г. само задълбочават проблема. МОД (сумата, до която се начисляват социалноосигурителните вноски) през последните години беше коригиран неколкократно, а последното увеличение дойде с Бюджет 2025, когато таванът достигна 4130 лв. Сега Министерството на финансите предлага ново повишение – до 2352 евро (около 4600 лв.), както и покачване на вноската за държавна пенсия с два процентни пункта от 1 януари догодина. По-високият праг означава, че върху по-голяма част от доходите ще се начисляват осигуровки. Така на практика се увеличават както удръжките за хората с по-високи заплати, така и разходите на работодателите за труд.
Така планираното увеличение от 5% на трудовите възнаграждения за служителите на GoodMills за 2026 г. ще бъде “изядено” от по-високите осигуровки.
“5% от една нетна заплата от около 2500 лв. е 125 лева. С повишаването на осигурителния праг половината от това увеличение просто ще изчезне”, казва Христосков.
Сред най-коментираните промени е и планираното увеличение на данък “дивидент”, която според икономистите и бизнеса може да охлади интереса на чуждестранните инвеститори. “През последните години привличахме доста чуждестранни инвестиции, благодарение на ниските ставки на някои данъци. Тази несигурност обаче оказва ефект и доста от бизнесите, които процъфтяваха – ИТ секторът, аутсорсинг индустрията – започват да изпитват сериозни трудности”, смята Христосков.
Основно предизвикателство е не само премахването на значителното конкурентно предимство на България пред останалите пазари, но и нестабилната политическа и икономическа ситуация. В контекста на новите регулации – от таваните на надценките до предстоящото приемане на еврото – предприемачите усещат, че пространството за маневриране намалява.
“Бизнесът няма дългосрочна стратегия, всичко се движи от бюджет за бюджет. GoodMills има 5-годишна стратегия, която ние като компания трябва да адаптираме всяка година. Без прогнозируемост в краткосрочен план ще има отлив на инвестиции”, категоричен е Христосков.
Това, което на хартия изглежда като справедливо преразпределение, на практика може да се превърне в примка около врата на българския бизнес. Резултатът – отлив на инвестиции и задушаване на частния сектор, който генерира добавената стойност.
