Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Българските фондове, които инвестират в стартъпи и по-зрели компании са най-активните, а самата екосистема е все още най-развитата в Югоизточна Европа, но всички участници в нея трябва да положат сериозни усилия, да за остане такава, става ясно от годишния доклад на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране (BVCA).
“България разполага с добре развита стартъп екосистема и утвърдени фонд мениджъри, подкрепени от благоприятна бизнес среда”, каза председателят на BVCA Евгени Ангелов при представянето на доклада. Над 20 фонда за дялово и рисково финансиране, създадени в България, предлагат инвестиционни възможности за компании от най-ранна фаза на тяхното развитие до тяхната зрялост. “България е водеща в региона по брой сделки и по създадена стойност на глава от населението”, допълни Ангелов. През 2024 г. средния размер на инвестиция на глава от населението за Югоизточна Европа е 11 евро, докато за нашата страна той е 19 евро. През миналата година в региона са сключени средно 3 сделки на един милион население, като страната ни е водеща и по този показател със 7 сделки на един милион население.
В сектора на технологиите и знанието, един от най-важните за развитието на всяка страна, работят над 105 000 специалисти, като това се подпомага от активността на дяловите и рисковите фондове, показва още доклада. Страната е първа в Югоизточна Европа по брой фондове, инвестирали в компании, развиващи изкуствен интелект. През последната година основните сфери на инвестиране остават транспортът, софтуерът и финансовите услуги, които формират около 80% от общия обем. Почти всички сделки на дяловите фондове са насочени към B2B компании.
Въпреки, че се наблюдава тенденция за намаляване на броя на инвестициите, последните данни показват, че спадът вече е преодолян. “Пикът на инвестиции от 2021-2022 г. в Югоизточна Европа едва ли ще се повтори скоро, но представянето на фондовете през първата половина на 2025 г. дава индикация, че ще имаме по-добър резултат от 2024 г.”, каза още Евгени Ангелов. Общата стойност на инвестициите в Югоизточна Европа през 2024 г. е 617 млн. евро, а до средата на тази година вече са 405 млн. евро. Специално за България обаче до средата на тази година общата стойност на инвестициите е 125 млн. евро, вече надхвърля вложените през 2024 г. 123 млн. евро., като рисковите инвестиции остават водещи. За сравнение през 2021 г. инвестициите у нас са били на обща стойност 595 млн. евро.
Статистиката по отношение на броя сделки показва, че те са били най-много през 2023 г., когато са сключени общо 234. Това не е случайно, защото точно в тази година изтече инвестиционния период на фонд мениджърите, които управляват разпределените от Фонда на фондовете средства и те трябваше да инвестират тези средства. След това идва рязък спад до 47 сделки през миналата година и 15 сделки за първата половина на 2025 г. Според Ангелов втората половина на тази година е доста по-добра по-отношение на броя сделки и инвестирани средства.
В същото време се повишава средния размер на инвестиция на една сделка. Докато през 2023 г. той е едва 790 хил. евро, през миналата достига 2.99 млн. евро, а през първата половина на тази година вече е 8.93 млн. евро, което е рекордна стойност за последните 5 години. “Размерът на рундовете се вдига, като има по-малко сделки за по-големи суми“, констатира Евгени Ангелов, въпреки, че според него някои големи сделки понякога изкривяват статистиката.
Данните от доклада потвърждават устойчивата лидерска позиция на България в сферата на дяловото и рисковото финансиране в региона на Югоизточна Европа. За последните 5 и половина години българските инвестиционни фирми са направили общо 89 инвестиции в компании от Югоизточна Европа, като Румъния и Гърция са предпочитани регионални направления.
Сериозната дейност на инвестиционните компании сама по-себе си вече не е достатъчна, а част от другите държави бързо ни настигат по отношение на сделките и обема им. „Някои държави, като Хърватия, вече напредват бързо в тази посока. Ако не ускорим реформите, рискуваме да загубим постигнатото предимство,“ добави той. В подкрепа на този извод идват и данните, че през миналата година Хърватия е водеща сред страните от Югоизточна Европа с общ размер на инвестициите от 183 млн. евро, следвана от Гърция със 178 млн. евро.
Ролята на институционалните инвеститори
“Публичните средства остават водещи при набирането на средства от страна на рисковите и дялови фондове, но за да може България да запази конкурентната си роля в региона е необходимо от по-широко участие и на други институционални инвеститори”, каза още Ангелов. За пример само през 2025 г. за инвестиране вече са предвидени 145 млн. евро публични средства. Първите фондове за рисково и дялово финансиране в страната ни бяха създадени благодарение на Европейският инвестиционен фонд чрез JEREMIE България и други инвестиции. Заедно с Фонд мениджър на финансови инструменти (Фонд на фондовете) те са двата най-значими инвеститора във фондове у нас в България. „Секторът вече е достатъчно зрял, за да привлича големи местни институционални инвеститори, а чрез тях и гражданите. Радвам се, че по тази тема има широк консенсус сред участниците на пазара, регулаторите и институциите,“ допълни той.
Участниците в българската инвестиционна и стартъп екосистема очакват и по-сериозно участие на пенсионните фондове като инвеститор, но за това трябва да се промени и модела на пенсионната система, като се позволи създаване на мултифондове.
Докладът на BVCA е разработен от асоциацията в сътрудничество със SeeNews, Европейската инвестиционна банка и JEREMIE.
