Главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка и председател на УС на АББ
Българският банков сектор е сред най-стабилните и добре капитализирани в Европа. Капиталовата адекватност, ликвидността и устойчивостта на системата са над средните за ЕС показатели. Нивата на необслужвани кредити са едни от най-ниските в съюза, което е индикатор за добро управление на риска и отговорно кредитиране.
Когато казваме това, важно е отново да посочим, че ние оперираме в контекст на геополитическа сложност и несигурност, ускорена технологична трансформация и очаквания за устойчив растеж. В тези условия българският банков сектор ще продължи да демонстрира стабилност и зрялост, чрез трансформиране на бизнес моделите, ускоряване на дигитализацията и развиване на нови възможности за партньорства и растеж.
През 2026 г. банковият сектор ще продължи да играе ключова роля като стабилен партньор на бизнеса и домакинствата, осигурявайки подкрепа и след приемането на еврото. Затова още в следващите месеци ще насочим усилията си към новите перспективи, които членството в еврозоната ще открие. Това не е ограничено само до вътрешното развитие на самите банки – възможностите ще се отразят пряко върху домакинствата и бизнеса, които ще продължат да получават подкрепа от банките като стратегически и надежден партньор.
Новата валута ще допринесе за активизиране на международната търговия и ще предостави на българските фирми по-лесен достъп до капиталовите пазари. Намаляването на валутния риск ще насърчи чуждестранните инвестиции, а финансовата система ще стане още по-прозрачна и предвидима за бизнес средата.
Очакваме, че ще виждаме все по-голяма интеграция между традиционните банкови услуги и финтех решенията, както и повишена гъвкавост в отговор на променящите се нужди на клиентите. Това е ясен знак, че секторът не само адаптира световните тенденции, но и работи активно за създаване на иновации, родени тук, в България.
Дигитализацията на банковите услуги вече е в изключително напреднал етап – банковите преводи се инициират чрез дигитални канали, които осигуряват бързо, лесно и удобно банкиране през мобилни устройства на достъпна цена.
Дигиталните иновации по света са във възходящ тренд, а приносът на банковия сектор е изключително голям в тази посока. Ускореното внедряване на високотехнологични решения подобрява цялостното потребителско изживяване. По този начин банките осигуряват на своите клиенти още по-качествени, бързи и ефективни финансови услуги, защото основното в банкирането са взаимоотношенията между потребителя и финансовата институция.
Технологиите променят самата архитектура на банкирането – от back office процесите до фронт-енд решенията за крайния потребител.
Именно затова секторът ще продължи да подкрепя инициативи за повишаване на финансовата грамотност, по-добра информираност за дигиталните рискове и защита на личните данни. Вярваме, че устойчивото банкиране в дигиталната ера трябва да поставя човека – клиента – в центъра на всяко иновационно решение.
Въвеждането на еврото в България ще бъде ключов фактор за промяна на инвестиционните навици на домакинствата. С отпадането на валутния риск и по-лесния достъп до европейските финансови пазари, освен традиционните форми на спестяване като банкови депозити и инвестиции в недвижими имоти, ще бъдат разкрити нови. Това ще бъде опция българите да диверсифицират портфейлите си чрез алтернативни инструменти – пенсионни фондове за дългосрочна сигурност, взаимни фондове за участие в глобалната икономика и злато като класически защитен актив. Така еврото ще отвори път към по-зряла и балансирана инвестиционна култура, в която спестяванията работят по-ефективно за бъдещето.
През следващата година ще продължи да се развива вече силното влияние на изкуствения интелект (AI) върху банковите услуги и продукти. Вярваме, че когато човекът и изкуственият интелект работят заедно, предоставяме по-бързи, по-гъвкави и по-персонализирани решения. Иновациите създават реална стойност за клиентите и служителите ни, като отварят нови хоризонти за финансовия сектор. AI решенията автоматизират комуникацията, анализират клиентски данни в реално време и оптимизират редица вътрешни процеси и обслужване на клиентски запитвания. Резултатът е по-бързо, прецизно и персонализирано отношение, а служителите имат повече време за това, което наистина има значение – грижата за клиента.
През 2026 г. се очаква засилено прилагане на програмите по Механизма за възстановяване и устойчивост, като акцентът ще бъде върху ускоряване на реформите и инвестициите, които да гарантират устойчив растеж и конвергенция на българската икономика със средноевропейските нива.
През следващата година Националният план за възстановяване и устойчивост навлиза в решаваща фаза, тъй като срокът за неговата валидност е до края на годината. Това означава, че ще се засилят усилията за изпълнение на ключови проекти и реформи, свързани със зеления преход, цифровизацията, модернизацията на инфраструктурата и социалните политики. Очаква се програмите да бъдат разширени и ускорени, за да се гарантира пълното усвояване на средствата от Европейския съюз и да се избегне рискът от загуба на финансиране.
Основните направления на активизиране включват зелена икономика и инвестиции в енергийна ефективност, възобновяеми източници и намаляване на въглеродния отпечатък. В цифровата трансформация акцентът е върху развитие на електронни услуги, дигитализация на бизнеса и публичния сектор. В частта на социалната устойчивост фокусът е върху подкрепа за образование, здравеопазване и социални системи, които да станат по-устойчиви на бъдещи кризи. По отношение на икономическата конвергенция мерките ще бъдат
съсредоточени към повишаване на доходите и конкурентоспособността, така че България да се доближи до средноевропейските стандарти.
Засилването на програмите през 2026 г. ще бъде не само техническа необходимост, но и стратегическа възможност за България да ускори модернизацията си и да укрепи позициите си в рамките на ЕС.
Текстът е от рубриката “Икономиката на България през 2026”. По традиция в края на годината, началото на новата, се обръщаме към предприемачи и мениджъри от различни сектори на икономиката, за да споделят пред нашите читатели очакванията си за новата година. Кои са тенденциите, които забелязват? Кои са предизвикателствата, които стоят пред нас, и как можем да ги преодолеем? Това знание може да ни помогне да планираме по-добре новата година и да се справим с трудностите, срещу които ще се изправим в България
