Проток като гърло на бутилка
В инженерните науки властва едно интересно понятие – bottleneck, основното значение на което, разбира се, е гърло на бутилка. Но в разбиранията, свързани с представянето на техническите системи, това означава нещо доста по-проклето – случаите, когато представянето на цялата система е задръстено, блокирано или ограничено от един-единствен компонент.
Точно такава роля в момента изпълнява Ормузкият проток – при това за съществен брой икономически сектори и за значителен брой от страните по света. Анализът на рисковете показва, че от пропускливостта му, тоест от това колко е отпушен или запушен, зависи много, включително и за България.
Какво по-конкретно може да се каже? Малко предистория – Ормузкият проток е ключов пункт за преминаването на около една пета от световните доставки на петрол и втечнен газ. Конфликтът доведе до нарастващи прекъсвания в енергетиката, транспорта, нефтохимическата промишленост и по-широките вериги за доставки. Няколко производители от Персийския залив, включително Кувейт, Катар и Бахрейн, вече обявиха форсмажор, тъй като обемите на износа спаднаха и рафинериите бяха подложени на натиск, което отразява сериозната зависимост на тези икономики от маршрутите, свързани с протока.
Разбира се, икономическият шок далеч не се ограничава до горивата. Премиите за застраховка срещу риск от война са се повишили, контейнерните линии са преустановили регионалните си курсове, а тарифите за превоз с танкери са достигнали най-високите си нива от 2004 г. насам. Във всички доклади се очертава една и съща тенденция: дори и без пълно затваряне на пролива, кумулативният ефект от повишения риск, нарушената логистика и ограничения експортен капацитет е достатъчен, за да доведе до значително забавяне на икономиките. Несигурността обаче остава висока. Макар че някои ранни реакции на пазара предполагаха краткотрайна конфронтация, оперативните данни – форсмажорни обстоятелства, затваряне на рафинерии, обходни маршрути за транспорт – сочат рискове, които могат да продължат, дори и ако преките враждебни действия отшумят.
Последиците за Европа, и по-специално за България, са значителни. Устойчиво повишение на цената на сорта Брент с 15 долара за барел би добавило около 0,4 процентни пункта към глобалната инфлация и би отнело 0,2 пункта от растежа. Това от своя страна би подновило опасенията от стагфлация и би забавило облекчаването на паричната политика. За България по-високите разходи за енергия и транспорт ще се отразят на производствените суровини, засягайки полимерите, торовете, металите и компонентите, доставяни от Азия и Персийския залив. По-дългите транзитни маршрути около нос Добра надежда или през алтернативни средиземноморски центрове ще увеличат ценовия натиск върху българските производители, интегрирани в европейските вериги за доставки. Потребителските цени – особено на храните и енергията – ще почувстват ефекта бързо, докато предприятията в секторите на химикалите, строителните материали, автомобилните части и алуминия могат да се сблъскат както с ценова нестабилност, така и с нестабилност на доставките.
Служебното правителство в България вече предложи пакет от мерки в подкрепа на част от крайните потребители във връзка с високите цени на горивата. Доколко те са релевантни и добре обмислени обаче е съвсем друга тема. По-голям ефект за джоба на крайния потребител (и то за всеки, а не само за тези с най-ниски доходи) би бил налице, ако правителството беше предложило по-адекватни мерки в подкрепа на бизнеса под формата на данъчни облекчения и отстъпки в цените на горивата. Така ефектът върху разходите им няма да бъде толкова рязък и няма да има нужда от покачване на крайните цени.
Как действаме нататък? Засега само по един начин – повече бдителност. От съществено значение ще бъде наблюдението на корабния трафик през Ормузкия проток, застрахователните премии, цените на суровините за нефтохимическата промишленост, съобщенията за производството в страните от Персийския залив и претоварването на европейските пристанища. А българските компании е добре да обмислят стратегии за хеджиране, да си осигурят алтернативни доставчици, където е възможно, и да коригират моделите си за доставки и ценообразуване, за да отчетат продължаващата нестабилност.
