Като Тръмп, но по-умно
В предишна публикация тук обърнахме внимание, че българската икономика продължава да расте с впечатляващи на европейския фон темпове. Какво стои зад това обаче е друг въпрос. А то е – нищо особено.
Към третото тримесечие няма особена промяна в тенденцията – ръстът е 3.2% на годишна база през третото тримесечие на 2025 г., като основният двигател е вътрешното търсене, подкрепено от висока заетост, ръст на доходите и активни инвестиции. Зад това обаче стои една сравнително неудобна истина – индустриалното производство буксува, а структурата на икономиката ни започва да показва признаци на изчерпване.
Впрочем, през последните месеци ситуацията не се нормализира. Нетният износ вече е сериозен товар за растежа. Високите заплати, които се увеличават по-бързо от производителността, и силното вътрешно потребление стимулират вноса, без да оказват ефект върху износа. В същото време ключови търговски партньори като Германия и Румъния се намират в затруднена икономическа среда. Това директно се отразява върху българските производители, които усещат охлаждането на външното търсене.
Рязкото поскъпване на енергията допълнително натиска индустрията. През октомври 2025 г. ценовият индекс на производителите в енергийния сектор нараства с 11% на годишна база – това особено силно тежи на енергоинтензивните отрасли като металургия, химия и производство на хартия. Българските производители усещат все по-силен натиск от китайски компании, които увеличават присъствието си както в ЕС, така и на българския пазар. Това поставя местните предприятия пред трудна комбинация: растящи разходи, свиващо се външно търсене и конкуренти с много по-ниска себестойност.
Всичко това очертава ясен извод: България няма как да разчита само на евтина работна ръка и индустриални отрасли с висока енергоемкост. Моделът, който ни носеше стабилен растеж през последните две десетилетия, вече е на границата на устойчивостта.
Какво е решението? Като при Тръмп, но по-умно, по-подредено и по-съобразено с икономическите дадености. Ключовият момент за излизане от тази видимо приятна, но в същото време взривоопасна ситуация, е реиндустриализацята. При това не обичайна, а такава с висока добавена стойност – ориентирана към технологии, машиностроене, автомобилни компоненти от ново поколение, дигитални индустрии и зелени решения.
Има и още няколко критични момента. Първият е енергийната трансформация – без ефективни механизми за намаляване на енергийната зависимост и предвидима регулаторна среда индустрията ще изостава още повече. Вторият – повишаване на производителността – чрез автоматизация, обучение на кадри и интегриране на иновации. И накрая, необходима е по-добра защита на местната продукция в рамките на европейските регулации – включително участие в европейски инициативи за стратегически сектори.
Ако България не използва 2026 г. като момент за ускорено преструктуриране, рискът е ясен: икономиката ще продължи да расте, но все по-небалансирано, докато индустрията – основният двигател на устойчивите доходи и експорт – постепенно ще губи позиции. Декларативно, но ефективно: сега е моментът България да изгради нов индустриален профил. Защото бъдещето няма да бъде благосклонно към икономики, които разчитат на вчерашните си предимства.
