Ранното детство като основа за бъдещето

Румяна Жечкова е управител на ЧДГ „Палави крачета“, която вече 16 г. развива устойчив модел в сферата на предучилищното образование. Заедно със своя екип тя изгражда среда, в която когнитивното развитие, емоционалната стабилност и ученето чрез преживяване се превръщат в естествена част от ежедневието на децата, с фокус върху плавната адаптация към училище и дългосрочното им развитие.

Как Вашият житейски път Ви доведе до създаването на ЧДГ „Палави крачета“?

Моят професионален път винаги е бил осъзнато надграждане. В момента изучавам магистратура по предучилищна педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Специалността ми помага в разбирането на детското развитие и силата на ранната среда. Другото ми образование – публична администрация от НБУ, ми предоставя по-широк институционален поглед. Надградих административната си експертиза с педагогическа компетентност, за да работя по-ефективно върху бъдещето на образователната система, защото вярвам, че устойчивата промяна в обществото не следва да бъде единствено законодателна. Тя започва от първите години на развитие на човека. Създаването на частна детска градина беше естествено продължение на моя личен път и начин на мислене. Исках да изградя пространство, което е не просто образователна институция, а внимателно проектирана среда — архитектурно, педагогически и емоционално.

Говорите за ранното детство като „инвестиция с най-висока възвръщаемост“. Как изглежда Вашият модел?

Когато говорим за възвръщаемост, ние не измерваме резултатите в оценки, а в устойчивост.

Нашият модел стъпва върху разбирането, че в ранното детство се изгражда характерът, самостоятелността и вътрешната стабилност. Академичните умения са важни, но те имат стойност само когато детето има концентрацията и увереността да ги използва.

Средата ни е структурирана, но спокойна. Насърчаваме любопитството, като едновременно изграждаме дисциплина и отговорност.

Инвестицията в ранните години не е просто образователна – тя е личностна. Тази основа определя бъдещата адаптивност и увереност на детето.

Как намирате баланс между когнитивното развитие и емоционалната интелигентност?

Ние не ги разглеждаме като отделни посоки, между които трябва да търсим баланс.

Когнитивното развитие без емоционална стабилност води до напрежение и страх от грешка. Дете, което се страхува да сгреши, трудно мисли свободно. Затова изграждаме среда на доверие и спокойствие, където логическото мислене, езиковите умения и концентрацията се развиват естествено и дългосрочно.

За нас интелигентността не е само бързина на ума, а способност да останеш стабилен, когато срещнеш трудност.

Как избягвате риска от „преждевременно пораснали“ деца?

Развитието не означава ускоряване. Вярваме, че ранното детство не е състезание, а период на изграждане на емоционални, социални и поведенчески основи.

Стараем се да пазим правото на игра, да балансираме отговорността с емоционалната сигурност и да ограничим свръхочакванията. Фокусът ни е върху социалните умения, емоционалната интелигентност и радостта от това децата да получават нови знания.

Нашата цел не е да създадем „малки възрастни“, а уверени деца, които постепенно и естествено да развият зрялост. Истинската подготовка за бъдещето означава да направим детството стабилна основа за живота.

Как ученето чрез преживяване променя възприятието на децата за света?

Децата не учат истински чрез информация, а чрез преживяване, когато знанието се превръща в разбиране.

Срещите с различни професии, културни пространства и реални ситуации изграждат начин на мислене.

Посещението на галерията на Владимир Димитров-Майстора запозна децата с автентичното изкуство. Когато детето застане пред оригинално произведение, започва да задава въпроси, да търси смисъл, да изразява мнение – началото на критичното мислене.

Фермата в с. Дрен е естествена лаборатория за живот и отговорност. Там децата виждат откъде идва храната, как се полагат грижи за животните, как природата следва своя ритъм. Тя се превърна в едно от най-любимите места за нашите деца, където учат, но играят на воля и имат свобода. В свят на дигитализация контактът със земята и живия свят носи безценен баланс.

Провеждаме и други практически дейности, които обогатяват опита на децата. Посещението в пожарната им показа смисъла на професиите през призмата на смелостта и отговорността. Летището отвори темата за големия свят – за движението, технологиите и свързаността. Кожарската работилница ги срещна със занаята – с ръчния труд, търпението и майсторството. В епоха на масово производство допирът до автентичен занаят учи на уважение към детайла и процеса.

Ученето чрез преживяване изгражда 3 ключови компетентности на бъдещето: адаптивност, емпатия и свързване на знанието с реалността, превръщайки децата от пасивни слушатели в активни изследователи.

Може ли емпатията да се възпитава стратегически?

Емпатията не се изгражда чрез теория, а чрез средата, която създаваме всеки ден. Децата се учат на съпричастност от примера. Те наблюдават как възрастните общуват, разрешават конфликти и проявяват уважение, което формира модела им на поведение.

При нас емпатията е част от ежедневието. Работим върху уменията за изслушване, разбиране на различни гледни точки и поемане на отговорност за собствените действия.

Реалните преживявания и разговорите след тях помагат на децата да разпознават емоции и да поставят себе си на мястото на другия. Дете, което умее да разбира другия, по-лесно изгражда приятелства и се справя с трудностите.

Емпатията не се обяснява – тя се преживява и остава като навик за цял живот.

Как изграждате култура на отговорно използване на технологиите?

Технологиите са част от съвременната реалност. Въпросът не е дали децата ще имат достъп до тях, а как ще се научат да ги използват и ще развият информационна грамотност и култура.

В обучението използваме интерактивен дисплей като помощно средство за визуализация и онагледяване. Той не заменя живото общуване и играта, а ги допълва, когато е необходимо.

В предучилищна възраст най-важни остават движението, диалогът и реалното преживяване. Подхождаме внимателно и работим в партньорство с родителите, за да има последователност между дома и детската градина.

Как изграждате общност с родителите?

За нас комуникацията с родителите не е формалност, а постоянен процес на доверие. Вярваме, че детето се развива най-спокойно, когато между семейството и детската градина има яснота и последователност.

Важно е родителите да бъдат информирани за развитието на детето във всички аспекти – учебен, социален и емоционален. Споделяме резултатите, но и процеса – как детето се адаптира и общува, къде среща трудности и как напредва.

Когато възникне проблем, разговаряме открито, търсим решения и действаме в една посока. Партньорството не означава винаги съгласие, но уважение и обща грижа за детето.

Когато то усеща последователност между дома и детската градина, се чувства по-уверено и стабилно.

Родителите са част от живота на детската градина чрез тържества, концерти и други съвместни събития.

Каква е мисията на ЧДГ „Палави крачета“ и какъв тип възрастни искате да помогнете да израснат децата след 15-20 г.?

Мисията ни е да създаваме среда, в която детството се преживява пълноценно, а развитието се случва естествено – чрез опит, смисъл и взаимоотношения.

Наша цел е да подготвим децата за училище, но и да изградим стабилна ценностна система и вътрешна увереност за цял живот.

След 15-20 г. бихме искали да срещнем млади хора, които носят увереността, че могат да създават смисъл и бъдеще – за себе си и за обществото.