Михаела Филева и способността да мечтаеш смело
Зад сцената, бизнеса и публичните каузи на Михаела Филева стои една и съща философия – че истинският успех започва тогава, когато престанеш да се страхуваш.
Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Михаела Филева ме посреща с широка усмивка и грациозно подава ръката си. „Аз съм Михаела“, казва. „Знам“, помислям си. Днес името ѝ е почти синоним на съвременната българска поп сцена – песните ѝ са се превърнали в саундтрак за хиляди хора, а сцените, на които излиза, стават все по-големи. Много бързо разбирам как и защо е стигнала дотук – „Един от недостатъците ми е, че винаги подранявам“, смее се тя. „Обикновено в нашия бранш след това се налага да чакаш – времето при артистите е абстрактно понятие.“
Това да бъде крачка напред сякаш е част от характера ѝ много преди музиката да стане нейна професия. Още като ученичка в Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново тя изгражда навик да търси решения, да анализира и да работи последователно. Затова може би не е изненада, че зад лекотата, с която Филева стои на сцената, се крие невидима архитектура от дисциплина, трудни решения, откази и много работа, която никога не попада под светлината на прожекторите.
„Дисциплината бие мотивацията.“ Изречение, което звучи като нейна лична формула. Защото зад образа на артист, който излиза уверено пред публика, стои човек, който отдавна е разбрал, че талантът сам по себе си не е достатъчен.
Именно тази дисциплина ще ѝ е нужна много скоро – още когато за първи път влиза професионално в света на музиката. На 14 години Михаела започва работа като водещ на музикалното предаване „Хит минус едно“ по Българската национална телевизия. Това е първият ѝ реален досег с индустрията. „Аз съм от онези музиканти, които са минали по много класически път – от 6-годишна съм започнала да свиря на пиано, да ходя на уроци по солфеж и пеене, по конкурси. Но десетина години по-късно, когато вече си се научил на една работна етика, за пръв път виждаш как тя се прилага на практика.“
Има нещо почти символично в този първи телевизионен опит. Именно в „Хит минус едно“ се преплитат две линии от бъдещата ѝ музикална кариера. Предаването я среща с Кирил Ампов – бащата на Влади Ампов-Графа, който е съдружник в музикалната компания, която малко след участието на Филева в „X фактор“ през 2011 г. ще се превърне в неин дългогодишен продуцент. „Артистът и продуцентът, който съм днес, неизбежно носят отпечатъка на работната етика, която съм видяла в „Монте“, казва тя.
ПЪРВАТА СРЕЩА С „МОНТЕ МЮЗИК“ ОБАЧЕ СЕ СЛУЧВА МНОГО ПРЕДИ ФИЛЕВА ДА НАРЕЧЕ СЕБЕ СИ ЗАВЪРШЕН АРТИСТ
някъде между наивността на 19-годишната студентка в Националната музикална академия и първите ѝ опити да вдъхне живот на авторската си музика. „Още нямах никаква представа как функционира този бизнес“, казва Филева, която започва да търси контакти, за да може да превърне идеите си в поп музика. Така чрез своя състудентка се запознава с Борислав Бояджиев-DJ Borche – барабанист и музикален директор в някои от живите концерти на Влади Ампов-Графа. Двамата започват да правят дема, без още да знаят докъде могат да стигнат, а малко след това от „Монте“ се свързват с Филева. „Бях убедена, че причината е „Х фактор“, защото тогава екипът на „Монте“ беше музикален продуцент на предаването. Изобщо не предполагах, че Графа е слушал демата ми.“
Срещата, която по-късно ще промени не само професионалния ѝ път, но и живота ѝ, се случва в един най-обикновен ден. „Тогавашният офис на „Монте“ беше много близо до автогарата. Аз тъкмо се бях прибрала от Велико Търново и носех един сак с храна от баба ми“, спомня си тя. Междувременно няколко дни по-рано е успяла да намери спонсори за видео към една от песните, които е направила с DJ Borche. „С помощта на общината се бях свързала с брандове от Велико Търново, които да ме подкрепят като човек от града. Събрах 2000 лева, които в онези години бяха напълно достатъчни за първо видео.“
На 19 години обаче тя все още няма фирма, през която да може да осчетоводи средствата – нещо, което компаниите изискват. „Отидох на срещата с „Монте“, оставих чантите на земята и бурканите вътре издрънчаха жестоко. Хвана ме страшен срам – смее се Филева. – Седнах на един стол и започнах да разказвам всичко – как съм направила няколко дема, как искам да снимам клип, как съм инвестирала, за да се случат нещата – едва по време на разговора осъзнава, че срещата няма общо с „Х фактор“. – В процеса на разговора осъзнах, че те вероятно имат фирма и ги попитах дали мога да осчетоводя спонсорството за първия ми проект чрез тях.“ Не осъзнава, че всъщност се е съгласила на предложението и така става част от „Монте Мюзик“ заедно с Били Хлапето. „Имах изключителния късмет на първо място да работя със страхотен екип, който мисли повече за стойностната музика, отколкото за бизнес частта. А за онова дете, което бях тогава, това беше безкрайно вдъхновяващо“, казва Филева, която през 2014 г. става част от класацията „30 под 30“ на Forbes.
А това се оказва ключово. Да бъдеш артист в България е изпълнено с много предизвикателства. Причината – пазарът е малък, публиката е ограничена, а разстоянието между една идея и реализацията ѝ често се измерва не само с талант, а и с ресурс, екип и способност да взимаш правилните решения. Михаела Филева познава тази реалност добре: „Ако на Запад има отделен човек за всяка роля, необходима, за да може един артист да излезе спокоен на сцената, малкият пазар у нас изисква от артиста и мениджъра му да свършат работа, която е за половин китайски народ. В „Монте“ бяхме страшно сплотен малък екип, работехме с желание, отдаденост и любов. Вършехме толкова много неща, а бяхме шепа хора“.
След повече от десетилетие с „Монте Мюзик“ обаче идва моментът, в който Михаела Филева трябва да направи следващата крачка – този път сама. Решението да се разделят през 2024 г. не е нито внезапно, нито лесно. По-скоро е резултат от промяната на самата индустрия – свят, в който артистът вече не е просто изпълнител, а собствена екосистема. „Вече няколко години поемах ролята на креативен продуцент в проектите си. Това беше следващата стъпка в израстването ми“, казва Филева. И макар раздялата с екипа, с който се е изградила като артист, да е емоционална, тя и „Монте“ се разделят с благодарност. „Детето завърши гимназия и отиде в университета. Такова беше усещането.“ Така тя поема пълния контрол върху следващия етап от кариерата си – създава собствената си компания „Манифест Мюзик“, с която продължава да управлява самостоятелно музиката, образа и развитието си като артист.
Следващият въпрос е как тази свобода може да се превърне в по-голям мащаб. Филева вече познава не само творческата страна на музиката, но и механизмите, които стоят зад нея – от създаването на песен до начина, по който тя стига до слушателите. Затова следващата логична стъпка е да намери партньори, които могат да помогнат тази музика да стигне по-далеч. Именно тази посока я среща с Warner Music – един от трите световни гиганта в музикалната индустрия, който управлява мащабно портфолио от интелектуална собственост, оценявано на около15 млрд. долара. „Търсих си разпространител. Срещнах се с екипа на „Орфей Мюзик“, които са представител на Warner за България. Изпратих CV коя съм и защо се свързвам с тях“, казва Филева, която в първите дни на 2025 г. обявява подписването на договора. Партньорството ѝ дава достъп до международна публика и я превръща в лице на ключов проект на Warner Music.
Международният контекст, в който Михаела започва да поставя музиката си, намира своето конкретно измерение през лятото на 2024 г., когато тя е избрана за подгряващ артист на концерта на Ед Шийрън в България. Поканата идва в момент, в който тя вече има зад гърба си години работа, собствен екип и ясна посока за развитието си. „Изкефих се жестоко! Абсолютно велико преживяване и много очарователно запознанство. Ед Шийрън е много земен, страшно човечен.“ Но да застанеш пред публиката на един от най-големите световни артисти носи различна тежест и поставя българския изпълнител в напълно различен разговор. „Когато се качваш на сцената, за да откриеш концерта за друг артист, това не е твоята публика и ти имаш всъщност шанса да спечелиш на своя страна хора, които може би иначе не биха дошли на твой концерт. Това преживяване ми даде една сериозна валидация за това как си върша работата“, казва Филева.
МАЩАБЪТ ОБАЧЕ НИКОГА НЕ Е БИЛ ЕДИНСТВЕНАТА МЯРКА ЗА УСПЕХА Ѝ
Защото зад разговорите за пазари, платформи и бизнес модели стои един по-голям въпрос – каква е ролята на един артист. Ако задачата на всеки един бизнес е да реши проблема на своите клиенти, в сферата на изкуството ти предлагаш решение за проблем, който „клиентът ти“ не знае, че има. Ние все още се борим за това да възпитаваме добър вкус, да научим душата на публиката, че тя има жажда за изкуство“, казва Филева.. Идеята за отговорността на артиста се ражда още в началото на професионалната ѝ кариера, когато по време на турне вижда как деца пеят песните ѝ. „Тогава си дадох сметка колко е важен личният пример. Затова и постепенно превръща популярността си в платформа – „Вдъхновява ме това, че заради привилегията, която това внимание ми дава, мога да обръщам внимание на важни теми“.
Един от примерите е решението ѝ да подкрепи „София Прайд“ преди 8 години. „По-опитни мои колеги са ме съветвали да не казвам кои каузи подкрепям, когато те разделят мнението на хората. Защото тези, които не са съгласни с теб, няма да си купят билет.“ За Филева обаче тази логика никога не е била достатъчна. „Моята гледна точка е, че аз искам хората, които идват на моите концерти, да бъдат мои съмишленици във всички смисли“. Първия път, когато публично застава зад „София Прайд“, реакцията е смесена. „Имаше изключително голям отзвук. Много хора казаха публично, че моята позиция ги разочарова“, казва Филева. Тогава за първи път усеща реалната цена на публичния избор. „Няколко хиляди човека спряха да ме следват в социалните мрежи. Но ако това е цената, която трябва да бъде платена, за да живеем в едно по-добро общество, струва ми се абсолютно честно да я платя.“
А предизвикателствата за един артист не са само там. Те са и в самата структура на индустрията. „Музикалният бизнес се опитва да работи като такъв – като бизнес. Да има работещ модел. В частния сектор си говорим за 100% самофинансиране – за 100% предприемаческо мислене, за да има поне някаква форма на реализация“, казва Филева.
Затова през последните години започва да търси нови територии отвъд концертната сцена. Една от тях е музикалният театър – участие в мюзикъли, които ѝ дават възможност да развива още един пласт от артистичността си. Първото голямо предизвикателство идва с „Уестсайдска история“. „От Софийска филхармония ме поканиха като солист в концертните изпълнения на мюзикъла. Достраша ме дали ще се справя. Отказах може би 6-7 пъти“, спомня си тя. За да приеме ролята, Филева започва месеци наред подготовка с уроци по класическо пеене. „Излязох на сцената и толкова много се вълнувах, че нищо не си спомням от изпълнението.“ Този страх обаче се превръща в още една посока за развитие. „Трябваше да го преборя. Помолих тогавашната ми мениджърка да се обади на всички театри в страната и да ме имат предвид за кастинги“. Първата роля, която изиграва, е тази на Есмералда в „Парижката Света Богородица“. Следват и още няколко роли, сред които на Жулиета в едноименния мюзикъл на Старозагорската опера. Тя е и съавтор на песните към мюзикъла „Тайната на музиката“.
Може би най-интересното в историята ѝ е, че тя не изглеждала като човек, който преследва крайна цел. „Много съм любопитна и искам да се развивам непрекъснато. Статичността ме напряга. Винаги съм си казвала: „Не си вкоренено дърво, за да си статична. Развивай се, движи се“, шегува се тя. Въпреки това си мисля за дърветата и корените им. За нейното начало и за онова момиче от Велико Търново. „Ако се върна там и му кажа: „Ей, мечтай по-смело, могат да ти се случат много по-големи неща“, то няма да ми повярва. Когато бях на 19 г. и влизах в Музикалната академия, мечтата ми беше някой ден да имам своя банда и да пея в Sofia Live Club. Дори не смеех да мечтая за авторска музика. Това беше таванът на въображението ми“. Днес този таван изглежда много по-високо.