Автор
На 7 септември, вечерта преди ОИСР да оповести резултатите от PISA 2025, публикувах публична прогноза за представянето на България по математика: среден резултат между 400 и 420 точки, дял под базово ниво между 50% и 55%, дял на върховите резултати под 4%, последно или предпоследно място в ЕС. На другия ден видяхме, че средният резултат беше в рамките на прогнозата (405 т.), но делът на учениците под критичния праг се разду отвъд горната ми граница.
Под публикацията с резултатите получих коментар: „За жалост, позна.” Само че стойността на предварителната прогноза не е в това дали числото ще съвпадне. Според мен оценката и коментарите трябва да се отнасят върху разсъжденията преди да са известни данните, не върху съвпадението с данните. Добре обосновано очакване, което не се сбъдне, си остава добро разсъждение. В същото време отгатване на късмет не може да валидира едно лошо разсъждение.
От гледна точка на новото знание, което трупаме, именно опроверганата хипотеза е най-ценната част. Средният резултат от 405 точки се вписа точно на диапазона на прогнозираното от мен 400–420. Ако системата беше просто продължила да пада равномерно, делът под критичния праг трябваше да остане горе-долу там, където го поставих, но той в действителност се покачи от 54% на 57%, съвсем осезаемо над дадената от мен горна граница.
Ако цялото разпределение се беше свило еднакво, и средното, и делът под прага щяха да се влошат заедно. Вместо това върхът остана недокоснат (3% на най-високите нива), а долният край се разшири. Това насочва към хипотеза за увеличаваща се поляризация, вероятно много повече между училища отколкото между учениците вътре в едно училище. Училища, които може би са били на границата вече са избутани под нея, докато силните са останали силни.
В дискусиите, след като разбрахме резултатите, видях два типа международни сравнения, като и двата според мен не са продуктивни. Първият е от типа “почти навсякъде има влошаване”, което имплицитно и понякога директно си беше оправдание за слабите резултати на българското образование. Другият беше “ние пак сме на дъното в Европа”, т.е. няма нова информация в новите данни за това колко всъщност сме зле в сравнителен международен план.
Този начин на мислене е най-малкото безполезен, а в някои посоки на мислене може да се окаже и вреден, като блокира в депресия или безпомощност решения, които да донесат положителна промяна. Вижте произволно сравнение с мястото в класацията например на Ирландия, четвърто място в ЕС срещу последно за България. Ирландският резултат по математика падна от 492 на 480 точки, спад от 12 точки, практически същия размер като българския спад, само от база около 75 точки по-висока. Ирландия е доказателство, че спадът на образователното ниво е достигнал дори една силна система, но нищо не говори за една слаба система като българската.
Сравненията и аналогиите с други страни в момента според мен не са подходящи. Трябва да се фокусираме да оправим собствения си двор, разбира се, черпейки опит от други успешни общества. Но лошият ранк на България в тази класация е може би най-малкият проблем в момента. Голямото разделение сред българските деца, което може да се екстраполира към обществото след няколко години, е това, което трябва да ни събуди за действие.
Спадът по математика в България не е ново знание, а тенденция, която много хора, не само аз, очаквахме и тези очаквания в основната си част се потвърдиха, а изненадите бяха в негативна посока.
