Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Бюджет 2026 – ябълката на раздора, която скара бизнеса и управляващото мнозинство заради мерки като повишаване на максималния осигурителен доход и пенсионните вноски, удвояване на данък “дивидент”, висока разходна част и дефицит на ръба на 3%. И докато правителството е категорично, че няма друг вариант за план-сметката за догодина, Институтът за пазарна икономика представи алтернативен бюджет, който не само отговаря на всички необходими параметри, но и на очакванията за реформи.
КАКВО ПРЕДЛАГА БЮДЖЕТЪТ НА ДЪРЖАВАТА
- Проектът за държавен бюджет за 2026 г. е първият в евро.
- План-сметката за следващата година предвижда приходи в размер на 51.4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро – 3% от БВП.
- Предвиждат се данъчно-осигурителни приходи от 41.8 млрд. евро, като най-голяма част от тях идват от косвените данъци – 19.4 млрд. евро.
- Приходите от социално и здравно осигуряване се очаква да бъдат 12.1 млрд. евро, а преките данъци да донесат около 8.9 млрд. евро.
- В разходната част най-голямо перо заемат социалните и здравноосигурителните плащания – 22.6 млрд. евро, следвани от разходите за персонал, включително заплати и осигуровки, които възлизат на 13.1 млрд. евро.
- Капиталовите разходи са заложени на 7.8 млрд. евро, а вноската в общия бюджет на Европейския съюз – 1.21 млрд. евро.
- Максималният осигурителен доход ще се повиши до 2352 евро от 1 януари 2026 г., а минималната работна заплата ще бъде 620.20 евро.
- Прогнозата на финансовото министерство е за ръст на брутния вътрешен продукт от 2.7% и средногодишна инфлация от 3.5%, която постепенно ще се забави до 2.5% през 2028 г.
- Минималният размер на фискалния резерв към края на следващата година е заложен на 2.4 млрд. евро.
ПРОБЛЕМИТЕ
Бизнесът вече реагира остро на заложените параметри. Критиките са както по адрес на липсата на реформи, така и по адрес на редица текстове, които увеличават данъчната тежест, ще повишат значително разходите за правене на бизнес в страната и ще застрашат чуждестранните инвестиции. Затова и заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество се провалиха.
Въпреки това държавата прие и внесе бюджета в Народното събрание. План-сметката за следващата година бе приета на първо четене от бюджетната комисия в НС с 13 гласа “за”, 8 “против” и без “въздържал се”, а днес проектобюджетите на държавата, на НЗОК и ДОО трябва да бъдат гласувани и в пленарна зала.
АКЦЕНТ
Според изчисленията на Института за пазарна икономика заложените в настоящия бюджет високи разходи (близо 46% от БВП) ще увеличат данъчната тежест върху работещите и ще повишат публичния дълг до 37% от БВП до 2028 г. От ИПИ предупреждават, че това застрашава финансовата стабилност на страната и икономическия растеж.
РЕШЕНИЕТО
Нарастващите разходи, застаряващото население и ограничените възможности за увеличаване на приходите очертават рисков профил, в който България може да се изправи пред хронични дефицити – дори в години на растеж. Алтернативният бюджет на ИПИ се изготвя вече повече от две десетилетия. Рамката предлага средносрочна визия, която залага структурни правила и реформи, които да гарантират устойчива основа на публичните финанси.
В алтернативния бюджет се залага ограничение на преразпределението на националните средства през бюджета до 38%.
Предвижда се поддържане на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен план, и се запазва данъчната тежест върху труда и печалбите.
Важен елемент са предвидените данъчни стимули за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.
Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда значително ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП, освобождаване на близо 100 хил. наети в публичния сектор в следващите три години, премахване на автоматичните правила за формиране на заплатите – най-вече в силовите ведомства, съкращаване на незаетите щатни бройки и правила за бонуси в държавната администрация.
Важен елемент е привличането на частен капитал в публични проекти. От ИПИ предлагат дългосрочна програма за капиталови инвестиции, включително през увеличение на тол таксите, правила за достъп до общинската инвестиционна програма, предлагане на големи инфраструктурни проекти на концесия.
Алтернативният бюджет за 2026 г. предлага и по-големи регионални възможности – преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите към общините и постигане на 40% собствени приходи в общинските бюджети, както и актуализация на данъчните оценки и възможност за по-гъвкава политика на местно ниво за определяне на данъка.
Овластяването на общините е нещо, за което призовават и от БЕСКО – “Почти целият бюджет на почти всяка община е делегиран от държавата. Тоест – разговорът за пари се води на ниво Министерски съвет или Министерство на финансите. Един кмет не може сам да поеме отговорност, което е изключително негъвкаво, а освен това може да се появи и конфликт на интереси за инвестиции, които не са приоритет за държавата, но са изключителен приоритет за конкретен регион или община”, заяви за Forbes България Добромир Иванов в края на май тази година.
Бюджетът на ИПИ придвижа още насочване на социалните помощи и ограничаване на неефективни програми и субсидии, включително чрез регулярни оценки и обвързване на разходите за здравеопазване с резултатите и контрол върху разходите в съдебната власт.
