Автор
Най-опасната грешка при наследяването на семеен бизнес е да се приеме, че собствеността автоматично дава право и на избор на следващия изпълнителен директор.
Когато един бизнес е създаден от семейството, естествено е семейството да иска да определи кой ще го управлява следващия. Но собственикът и управителят не са една и съща роля. И колкото по-голяма става компанията, толкова по-важно е това разграничение.
Затова отговорът на въпроса „Кой избира наследника?“ не трябва да бъде нито семейството, нито бордът. Правилният отговор е: семейството определя какъв лидер е нужен, а бордът трябва да помогне да се установи кой може да бъде този лидер.
Представете си компания, в която двама братовчеди са потенциални наследници. Единият е работил в бизнеса от 15 години и познава всяка част от него. Другият идва с опит от международна компания, има по-силен финансов профил и е управлявал екипи от стотици хора.
Първият вероятно ще има по-голямо доверие в семейството. Вторият може да има по-голям шанс да преведе компанията през следващия етап на развитие.
Кой решава?
Точно тук професионалният борд може да промени правилата на играта. Независимите членове могат да зададат въпроси, които семейството трудно би задало: Какви са реалните резултати на кандидата? Може ли да управлява хора, а не само да бъде добър специалист? Вземал ли е трудни решения? Има ли авторитет извън фамилията? Как ще се справи, когато компанията премине през сериозна криза?
Бразилската индустриална група Gerdau е добър пример. През 2018 г. компанията назначава Густаво Вернек за главен изпълнителен директор, заменяйки представител на фамилията. Семейството запазва собствеността си, но професионализира оперативното управление.
Това е важен урок и за българския семеен бизнес. Наследяването не означава задължително предаване на управлението на следващия член на семейството. Означава да се намери човекът, който има най-голям шанс да създаде стойност в следващия етап от развитието на компанията.
Затова добрият процес започва години предварително. Потенциалните наследници трябва да получават реални отговорности, да бъдат оценявани по резултати и, когато е необходимо, да бъдат сравнявани с външни кандидати.
В крайна сметка семейството трябва да запази правото да избира посоката. Но ако иска бизнесът да остане успешен и след неговото поколение, трябва да е готово да приеме и неудобния въпрос:
„Ами ако най-добрият наследник не е от семейството?“ Отговорът ще го оставим за последваща статия.
