Дара Екимова на прага на нова ера
Изградила разпознаваема артистична идентичност, Екимова е готова да насочи музиката си към нова публика
Екипът на Forbes разговаря с Дара Екимова виртуално – в средата на август 2026 г. тя имаше концерт в Бургас, както и възможността за кратко да се събужда „на гледка“, след интензивния период около издаването на втория ѝ студиен албум два месеца по-рано.
„В момента дните ми минават като мечта и съм много щастлива – казва тя. – Работя дистанционно и, противно на очакванията ми, програмата ми е по-свободна. Обикновено денят ми минава в студиото, в срещи, а понякога и в двете.“ През последните четири години Екимова (24) развива кариерата си интензивно – в момента е в процес на създаване на трети албум, който планира да завърши през 2027 г., а същевременно подготвя цялостен ребрандинг като артист. Освен собствените си песни, пише и за други изпълнители – добър пример за това е песента STUNNER на TEN, на която Екимова е съавтор, която през 2025 г., влиза под № 7 в класацията на Billboard за най-добрите K-pop песни на годината.
„Наскоро чух изказване на Зара Ларсън, в което я питат как преодолява творческия блокаж. Тя казва: „Никога не си блокирал, просто някои песни не стават“. Въпросът е да не се отказваш заради неуспешните опити. Ако погледнем статистически, успехите са 10%, така че всичко е въпрос на постоянство – включително да пазиш любовта и вълнението към това, което правиш, и да не забравяш защо си започнал“.
ЕКИМОВА НАМИРА ПЪТЯ СИ В СЪЗДАВАНЕТО НА АВТОРСКА МУЗИКА ПОСТЕПЕННО
Макар че започва да пее във вокална група на 4-годишна възраст, в ранните ѝ години голямо място заема спортът, който практикува с баща си – основателя и вокалист на „Сленг“ Димитър Екимов. „Много обичах да правим по-интензивни, адреналинови неща заедно – карахме колела с часове, той скачаше от скали, мен ме мяташе в морето, карахме ски… – казва тя. – Все трябваше да настигам по-големите от мен.“
Докато расте, има много идеи за бъдещaта си професия – иска да бъде ветеринар, хуманитарен доктор, готвач, „собственик на нещо“. Когато кандидатства в гимназия, дори обмисля кариера в сферата на финансите с идеята да си осигури „сигурна професия“.
На 12 години пише първите си стихотворения и текстове на песни. „Ходих на курсове по творческо мислене и писане, които развиха способността ми да пиша, да изграждам структура и отключиха любовта ми към поезията – казва тя. – По-късно в 31-ва гимназия най-любимите ми автори бяха българските – Яворов, Славейков, Дора Габе… Имах истинска любов към литературата, която ми даде импулс да творя.“
Постепенно Екимова се превръща в детето, което изнася въображаеми концерти в стаята си и пише текстове на песни. Посещава уроци по пеене, танци, актьорско майсторство и развива вокалните си умения, а идеята да се развива като артист се оформя все по-ясно. Още като тийнейджър прави първите си стъпки с авторска музика и започва да трупа опит като изпълнител.
През 2019 г., вдъхновена от начина, по който изпълнители като DARA и Pavell & Venci Venc’ се утвърждават на българската поп сцена, се свързва с Искрен Тончев-Искрата, на чиято работа се възхищава. „Казах му, че искам да правя авторска музика – казва тя. – Влязохме в студиото, създадохме Sagapao, която неочаквано за нас стана хит, и оттам нататък развитието на кариерата ми тръгна по съвсем естествен път.“
Работата с Тончев ѝ дава основите, върху които впоследствие развива уменията си като автор. „Имали сме сесии по 10, понякога по 18 часа, в които учих как се записва на звукозаписен микрофон, как се създава структура, че има математика в римата и груувиране не просто на инструмента и на танца, а на вокала – казва тя. – Много неща се промениха в мен, когато започнахме да работим заедно.“
През 2021 г. е поканена да участва в Sofia Songwriting Camp – инициативата на Станислава Армутлиева, която събира български и чуждестранни автори за съвместно създаване на музика. Следващата година Екимова подписва с Virginia Records, с които и до днес работи по издаването и разпространението на музиката си, както и по позиционирането си като артист.
Работата с музикалния продуцент отваря нов етап в кариерата ѝ като изпълнител. С отпадането на ограниченията след пандемията настъпва период, наситен с участия, в който Екимова се учи как да се държи на сцена, да ангажира различни публики и да се сработва с нов екип. „Бях по-бурна в реакциите си и трябваше да се калибрирам и в творчески, и в човешки план, за да се сработим“, казва тя.
През есента на 2022 г. издава първия си миниалбум, а две години по-късно – дебютния си пълноформатен албум „Тази стая“. 2024 г. ѝ носи две награди на БГ радио, като през всяка седмица от годината песен на певицата (а понякога и две) попада в топ 10 на най-излъчваните български песни в класацията на ПРОФОН. Успехите ѝ за периода я нареждат на 36-о място в класацията ни ТОП 70 на българските знаменитости за 2024 г.
„Песните за първия албум създавахме в период от година и половина – казва тя. – Работата ми донесе огромно удовлетворение и беше първата по-сериозна връзка с публиката ми, която усети, че сме свързани – това е много важно за един артист.“
Връзката с аудиторията си Екимова изгражда чрез лични срещи, ексклузивни събития и директна комуникация с част от хората, които я следват. За нея това са отношения, за които трябва да се грижи. „Те ти дават много, но и ти трябва да имаш какво да им дадеш – да си споделяте, да си имате доверие, да ги караш да се чувстват част от процеса, защото те действително са част от него.“
За разлика от първия албум, по думите на Екимова, „Сетива“ е създаден в по-разпокъсан творчески процес. „При първия работих основно сама като автор, а след това – с музикални продуценти в студиото – казва тя. – При втория исках да работя с повече хора. Получи се нещо малко по-смело и интересно.“
Със следващите си проекти Екимова иска да разшири публиката си, която в момента се състои основно от тийнейджъри и хора до 35-годишна възраст. Споделя, че в момента стои на прага на ребрандинг, който ще представи през 2027 г.
„Вече съм на по-различна вълна, което промени темите, за които искам да пиша, и местата, на които искам да се изявявам – казва тя. – Няма да издавам подробностите, но имам ясна визия за това, което искам да реализираме – ще бъде ново звучене със специфични и ясни послания, насочени към различна публика. Това ще промени и представянето ми на сцена.“
Сред целите си за близкото бъдеще Екимова поставя развитието на бранда си и поставянето на концерти в големите зали в България. Мечтае да достига до повече хора и да остави следа в музиката. „В професионален план бих искала до 10 години да се видя на световната сцена и да имам няколко световни хита – казва тя. – Мечтая музиката ми да носи смисъл на все повече хора.“
Личният смисъл, който Екимова намира в професията си, е във възможността да разказва човешки истории. „Ние преживяваме много сходни неща и ролята на артиста е да успее да ги предаде така, че хората да се открият в тях – казва тя. – Не е задължително да е нещо меланхолично или тъжно. Може да е нещо малко и ежедневно, което ражда момент на щастие.“
НА ВЪПРОСИ ЗА БИЗНЕС СТРАТЕГИЯТА И РОЛЯТА
на екипа в творчеството ѝ Екимова казва, че остава основен двигател в определянето на посоката на кариерата си. Независимостта в бранша за нея не означава артистът да работи сам – добрият екип според нея не може да компенсира липсата на продуктивност, ясна посока и инициативност от страна на изпълнителя.
„Генерално съм сравнително предприемчив и рационален човек – за мен е важна стратегията и искам посланията ми да постигат резултат – казва тя. – В творчески план обаче взимам немалка част от решенията на емоционално ниво. Успехът може да се измерва в метрики, числа и данни, но съвсем друг вид успех е да се чувстваш осмислен чрез хората, защото посланията ти достигат до тях.“
Споделя, че като изпълнител няма константа на върховете, а неуспехите я учат да бъде по-умна и даваща. „Все пак не създаваш музика само за себе си. За публиката всичко може да бъде прозрачно, затова е важно намеренията ти да бъдат истински. Имам няколко големи хита, които достигат до различни поколения. Получавала съм съобщения от хора, които казват, че музиката ми им помогнала да преминат през загубата на близък човек. С това се гордея много.“