Лидерски уроци от Australian Open
Да овладееш „вътрешната игра“
В Мелбърн се докоснах отблизо до някои от най-големите тенисисти в света. Те изживяват страстта си. Следвали са сърцето си, цял живот са работили усилено и са пожертвали много, за да участват в турнири, да играят любимия си спорт и да изпитват чувството, което идва с победата – онзи сладък и красив момент на гордост от постигнатото.
Задавах си въпроса какво обаче се случва между победите и пораженията. Каква цена плащат професионалните тенисисти, за да поддържат нивото си? Да се състезават, да продължават напред.
Тимъти Голуи говори за „вътрешната игра“. Бивш капитан на тенис отбора на Харвардския университет, през 70-те той изгражда нова методология в коучинга. Първата му книга The Inner Game of Tennis („Вътрешната игра на тениса“) обвързва личното и професионалното израстване до върхови постижения с любимия му спорт. „Вътрешната игра е в съзнанието на играча и се играе срещу препятствия като пропуски в концентрацията, нервност, неувереност в себе си и самоосъждане. Накратко, играе се за преодоляване на всички навици на ума, които възпрепятстват върховите постижения,“ пише Голуи.
Тук не става въпрос за победа или загуба на един мач.
Спечелването на „вътрешната игра“ е на първо място! Това е най-добрата основа за спечелване на мач по тенис или постигане на всякакви цели.
Устойчивият успех идва, ако човек овладее „вътрешната игра“ и я играе майсторски. Видимият за външния свят успех е естествен резултат от това. По-конкретно това означава да си в хармония със своите ценности и принципи, да си осъзнал и намерил смисъл в живота извън това, което правиш професионално. Да си цялостен и балансиран, да живееш живота си с яснота и вътрешен мир, достойно и със състрадание към другите.
Въпреки че работата на Голуи е на почти 50 години и е била на разположение на професионалните спортисти и техните треньори, за да извлекат и приложат неговата мъдрост, моето наблюдение от видяното на Откритото първенство на Австралия миналата година е, че основният фокус все още остава върху външната игра, а именно усъвършенстването на уменията. Казвам това с тъга, тъй като по коридорите зад бляскавата сцена станах свидетел на взаимоотношения между тенис професионалисти от най-висока класа. Не казвам, че усъвършенстването на умения до майсторство не е важно, това е един от ключовете за успеха, но тъй като съм професионален коуч (макар и не треньор по тенис), аз съм почитател на холистичния подход. Това означава, че спортистът работи на всички нива – вътрешно и външно, за да може да се развие преди всичко като интегрирана човешка личност, а след това и като опитен професионален тенисист. Първото подпомага второто, а не му пречи.
(текстът продължава на следващата страница)
