Данъчното облагане при сделки с акции и дялове на търговски дружества и виртуални валути

Търговията с акции и дялове (по-долу само „акции“) или с вир­туална валута никога не е била по-достъпна и атрактивна за непро­фесионални играчи. Всеки желаещ да инвестира обаче освен инвестицион­ния риск следва да отчете и данъчни­те ефекти при тази дейност.

За данъчни цели както акциите, така и различните видове виртуал­ни валути (биткойн, лайткойн и др. криптовалути) се третират като финансови активи. Предвид посоче­ното и облагането на сделките с тях е на практика еднакво.

Продажба на акции и/или криптова­лута от физическо лице

Тази дейност е облагаема по Закона за данъците върху доходите на фи­зическите лица (ЗДДФЛ). Облагаеми­ят доход е сумата от реализирани­те печалби, намалена със сумата от реализираните загуби, определени по сключените през годината сделки. Пе­чалбата, съответно загубата по кон­кретна сделка, се определя, като про­дажната цена се намалява с цената на придобиване.

Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Цената на придобиване в общия случай е документално доказаната цена на придобиване. Ако не може до­кументално да се докаже цената на придобиване, се приема, че цената на придобиване е нула, съответно пъл­ният размер на продажната цена под­лежи на облагане.

При определяне на данъчната осно­ва (базата за облагане):

• Няма възможност реализирана загу­ба, като общ резултат за конкрет­на година, да служи за намаляване на печалби в следващите години.
• Не се допуска с платените такси и комисиони, дори ако са пряко свър­зани със сделката, да се намалява печалбата (съответно да се уве­личава загубата) от конкретната сделка.
• Не са предвидени нормативно признати разходи – облага се пъл­ната сума на формираната печалба, като резултат за годината.
• Доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето на фи­нансовия актив без оглед на момен­та, в който се извършва плащане­то.

Облагаемият доход от търго­вия с финансови активи се деклари­ра с годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април, съот­ветно данъкът се внася в срок до 30 април на годината, следваща година на придобиване на дохода (за лицата по раздел II за тези доходи този срок е до 30 юни).

Ако вследствие на търговия с акции българско физическо лице при­тежава акции в чуждестранно дру­жество към 31 декември на годината, за която подава декларация, следва да декларира това обстоятелство.

ВНИМАНИЕ: Облагаем доход е налице не само при продажба. Доход може да възникне и при замяна (както на един финансов актив с друг, така и на фи­нансов актив срещу различни вещи/права), стига при равни други условия пазарната цена на това, което прода­вачът получава, да е по-висока от це­ната на придобиване на това, което се заменя. Въпреки че тези хипотези (например замяна на една крипто пози­ция с друга) житейски не се асоциират с реализиран доход, за данъчни цели е възможно такъв да е налице.

Доходът от продажба на акции не се облага при сделки на:

• регулиран български пазар или на
• регулиран пазар в друга държава членка на Европейския съюз или в държава страна по Споразумение­то за Европейското икономическо пространство.

Този благоприятен данъчен режим не се прилага при сделки с виртуални валути.

Всичко изложено по-горе относ­но продажба на акции и/или крипто­валута от физическо лице, намира приложение при сделки с инцидентен (изолиран) характер, но не и ако дей­ността се осъществява по търгов­ски начин.

ЗДДФЛ предвижда, че доходите от стопанска дейност на физическо лице, което действа като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се облага по правилата за облагане на еднолични търговци, дори да не е ре­гистрирано като такъв. Търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо лице, което по занятие извършва посочени­те в чл. 1, ал. 1, т. 1 – 15 от ТЗ сделки. За търговец се смята и всяко лице, обра­зувало предприятие, което по пред­мет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.

Въпреки че в закона липсват крите­рии кога дадена дейност се извършва по занятие, се приема, че такава е дей­ност, която не е свързана с единични сделки, т.е., която няма случаен харак­тер, а чиято цел е създаване на посто­янен доход. Липсват единни критерии и кога предметът и обемът на една дейност изискват същата да се води по търговски начин. Предвид посоче­ното характерът на дейността, съ­ответно начинът на облагане следва да се преценяват във всеки конкретен случай с оглед конкретните параметри и специфични детайли.

Ако се приеме, че лице следва да се облага като едноличен търговец, об­лагаемият му доход ще е формирана­та по реда на Закона за корпоративно­то подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба. Приложимата данъчна ставка е 15%.

В тази хипотеза физическото лице следва да има счетоводство (да от­чита приходите и разходите от дей­ността си, като съхранява съответ­ните документи), като е възможно да възникне и задължение да се регистри­ра по Закона за данък върху добавена­та стойност.

Естествено по същия ред ще се облага и лице, регистрирано като едноличен търговец. Въпреки че се счита за остарял подход, регистрира­нето на едноличен търговец има един често недооценяван бонус – печалби­те, формирани от предприятието на едноличния търговец, не са съпружеска имуществена общност.

Ако дейността се осъществя­ва от дружество (фирма), то про­дажбите на финансови активи са дейност, която на общо основание участва при определяне на счето­водния и данъчния финансов резул­тат по смисъла на ЗКПО на това дру­жество.

Важно е да се отбележи, че в зако­на са налице особени правила относно финансовите активи, търгувани на регулиран пазар в България или в друга държава от Европейския съюз, или страна по Споразумението за Евро­пейското икономическо пространство. Най-общо следва да се посочи, че нито печалбите, нито загубите от такива сделки участват при опреде­ляне на данъчния финансов резултат на дружеството, съответно не влияят на размера на дължимия корпора­тивен данък.

С промяна на ЗКПО (в сила от 01.01.2021 г.) този режим се прилага и за сделките с акции, извършени на пазари на финансови инструменти в Австра­лия, Хонконг и САЩ. Доколкото тези правила се прилагат при формиране на печалба по ЗКПО, те са приложими както за дейност, осъществявана от дружества, така също и за лицата, об­лагащи се по реда за облагане на едно­лични търговци, без значение дали са регистрирани като такива.

В заключение следва да се посочи, че данъчното облагане при търговия с финансови активи не е нищо пове­че от част от правилата на дейност­та, които всеки разумен човек следва да проучи предварително или поне не много късно. Да, плащането на данъ­ци определено не е любимо занимание, но доколкото задължение за данъци възниква само при наличие на печалба, може би на данъците не следва да се гледа с особена ненавист. Така че успех в търговията, но не забравяйте, че данъчните също ви стискат палци и хвърлят по едно око как се справяте.