Данъчното облагане при сделки с акции и дялове на търговски дружества и виртуални валути
Търговията с акции и дялове (по-долу само „акции“) или с виртуална валута никога не е била по-достъпна и атрактивна за непрофесионални играчи. Всеки желаещ да инвестира обаче освен инвестиционния риск следва да отчете и данъчните ефекти при тази дейност.
За данъчни цели както акциите, така и различните видове виртуални валути (биткойн, лайткойн и др. криптовалути) се третират като финансови активи. Предвид посоченото и облагането на сделките с тях е на практика еднакво.
Продажба на акции и/или криптовалута от физическо лице
Тази дейност е облагаема по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Облагаемият доход е сумата от реализираните печалби, намалена със сумата от реализираните загуби, определени по сключените през годината сделки. Печалбата, съответно загубата по конкретна сделка, се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване.
Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.
Цената на придобиване в общия случай е документално доказаната цена на придобиване. Ако не може документално да се докаже цената на придобиване, се приема, че цената на придобиване е нула, съответно пълният размер на продажната цена подлежи на облагане.
При определяне на данъчната основа (базата за облагане):
- Няма възможност реализирана загуба, като общ резултат за конкретна година, да служи за намаляване на печалби в следващите години.
- Не се допуска с платените такси и комисиони, дори ако са пряко свързани със сделката, да се намалява печалбата (съответно да се увеличава загубата) от конкретната сделка.
- Не са предвидени нормативно признати разходи – облага се пълната сума на формираната печалба, като резултат за годината.
- Доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето на финансовия актив без оглед на момента, в който се извършва плащането.
Облагаемият доход от търговия с финансови активи се декларира с годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април, съответно данъкът се внася в срок до 30 април на годината, следваща година на придобиване на дохода (за лицата по раздел II за тези доходи този срок е до 30 юни).
Ако вследствие на търговия с акции българско физическо лице притежава акции в чуждестранно дружество към 31 декември на годината, за която подава декларация, следва да декларира това обстоятелство.
ВНИМАНИЕ: Облагаем доход е налице не само при продажба. Доход може да възникне и при замяна (както на един финансов актив с друг, така и на финансов актив срещу различни вещи/права), стига при равни други условия пазарната цена на това, което продавачът получава, да е по-висока от цената на придобиване на това, което се заменя. Въпреки че тези хипотези (например замяна на една крипто позиция с друга) житейски не се асоциират с реализиран доход, за данъчни цели е възможно такъв да е налице.
Доходът от продажба на акции не се облага при сделки на:
- регулиран български пазар или на
- регулиран пазар в друга държава членка на Европейския съюз или в държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Този благоприятен данъчен режим не се прилага при сделки с виртуални валути.
Всичко изложено по-горе относно продажба на акции и/или криптовалута от физическо лице, намира приложение при сделки с инцидентен (изолиран) характер, но не и ако дейността се осъществява по търговски начин.
ЗДДФЛ предвижда, че доходите от стопанска дейност на физическо лице, което действа като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се облага по правилата за облагане на еднолични търговци, дори да не е регистрирано като такъв. Търговец по смисъла на ТЗ е всяко физическо лице, което по занятие извършва посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1 – 15 от ТЗ сделки. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.
Въпреки че в закона липсват критерии кога дадена дейност се извършва по занятие, се приема, че такава е дейност, която не е свързана с единични сделки, т.е., която няма случаен характер, а чиято цел е създаване на постоянен доход. Липсват единни критерии и кога предметът и обемът на една дейност изискват същата да се води по търговски начин. Предвид посоченото характерът на дейността, съответно начинът на облагане следва да се преценяват във всеки конкретен случай с оглед конкретните параметри и специфични детайли.
Ако се приеме, че лице следва да се облага като едноличен търговец, облагаемият му доход ще е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба. Приложимата данъчна ставка е 15%.
В тази хипотеза физическото лице следва да има счетоводство (да отчита приходите и разходите от дейността си, като съхранява съответните документи), като е възможно да възникне и задължение да се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност.
Естествено по същия ред ще се облага и лице, регистрирано като едноличен търговец. Въпреки че се счита за остарял подход, регистрирането на едноличен търговец има един често недооценяван бонус – печалбите, формирани от предприятието на едноличния търговец, не са съпружеска имуществена общност.
Ако дейността се осъществява от дружество (фирма), то продажбите на финансови активи са дейност, която на общо основание участва при определяне на счетоводния и данъчния финансов резултат по смисъла на ЗКПО на това дружество.
Важно е да се отбележи, че в закона са налице особени правила относно финансовите активи, търгувани на регулиран пазар в България или в друга държава от Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Най-общо следва да се посочи, че нито печалбите, нито загубите от такива сделки участват при определяне на данъчния финансов резултат на дружеството, съответно не влияят на размера на дължимия корпоративен данък.
С промяна на ЗКПО (в сила от 01.01.2021 г.) този режим се прилага и за сделките с акции, извършени на пазари на финансови инструменти в Австралия, Хонконг и САЩ. Доколкото тези правила се прилагат при формиране на печалба по ЗКПО, те са приложими както за дейност, осъществявана от дружества, така също и за лицата, облагащи се по реда за облагане на еднолични търговци, без значение дали са регистрирани като такива.
В заключение следва да се посочи, че данъчното облагане при търговия с финансови активи не е нищо повече от част от правилата на дейността, които всеки разумен човек следва да проучи предварително или поне не много късно. Да, плащането на данъци определено не е любимо занимание, но доколкото задължение за данъци възниква само при наличие на печалба, може би на данъците не следва да се гледа с особена ненавист. Така че успех в търговията, но не забравяйте, че данъчните също ви стискат палци и хвърлят по едно око как се справяте.