За облекченията, свързани със социални придобивки

Филипов и партньори

BRANDVOICE | Партньорска програма

В края на 2020 г. парламентът прие изменения и допълнения в режимите относно социалните разходи, пред­ставляващи вноски (премии) за допъл­нително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“ („Осигуровки/За­страховки“) и относно разходите за ва­учери за храна („Ваучери“).

Тези промени са повод да акцентира­ме на основните моменти от облагане­то на посочените социални придобивки, коментират от Филипов и партньори.

Представянето на социални придо­бивки е наложена практика основно в средните и големите компании. Соци­алните придобивки са атрактивни за работниците и служителите като до­пълнителен елемент към получаваното възнаграждение – основната цел на тру­довия договор от гледна точка на работ­ника. Тези придобивки са атрактивни и за работодателите, доколкото позволя­ват предоставяне на допълнителни при­добивки на работниците и служителите на по-ниска цена, поради облекченото си данъчно и социално облагане в сравнение с възнаграждението за труд.

Ако са спазени предвидените в За­кона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) условия, социалните разходи, предоставени в натура за оси­гуровки/застраховки и за ваучери:

• не се облагат с данък върху разходи­те (по ЗКПО)
• не се облагат с данък върху трудово­то възнаграждение (по Закона за да­нъците върху доходите на физиче­ските лица (ЗДДФЛ)
• не се облагат с осигурителни вноски (социални и здравни). Изключение са разходите за застраховките „Живот“, които се облагат с оси­гуровки, ако се предоставят пряко, постоянно или периодично
• разходите за тези придобивки се третират, като признават разход (по ЗКПО), т.е. води до намаление на данъчната основа за целите на обла­гането с корпоративен данък.

За да е допустимо това третиране, е необходимо да са изпълнени предвиде­ните в закона условия.

1. Социалните разходи следва да са раз­ходи в натура, по смисъла на ЗКПО. За целта следва да са изпълнени следните кумулативни условия:

• Да е налице социална придобивка по смисъла на Кодекса на труда. Посоче­ните две придобивки безспорно са такива.
• Придобивките да се предоставят по решение на общото събрание на работниците (ако има такова) или с решение на ръководството на ком­панията. На общо основание това решение трябва да е надлежно доку­ментирано.
• Придобивките да бъдат достъпни до всички работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол на дружеството, т.е. да са общодостъпни. По този въпрос е налице обилна практика на НАП, която търпи положително разви­тие в последните години.
• По повод предоставяне на социална­та придобивка да не са налице парич­ни взаимоотношения между рабо­тодателя и работника/служителя. По този въпрос също е налице прак­тика на НАП, чието развитие е далеч от положителното.

2. Облекченото третиране е налице за разходи до определен размер – раз­ходите за осигуровки/застраховки не се облагат, ако са в размер до 60 лв. ме­сечно за всяко наето лице. Разходите за ваучери не се облагат, ако са в раз­мер до 80 лв. месечно, за всяко наето лице. Необлагаемият размер на соци­алните разходи за ваучери за храна е повишен от 60 на 80 лв. с промените в ЗКПО в сила от началото на 2021 г.

Ако предоставените социални придо­бивки са в по-висок от посочения размер, на облагане подлежи само превишението над 60, съответно 80 лв. месечно. Важно е да се има предвид, че превишението се облага с данък върху разходите (т.е. на ниво компания), без обаче да се дължи данък от работника/служителя.

Що се касае за социалното и здравно­то облагане на предоставени придобив­ки в натура, при различните варианти на неизпълнение на изискванията на ЗКПО следва да се има предвид, че то се ръко­води от собствени правила, чийто ана­лиз на е предмет на настоящия материал.

3. Двете придобивки могат да се полз­ват едновременно. Това означава, че работодателят може да предоста­ви както осигуровки/застраховки до 60 лв. месечно, така и ваучери до 80 лв. месечно, като ползва предвидените в закона облекчения и за двете придо­бивки при наличие на основанията за това. Така общата сума на месец от разглежданите облекчения за всеки работник или служител може да дос­тигне до 140 лв.

Относно социалните придобивки изра­зяващи се в заплащане на вноски (премии) за допълнително доброволно осигуря­ване, за доброволно здравно осигурява­не и за застраховки „Живот“ е важно да се държи сметка, че освобождаването от облагане се прилага до сумата от 60 лв. общо за всички видове придобивки предвидени в нормата. Така, ако рабо­тодател прави вноски за допълнително доброволно осигуряване за 40 лв. и за до­броволно здравно осигуряване за 50 лв., независимо, че всяка от придобивките е на стойност под 60 лв., доколкото об­щата сума на придобивките е над 60 лв., освобождаването няма да е приложимо за разходите над 60 лв.

4. Изискване работодателят да няма подлежащи на принудително изпълне­ние публични задължения.

Именно спазването на това изискване, създава най-много практически затруд­нения. Без да навлизаме в детайли, ще отбележим само, че НАП наложи прак­тика, при която ползването на данъч­ни облекчения е отказвано със задна дата поради неплатени санкции по на­казателни постановления за неданъч­ни нарушения (включително и фишо­ве на КАТ) и/или за неплатени в срок държавни такси по трудови дела. При това тези задължения ставаха пречка за ползване на облекчения далеч преди да бъдат предявени пред НАП за съби­ране. Нещо повече – наличието на изда­дено от НАП удостоверение за липса на задължения не се приема от приходната администрация като обстоятелство, изключващо отговорността на рабо­тодателя.

По наше мнение тази практика явно противоречи на целта на закона. С про­мените в сила от началото на 2021 г. се направи огромна крачка в положителна посока, като вече пречка за признаване на разглежданите облекчения ще бъдат само задължения, които са отразени в данъчно-осигурителната сметка или са отразени като предявени за принуди­телно изпълнение в НАП.

Промените дават възможност на работодателите да управляват про­цеса, като създадат необходимата организация за гарантиране на отри­цателния факт – липса на отразени в данъчно-осигурителната сметка или на отразени като предявени за принуди­телно изпълнение в НАП задължения на дружеството.

Това може да стане чрез проверка в регистрите на НАП по партидата на работодателя. Тази проверка следва да бъде към точно определен момент – края на месеца, за който са начислени разходите. Това е последният ден на месеца, като е важно да се напомни, че последният ден на месеца е последният календарен, а не последният работен ден.

С оглед посоченото данъчно задъл­жените лица трябва да създадат орга­низация, за да установят и документи­рат липсата на задължения към края на месеца, за който са начислени разходи­те.

Предоставянето на социални при­добивки е положителна тенденция в съвременното развитие на трудови­те и служебните правоотношения. Чувството за удовлетвореност на ра­ботника е все по-значим фактор за по­добрена производителност на труда в съвременният свят на дигитализация и роботизация. В тази връзка данъчните облекчения за предоставени придобив­ки са една възможност за работодате­лите да постигнат тази цел. С напра­вените изменения на закона данъчните и осигурителните последствия при предоставяне на социални придобивки стават значително по-предвидима, в един все по-сложен и несигурен заобика­лящ ни свят…