Цел: Зелен бизнес

Всички говорим колко е необходимо устойчивото развитие на бизнеса, но знаем ли всъщност какво включва този термин? За някои компании засилващият се интерес по темата от страна на потребителите е повод да си направят реклама с кампания с добре подбрани ключови думи, но без необходимите промени в организацията, които биха довели до реални резултати.

„На индивидуално ниво всеки може да прави много малки стъпки, за да се промени нещо. Голям ефект може да се постигне само ако бизнесът предприеме стъпка да бъде по-зелен, иначе процесът е много бавен и няма да се стигне до промяна“, казва Симона Стилиянова – съосновател на “Основа”, компания, която консултира бизнеса как да стане по-устойчив, създател на блога Zero Waste Sofia и участник в селекцията на Forbes България „30 под 30“ клас 2020.

“Основа” съществува от малко повече от година, но за това време е консултирала немалко бизнеси в различни сфери. „Идеята ни е не просто да „позеленим“ един офис, да махнем пластмасовите сламки и т.н., а наистина да видим кои са зоните, които имат най-голям въглероден отпечатък“, обяснява втората движеща сила зад компанията Божана Загорчева (на 33 години).

Освен че идват от различни сфери, клиентите се обръщат към “Основа” и с различни проблеми – едни искат да започнат с малки стъпки, например да обучат служителите си как да намалят отпадъците в ежедневието си, а други имат нужда от цялостна стратегия, за да намалят въглеродния си отпечатък.

За да им помогнат в тази мисия, осо­бено ако става дума за създаване на ця­лостна стратегия за по-устойчив бизнес, Стилиянова и Загорчева посещават офиса на бизнеса, за да видят как са организирани процесите на място, след което получават информация за използваната електроенер­гия, доставчиците, фасилити мениджмън­та, колко отпадъци се генерират и т.н. Оценката на въглеродните емисии се осъ­ществява по методологията на Greenhouse Gas Protocol – международен стандарт за измерване на въглеродни емисии.

След като получат възможно най-пълна картина за парниковите емисии, генери­рани от дадената компания, за което им помага обучение по стандарт Corporate Value Chain, Стилиянова и Загорчева дават предложения по всички направления, къде­то могат да се подобрят показателите на компанията.

Симона Стилиянова и Божана Загорчева се запознават по време на конкурса за социал­ни иновации на Европейската комисия през 2019 г., където проектът на Стилиянова „Чешмите в Бъл­гария“ е полуфиналист, а Загорчева, тогава част от екипа на Move.bg, е неин ментор.

„Аз си поисках да работя със Симона – обяснява Загорчева. – Исках да бъда макси­мално полезна на човек, когото не позна­вам.“

Идеята за „Чешмите в България“ Стили­янова черпи от собственото си ежедневие. Професионалният ѝ опит е свързан с кор­поративни комуникации в компании като А1, NN и Telus International. Наред с това постепенно започва да се запознава с те­мата за опазване на околната среда, като през 2017 г. ѝ попада и видео на американската блогърка и екоактивистка Лорън Син­гър, в което тя показва целия си боклук от последните пет години, който се събира в буркан, и разказва за промените, които е направила в живота си, за да намали мак­симално отпадъците, или т.нар. zero waste начин на живот.

„Замислих се колко много излишни неща купуваме, колко много отпадък генерираме и започнах да правя малки промени вкъщи, например да компостирам“, разказва 30-годишната сега Стилиянова. Шест месеца по-късно, в началото на 2018 г., създава блога Zero Waste Sofia, в който споделя опита си и дава съвети за намаляване на отпадъците в ежедневието.

Именно по този път с мисията за намаляване на отпадъците се ражда и идеята за карта на чешмите – първоначално в София, а след това и в цяла България. „Едно от първите неща, които направих, след като осъзнах колко боклук генерирам, беше да спра да си купувам бутилирана вода. Около 40% от бутилираната вода е просто преработена – филтрирана или чрез обратна осмоза, вода от чешмата. Безумно и безсмислено е да бутилираме и да транспортираме вода от една точка на страната до друга, в която има напълно годна за консумация вода от чешмата или може да се филтрира, ако е необходимо“, обяснява Стилиянова.

Тя започва да носи със себе бутилка за многократна употреба и това я кара да се замисли откъде ще може да си пълни вода. „Започнах да се оглеждам, да търся чешми, не знаех в този момент колко са чешмите в София, не знаех и къде да ги намеря, имаше табу да влезеш в заведение и да помолиш да ти напълнят бутилката или да поискаш вода от чешмата.“

Започва да събира информация в Instagram, където започва да се оформя немалка общност от последователи на Zero Waste Sofia (в момента са над 10 500). За 24 часа събира локациите на 60 – 70 чешми, които нанася върху карта с помощта на Google maps. Постепенно броят им се увеличава, като излиза от пределите на столицата и обхваща цялата страна.

С проекта „Чешмите в България“ кандидатства в Европейския конкурс за социални иновации и макар да не печели, продължава да го развива и до днес. На картата вече са нанесени над 1900 чешми, минерални извори и дори заведения, които предлагат филтрирана вода или обещават да напълнят безплатно бутилката ви за многократна употреба.

Пътят на Божана Загорчева до “Основа” е малко по-различен. Тя се запалва по идеята за намаляване на отпадъците, докато е в Румъния. Заминава за съседката ни през 2015 г., където работи в малка ИТ компания. „Попаднах на много приятен екип. Самите хора имаха интерес към устойчивото развитие и с тях много си говорихме на тази тема“, разказва Загорчева.

Година или две по-късно ѝ попада и информация за магазини със стоки без опаковки в Европа. „Много ми хареса тази идея и ме накара да се замисля аз какво генерирам като отпечатък.“ Интересът ѝ обаче стига малко по-далеч и тя започва да проучва как може да отвори свой магазин от този тип в Букурещ, а по-късно и в София. „Не ми достигна нещичко, малко смелост може би, през 2017 г. да направя нещо конкретно“, признава тя.

Малко по-късно се връща в София. Идеята за магазин със стоки без опаковки не я изоставя и тя продължава да проучва потенциални доставчици, но бързо разбира, че поне на този етап няма как да превърне начинанието в печеливш бизнес. Затова през 2019 г. се преориентира към инициативи, свързани със zero waste и кръговата икономика. Става част от екипа на Институт кръгова икономика, както и от този на Move.bg.

След като се запознават със Симона Стилиянова, бързо разбират, че имат сходни ценности и цели, което става основа за общата им работа по-късно.

Идеята за “Основа” се появява през лятото на 2020 г. и въпреки пандемията от COVID двете решават, че е дошъл моментът да стартират свой бизнес. Дружеството „Състейнъбъл студио“ ООД е регистрирано на 17 юли 2020 г. Съдружници в него с равни дялове са Симона Стилиянова и Владимир Павлов, който им помага в комуникационната стратегия, но бизнесът се движи основно от Стилиянова и Загорчева.

Симона Стилиянова е в края на отпуск по майчинство и решава да се посвети из­цяло на “Основа” и Zero Waste Sofia. Желание­то ѝ със Загорчева да следват научнообос­нован подход, за да помагат на клиентите си, я води в University of Colorado, където завършва специализация по устойчиво раз­витие.

По това време Божана Загорчева е про­джект мениджър в компанията в областта на информационната сигурност „ЛогСен­тинел“. Съчетава двете дейности до март тази година, когато решава, че е време да насочи вниманието си изцяло върху бизнеса със Стилиянова.

Първият им клиент е популярен кулина­рен риалити формат, който търси насоки за намаляване на хранителните отпадъци. “Основа” помага за намаляване на тези от­падъци с 98%, като предлага да се увеличи количеството продукти, които се купуват насипно, хранителният отпадък да се съби­ра разделно и да се транспортира за компо­стиране. Преди това Стилиянова работи с българския производител на вафлени чаши за кафе Cupffee. Тя помага на компанията, чийто пазар до този момент е в чужбина, да навлезе на нашия, като създава за бранда зелена комуникационна стратегия.

Докато набират нови клиенти, основа­телките на “Основа” решават да органи­зират конкурс за малки компании, които имат нужда от зелена трансформация, но нямат бюджет за това. Печели онлайн ма­газинът Plastic Free Life, с който започва работа по калкулация на емисиите и стра­тегия как могат да се намалят. Вече е факт инициатива, по която работят заед­но – връщане на опаковките от използвани­те продукти, срещу което потребителите получават отстъпка при следваща покупка.

Не закъсняват и другите клиенти. Създателите на онлайн супермаркета Gastronom.bg търсят консултация с “Основа” от самия старт на магазина, а от A1 се обръщат към компанията с искане за обучение на служителите. Постъпват запитвания още от компании в хранително-вкусовата промишленост и ИТ сферата, заведения за хранене, на които предстои да намалят използването на пластмасови изделия след влизането в сила на Директива 2019/904.

Не липсват и предизвикателствата. Едно от основните е да се убеди клиентът, че промяна в само един аспект на компанията няма да има много голям ефект за намаляването на въглеродните емисии. Може би затова създателките на “Основа” виждат част от мисията си в това да обучават бизнеса как да стане по-устойчив и какви са ползите от това. За целта създават информационни кампании, а в момента подготвят и наръчник за алтернативите на пластмасата, насочен към бизнеса, който ще се разпространява безплатно онлайн.

Подготвят и калкулатор на български език за изчисление на парниковите емисии, също насочен към бизнеса. Идеята е той да има безплатна версия, в която компаниите да могат сами да изчислят въглеродните си емисии, и платена версия, в която изчисленията ще са по-задълбочени и ще са в обхвата на стандарта Corporate Value Chain (Scope 3). Проектът все още е в начална фаза, като от “Основа” проучват нагласите на бизнеса в опит да разберат дали би имало интерес към такава услуга.

Междувременно Стилиянова и Загорчева се включват и в обществени обсъждания и други инициативи за промяна на нормативната уредба за имплементиране на зелени политики.

„Аз стигнах до един момент на насищане, установих, че това е таванът, който мога да постигна като индивид – че за да се постигне някаква промяна, човек не може да действа само на индивидуално ниво, трябва да променяме политики, които са изключително важни, и без бизнесът да се промени, няма как да се случат нещата“, казва Загорчева.