С мисия да създаваме нови възможности

Господин Цоцорков, какво за вас са хората от екипите – актив или раз­ход? Как гледате на популярните думи на известния индийски мени­джър Винит Наяр „Първо служите­лите, после клиентите“?

Служителите са на първо място, неза­висимо колко напредват технологии­те. Без да развиваш хората, няма как да развиваш бизнеса. Не ги ли възпри­емаш като актив, минираш пътя си към успеха. Мотивираните и ангажи­рани служители мислят за интереси­те на компанията, докато самите те израстват в нея. Те могат и знаят как да отчитат интересите на другите заинтересовани страни независимо дали говорим за партньори, клиенти или за местната общност.

В корона кризата компаниите напи­саха изцяло нови страници в своята корпоративна социална отговор­ност. Какво пише на вашата?

На първо място това, че само заед­но можем да излезем от тази криза. А заедно означава да подкрепяш служи­телите и семействата им в момент на изключителни тревоги във всеки дом. Да не отстъпиш от социална­та си политика като работодател, а дори да я надградиш заради извънред­ните усилия на хората. Заедно озна­чава да отделиш от своя ресурс въпреки непредвидимостта на кризата, за да помогнеш на местната болница, училище или детска градина да орга­низират своите противоепидемич­ни мерки. Или да осигуриш подкрепа за уязвими дружества на хора с уврежда­ния. Но заедно означава също да проя­виш солидарност и да надскочиш своя регионален кръг. „Асарел“ се включи в синдикалната дарителска кампания и в браншови дарителска фонд за борба с пандемията. Чрез семейната ни фон­дация „Лъчезар Цоцорков“ още в на­чалото на кризата дарихме защит­ни облекла, тестове и консумативи на някои от най-големите болници в страната, за да помогнем на медици­те на първа линия и на болните.

Вашият баща проф. Лъчезар Цоцор­ков работеше всеотдайно да на­прави родния край, България и света едно по-добро място за живот. Какво ви казваше, на какво ви учеше? Как вие продължавате това, което ви завеща?

В негова памет развиваме семейната фондация „Лъчезар Цоцорков“ с ми­сията да окриляваме и да създаваме нови възможности. Баща ми смята­ше, че смисълът на човешкия живот е да оставим света по-добър след себе си и това беше мерилото за негови­те каузи. Учеше ни, че най-важното за един човек или за едно общество е здравата ценностна система. Да си почтен, работлив, любознателен и справедлив. Да носиш отговорност за своя път, да се самомотивираш, да имаш големи цели и резултати.

В „Асарел – Медет“ работят хора от всички поколения. Еднакви поли­тики ли имате към всяко от тях, как вдъхновявате хората на различни възрасти?

Имаме от 18-годишни младежи от ду­алното обучение до колеги с 40 и по­вече години непрекъснат трудов стаж. От една страна, политиките ни дават равни възможности за изява и растеж. От друга, стремим се да отчитаме поколенческите разлики при мотивацията. Развиваме добро­волчески проекти, фирмени спортни клубове, арт клуб. По-младите тър­сят динамика и предизвикателства, имат нужда от нови инициативи във фирмения живот.

Панагюрище нямаше да е същият град без „Асарел – Медет“. С какво от направеното от компанията и вашето семейство се гордеете най-много?

Мога да откроя публично-частното партньорство за многопрофилната болница „Уни Хоспитал“ и спортната зала „Арена Асарел“. Към тях прибавям също фирменото и семейното даре­ние, за да я има музейната зала трезор за Панагюрското златно съкровище, а също и преките ни инвестиции в раз­витието на хотелите и местния ту­ристически потенциал.

Това са големи проекти с дълго­срочна добавена стойност за целия регион. Много е показателно, че Па­нагюрище посрещна пандемията на второ място в страната по брой ле­кари на глава от населението заради голямата и модерна болница, която вече имаше. Но също така са важни и други не толкова мащабни проекти. Независимо дали сме финансирали ре­монт на водопровод, дали говорим за училищен проект, или например с наши аварийни спасители сме се от­зовали на апел за помощ при пожар или бедствие.

Имаме дългогодишна, много устой­чива и последователна политика за социална отговорност, с която еки­път ни се гордее. За съжаление, даже понякога се сблъскваме с изкривени и нереалистични очаквания, че едва ли не можем да разрешим всеки проблем. Но сте прав, че Панагюрище нямаше да е същият без „Асарел“. Затова баща ми считаше за свой най-голям успех, че през 1989 г. се е преборил да се довър­шат новите тогава мощности. Иначе е имало риск всичко да се разпродаде за скрап, както се е случило с други за­почнати, но незавършени минни комплекси. Тогава за региона щеше да има друг сценарий, без най-големия рабо­тодател, без дългосрочния хоризонт на една мина, без постъпленията в местния бюджет, големите социални проекти и работните места за някол­ко поколения хора.

Може ли Панагюрище да е модел за регионална политика в страна­та? Какво другите големи компании могат да направят за развитие на териториите, на които оперират?

Всеки бизнес трябва да има визия за това каква е ролята му като активен член на едно общество, ако иска то да става по-добро, проспериращо и ус­пешно. Няма как да се случи, без да сме съпричастни като данъкоплатци, граж­дани и предприемачи. Много интерес­но е как в Панагюрище стартира ду­алното обучение. Още преди да стане факт държавната наредба и без никак­ва външна подкрепа, тук се обединиха местната власт, местната професио­нална гимназия и най-големите местни фирми, за да създадем заедно един пи­лотен, но работещ проект.

Вие инвестирате много в здравео­пазване и образование. Защо го пра­вите? Всъщност не е ли това едно от нещата, към които можем да се стремим като нация – да имаме по-здрави и по-добре подготвени по­коления?

Да, всичко започва от здравето, а об­разованието е това, което може да даде най-голяма добавена стойност за бъдещето на България.

Става ли по-привлекателна професи­ята на миньора, с какво дейността сега и преди 20 години е по-различна?

Много по-привлекателна и много по-различна. Технологиите ни са други, работим с най-големите светов­ни компании. Техниката е от съвсем ново поколение, навсякъде имаме ав­томатизирани системи, които сле­дят всичко – от геоложките сондажи до пречиствателните станции. Ра­ботим с 3D модели на рудника, имаме радари, които сканират рудничните откоси с точност до две десети от милиметъра, което създава ново ниво на безопасност и надеждност. Нови са също изискванията към хората, към техните умения, образование и капа­цитет за професионално развитие.

Могат ли минни компании да водят устойчиви политики? Какво „Асарел – Медет“ прави в тази посока?

Можем да видим много устойчиви по­литики и успешни резултати. В нахо­дище „Асарел“ преработваме бедни руди със средно съдържание от 0.27% мед и ако не инвестираме непрекъс­нато в иновации, няма как да имаме дългосрочен хоризонт за работа, рес­пективно заетост, ползи за иконо­миката и високи екологични стандар­ти. Имаме седем фирмени програми за устойчиво развитие, като най-голе­мите ни проекти са за модернизация, екологична грижа, енергийна ефектив­ност и безопасност на труда. По тях през 2020 г. успяхме да инвестираме 75 млн. лв., а от 1999 г. досега сме вложили над 1.3 млрд. лв.

В обогатителната фабрика сега внедряваме американска топкова мел­ница, която ще има уникална за Евро­па експертна автоматизирана сис­тема за оптимално управление на ресурсите и намаляване на отпадъ­ка, а участието ни в международния изследователски проект X-Mine ни донесе браншовата награда за ино­вации. Всеки от проектите оценява­ме не само с бизнес индикатори, но и дали намалява въглеродния отпеча­тък, спестява ли ресурси, намалява ли отпадъците, осигурява ли по-добра грижа за хората и природата.

Знаете, че зелената икономика и енергийният преход ще изискват много повече мед, защото това е ба­зова суровина за зелените технологии. Но това ще бъде двигател и за още много зелени иновации в минното дело.

Вие като визионер на устойчивото развитие какво мечтаете и какво искате да постигнете за компания­та и за обществото?

Да се гордеем с това как допринасяме за устойчивото развитие и благосъс­тоянието на обществото, как пома­гаме на промяната в настоящето, за да имаме по-добро бъдеще.

Каква е вашата визия за устойчиво­то развитие на минната индустрия в България?

Модерна и екологична минна индустрия, с която България и Европа се гор­деят. Успешни компании, които гаран­тират суровинната независимост на страната и конкурентоспособността на нашата икономика. Бизнес, който създава дългосрочна заетост и ползи за регионите и обществото, има вдъхно­вяващи лидери и щастливи служители.