Иновации, които трансформират онкологията

За иновации, които трансформират онкологията, разговаряме с доц. д-р Желязко Арабаджиев, дм, мзм, Началник на Клиника по медицинска онкология, Председател на Българското научно дружество по имуноонкология, Член на Борда на Мисията за рака към Европейската комисия

Доц. Арабаджиев, онкологията е една от бързо развиващите се специалности в медицината, какви са иновациите през последните години?

Иновациите в онкологията са критична област на изследване през последните години с цел подобряване на диагностиката, лечението и цялостната грижа за онкологично болните пациенти. Ракът е едно от най-предизвикателните и сложни за лечение заболявания и търсенето на нови и ефективни терапии е дългогодишна цел.

Благодарение на разчитането на човешкия геном преди две десетилетия днес ние, лекарите, знаем, че както всеки човек, така и всеки вид рак е уникален. Именно това възприятие за специфичността на злокачествените тумори отвори пространство за иновациите в лечението им.

А каква е ролята на гените при рака?

Ракът е основно резултат от генни промени, които в обществото се отъждествяват най-вече с мутациите, макар те да са само една част от тези генетични нарушения. Повечето мутации са безвредни. Някои от тях обаче могат да направят клетките неконтролируеми, което води до злокачествено заболяване.

Има мутации, чиято роля за развитието на рак е добре известна и срещу които има ефективни таргетни лекарства. Въп­реки че определен тип рак може да бъде същият като на друг човек, мутациите, които водят до неговото развитие, могат да се различават. Откриването на тези промени може да помогне да се избере най-подходящото лекарствено лечение.

Безпорно най-голямо значение за познаването на генетиката на туморните клетки е въвеждането на т.нар. тумор-агностичен подход в лечението на рака.

Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на наличните ракови клетки.

При тумор-агностичния се идентифицират специфични генетични мутации или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се лекарства срещу именно тези генетични характеристики на раковите клетки, които се прилагат независимо от произхода и вида на злокачествения тумор.

Как се прави геномно профилиране, звучи сложно?

В зависимост от типа рак геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия), като се анализират над 400 гена. Именно пълното геномно профилиране на туморите позволява по-пълноценното им познаване и назначаване на специфично и по-ефективно лечение.

Понастоящем този процес се заплаща най-често от самия пациент, само за определени гени и в повечето случаи от външни звена за съответните болнични онкологични заведения. Това създава допълнителни усилия, загуба на време и технически затруднения за пациента и онколога. Резултатите се бавят, а това забавя лечението или то започва с химиотерапия, която е генетично несъобразена. Затова основна задача трябва да е осигуряване на финансирането на пълното генетично профилиране на туморите, особено където има настоящи терапевтични възможности – като рак на белия дроб, на дебелото черво, на панкреаса и други.

Какви са иновациите в  лекарственото лечение на злокачествените тумори отвъд химиотерапията?

Таргетната (прицелна) терапия е лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин се възпрепятства растежът на раковите клетки. Поради спецификата на действието си таргетната терапия има по-висока ефективност и по-малко странични ефекти в сравнение с химиотерапията.

Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, като включва  имунната система на пациента за борба с рака. Раковите клетки обаче често могат да избегнат имунната система, което им позволява да растат и да се разпространяват. Един от най-разпространените видове имунотерапия е свързан с блокирането на определени протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки.

Така те  позволяват на имунната система да разпознае и унищожи раковите клетки. Имунотерапията има обещаващи резултати при лечението на различни видове рак – меланом, рак на бъбрек, хранопровода и стомаха, рак на белия дроб. При някои локализации тя се прилага не само при напреднало и метастатично заболяване, но и при по-ранни стадии, където целта е излекуване.

CAR-T клетъчната терапия е иновативен подход към лечението на рак, който включва генетично модифициране на имунните клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на рак на кръвта, като левкемия и лимфом.

Кои са иновациите, които очакваме в близко бъдеще да допринесат за ранното откриване и успешно лечение на рака?

Нанотехнологиите имат голямо бъде­ще в областта на изследванията и лечението на рака. Чрез използването на наномащабни материали и устройства е възможно да се проектират по-целенасочени и ефективни терапии за рак.

Те могат да доставят лекарства или други терапевтични агенти директно на раковите клетки, като не засягат здравите. Наночастиците могат също да се използват за подобряване на изображенията и диагностиката на рак, като бъдат проектирани да се свързват с раковите клетки и да ги правят по-видими при образни тестове и изследвания.

Изкуственият интелект (AI) е иновативна технология, която трансформира областта на онкологията. Тя има потенциала да революционизира диагностиката, лечението на рака чрез анализиране на големи количества данни и идентифициране на модели, които биха били трудни или невъзможни за откриване от хората.

AI алгоритмите могат да бъдат обучени да разпознават раковите клетки, да прогнозират резултатите от лечението, да идентифицират и предлагат най-ефективните терапии за отделните пациенти, както и да се използват за разработване на нови лекарства.

Говорейки за тези иновации, доколко те са достъпни за българските пациенти?

С опитимизъм можем да потвърдим, че немалка част от иновативните към момента терапии в онкологията са достъпни за българските пациенти, реимбурсирани напълно от НЗОК. Това дава възможност на онколозите в България да прилагат пълноценно европейските препоръки за лечение на рак. Трябва да подчертаем обаче, че има нужда от скъсяване времето за одобрение на новите лекарства и индикации, което към момента е по-дълго от средното за Европа.

Европейските програми за финансиране на иновации, като Horizon Europe например, с бюджет за здравеопазване от 5.4 милиарда евро, от които за периода 2021–2023 година за рак са над 350 милиона евро, предоставят огромни финансови възможности и на българските учени, да реализират своите научни проекти в онкологията.

Мисията за рака към ЕК, в Борда на която имам честа да присъствам като първия избран представител от България, полага големи усилия да популяризира и насърчи участието с проекти по програмите за финансиране и да осигури иновативното мислене и действия у нас. Само с иновации, съвременно мислещи медицински специалисти и гражданите, които имат интерес да получават качествена здравна грижа, ще намалим разпространението на рака и последствията от него върху пациентите.