Запознайте се отблизо с Мартин Вечев – строителят на екосистеми
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Мартин Вечев се заема с най-амбициозния си проект досега: да постави България на световната карта на дълбоките технологии. Поредната стъпка към тази цел е локализирана и отворена алтернатива на ChatGPT, която отваря вратите на българския бизнес към изкуствения интелект
Малко повече от час след като е пристигнал на фотосесия за Forbes, Мартин Вечев посяга към телефона си. „Откакто съм тук, имам 170 непрочетени имейла“, констатира той, докато пръстите му подскачат по екрана на устройството.
За Вечев последните дни са особено натоварени. Сутринта му е преминала в Министерския съвет, където беше обявена стипендиантска програма за технологични лидери в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), на който Вечев е идеолог и научен директор. Ден по-рано пък INSAIT публикува BgGPT – голям езиков модел, локализиран на български език.
И двата проекта са от голямо значение за Вечев. На български език BgGPT показва по-добри резултати на тестовете от сходни големи езикови модели като LLaMA2-7b (разработен от Meta, компанията собственик на Facebook) или Mistral-7B. Плановете са BgGPT да се предоставя на компании, които да разработват собствени продукти, базирани на езиковия модел, както и държавни институции.
Стипендиантската програма пък ще даде възможност на студенти да съчетаят обучението си във Факултета по математика и информатика с работа в INSAIT по различни проекти и задачи, както и ще могат да участват в семинари, дискусии и други дейности. Академичното обучение ще се случва паралелно с работата в INSAIT, а през лятото институтът ще осигурява задължителни платени стажове за стипендиантите. Поради интензивността на занятията студентите ще трябва да съгласуват всякакви други работни ангажименти с INSAIT, за да се прецени дали могат да продължат да участват в програмата.
За всеки от стипендиантите е предвидена стипендия от над 70 хил. лв., а общият размер на програмата е 1 млн. лв., които са дарение от частни компании. С това финансиране може да бъдат осигурени стипендиите за 10-ина студенти.
За 46-годишния Вечев това е само началото от крайната цел на INSAIT – да се превърне в аналог на големите технологични университети по света, където освен с преподаване студентите се занимават с изследвания и получават връзка с академично знание, практическа работа в технологични компании и интерес от страна на фондовете за дялови инвестиции. По света такива примери са американският MIT или швейцарският ETH Zurich, където минава значителна част от професионалното развитие на Вечев.
Посочените примери са големи структури, финансирани от държавата и частния сектор, които Вечев определя като „по-скоро стратегически бази, а не университети“. В някаква степен те действат като инкубатори за високотехнологични бизнеси, тъй като бъдещите основатели могат да използват научните изследвания като база, върху която да изградят и комерсиализират нов продукт. Един от най-разпознаваемите световни брандове, създадени по този начин, е Google, който започва като разработка на докторантите от Станфордския университет Лари Пейдж и Сергей Брин.
NSAIT е дългогодишна мечта на Вечев. Още през 2003 г., когато записва докторантура в Кеймбридж, той има план да създаде център на световно ниво като Кеймбридж, но в България.
Създаден през 2022 г. с финансиране от държавата и частния бизнес, INSAIT стартира като специално звено на Софийския университет. Но Вечев предпочита да говори за него като за „стратегическа база“ заради мултиплициращия ефект, който институтът би могъл да има върху местната икономика. „Икономическите ефекти е трудно да се опишат с числа, те са огромни – казва Вечев. – Това е все едно да кажеш каква би била икономиката на САЩ без MIT, Станфорд и топуниверситетите. Тогава няма да ги има компаниите като Google и Amazon. То не е въпрос на мултиплициране на 5–10 пъти, то е въпрос дали искаш да си водеща икономическа сила, или просто не участваш в този процес. Ефектът е безкраен и не може да се измери.“
Звучи свръхамбициозно и много трудно за постигане. Досега Вечев е успял да осигури 170 млн. лв. финансиране от държавния бюджет, което институтът трябва да получи в рамките на 10 години. Отделно от това за периода между 2024 и 2026 г. са предвидени още общо 300 млн. лв. от бюджета за изграждане на капацитета на института. Други 30 млн. лв. пък са осигурени от частния сектор: от чуждестранни компании като Amazon и Google, както и български компании като SiteGround. В бордовете на INSAIT участват професори от университети като Princeton, Cornell, израелския Technion, швейцарския ETH Zurich. Последният всъщност е един от основните партньори за създаването на INSAIT; другият е EPFL Lausanne, също в Швейцария.
Мартин Вечев вижда INSAIT като възможност да се спре изтичането на мозъци от България. Това според него може да се случи, от една страна, като част от миналите през института създадат свои компании с офис в България и като осигурят работни места в страната.
Почти 22 хил. души на възраст между 15 и 25 години са напуснали България в периода между 2018 и 2022 г. според данните на НСИ. Те представляват една шеста от цялата емиграция от страната за този период.
В същото време информационните технологии се очертават като един от все по-големите работодатели, които задържат младежите в страната. В софтуерния бранш в България например са заети над 58 хил. души, значителна част от тях привлечени от възможностите за развитие, високите заплати и социални придобивки.
INSAIT, казва Вечев, може да послужи като мултипликатор за екосистемата. „Топуниверситетите по света работят по много еднотипен начин и много, много различно от всичко останало – посочва той. – Те са и университети, и преподаване, и изследвания, и стартъпи, и стартъп фондове. Те не са част от екосистемата, те са екосистемата. Това е, което INSAIT иска да създаде в България посредством института.“
„ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ Е ТРУДНО ДА СЕ ОПИШАТ С ЧИСЛА, ТЕ СА ОГРОМНИ. ТОВА Е ВСЕ ЕДНО ДА КАЖЕШ КАКВА БИ БИЛА ИКОНОМИКАТА НА САЩ БЕЗ MIT, СТАНФОРД И ТОПУНИВЕРСИТЕТИТЕ.“
Martian Lawyers Club е пример за модела. Стартъпът разработва генеративен изкуствен интелект за персонализация на видеоигри. Главният му изпълнителен директор Камен Брестнички прекарва известно време в INSAIT, за да усъвършенства знанията си в сферата на изкуствения интелект. Създава Martian Lawyers Club с помощта на Леви Фъсел, когото познава от Единбургския университет и който има опит в сферата на компютърната графика и машинното самообучение.
Идеята зад Martian Lawyers Club e да създава съдържание за видеоигри посредством изкуствен интелект: по същия начин, по който ChatGPT може да генерира например текст за маркетинг съдържание. Създателите на стартъпа се надяват, че с тяхната технология разработчиците на игри могат да създават персонализирани активи в играта – например герои, които отговарят на предпочитанията на всеки отделен играч.
През 2023 г. Martian Lawyers Club набра 2.2 млн. от инвеститори и така стана първият подпомогнат от INSAIT проект в сферата на дълбоките технологии, превърнал се в самостоятелна компания. INSAIT има и малка инвестиция в Martian Lawyers Club, която според Вечев се оценява на около 20 млн. лв. след успешно набраните 2.2 млн. долара.
Той дава MLC като пример за това как INSAIT може да помогне за създаването на подобни компании, чиито създатели може и да ги основат в чужбина, но един ден това ще има положителен ефект за българската икономика. „Това, че някои хора ще излязат от България, за да добият някакъв опит, не е лошо – казва Вечев. – Хубавото е да знаят, че има към какво да се върнат…Създаване на екосистема винаги е свързано с този тип институти, те са стратегически важни. Ако създадеш високотехнологична компания и се отделиш от тази среда, ти губиш връзка с изследванията.“
Мартин Вечев е отгледан в семейство, където академичната среда, компютърните технологии и предприемачеството се преплитат. Вуйчо му Анри Леви, който създава софтуерната фирма „Фадата“, до началото на 90-те години на миналия век е преподавател в Техническия университет.
Вечев посещава вуйчо си в университета и с голям интерес наблюдава случващото се там. Днес Вечев посочва, че именно Леви оказва влияние върху решението му да се занимава с компютърни науки.
В средата на 90-те години Вечев записва бакалавърска степен в канадския Simon Fraser University. След като я приключва, за кратко се връща в България, преди да стане докторант в Кембридж. По това време той вече знае, че иска да създаде в България еквивалента на голям технологичен университет, който да привлича академични таланти и обещаващи студенти от цял свят.
За да стане по-смел в следването на мечтата си, Вечев първо прекарва години в изследователския център на IBM T.J. Watson Research Center в Ню Йорк, а след това, през 2011 г., заема позиция в ETH Zurich.
Швейцарският университет е гигантска академична машина, която се финансира основно от правителството, частния сектор, различни проекти и грантове. За 2022 г. например бюджетът на университета e 1.9 млрд. евро, 73% от които са предоставени от държавния бюджет. От създаването си през 1854 г. ETH Zurich се е превърнал в една от емблемите на Швейцария. Разпознат е в международен мащаб като инкубатор за иновации, където се създават нови технологии, патенти и компании.Университетът привлича в страната както академици и талантливи студенти, така и чуждестранни бизнеси. Големите компании са по-склонни да откриват собствени изследователски центрове в страни, където е по-лесно да открият инженерни и научни таланти.
Изследванията, които се провеждат в ETH Zurich, подкрепят местната индустрия и увеличават потенциала на местните компании да са по-конкурентни.
Самият Вечев участва в създаването на три компании, докато работи в ETH Zurich. Той е сред съоснователите на DeepCode – платформа за анализ на програмен код, която използва изкуствен интелект, за да се самообучава. През 2020 г. DeepCode беше придобита от Skyk, чийто основен продукт помага на софтуерните разработчици да откриват уязвимости в създадения от тях код.
Уязвимостите в Etherium контактите са причина Вечев да съосновe ChainSecurity. Разработен с помощта на фондация Etherium, продуктът на компанията помага за откриването на уязвимости в смарт контракти. Само три години след създаването си ChainSecurity беше купена от швейцарското поделение на PwC.
LatticeFlow, чийто продукт помага на разработчиците да диагностицират проблеми в изкуствения интелект, е третият стартъп, в който Вечев участва като съосновател. Към момента компанията има малък офис в София.
Днес Вечев посочва, че предприемаческият опит му е помогнал при създаването на INSAIT. „Предприемаческият опит е много важен за инициатива като INSAIT, който в началото поне наподобяваше стартъп: не знаеш дали ще успееш – казва Вечев. – Той е много рисков проект. Двоичен е – или ще работи на топ ниво, или няма да работи. Много е трудно да работи по средата. Ние нямаме интерес да работи по средата и да е само регионален лидер.“
Натрупаният в Швейцария опит подтиква Вечев да предложи идеята за създаването на INSAIT. Това се случва на конференция на Министерството на образованието и науката през 2019г. На събитието Вечев представя визията си за бъдещия институт и ефекта, който той би имал върху местната екосистема.
Необходими са три години, преди тази визия да се превърне в реалност. През 2022 г. INSAIT отваря врати и започва да пуска първите си стажантски програми. Откриването на института съвпада с пускането на ChatGPT – чатботът с изкуствен интелект, зад който стои мощният голям езиков модел на OpenAI.
ChatGPT предизвиква вълни от изумление сред потребителите по света. Много компании се впускат в използването му за автоматизация на редица процеси като обслужване на клиенти, анализ на данни, счетоводство, маркетинг, писане на прости скриптове и т.н.
Но използването на ChatGPT и други модели със затворен код може да струва скъпо на бизнесите. Дори Илън Мъск, един от основателите на OpenAI, критикува решението на организацията да се превърне в огромна машина за пари. „OpenAI беше създадена като организация с нестопанска цел и като такава, която работи на принципа на отворения код, за да бъде противовес на Google.
Но сега се е превърнала в организация, която работи със затворен код и за максимална печалба и на практика е под контрола на Microsoft“, споделя Мъск в съобщение в социалната мрежа X.
Необходимостта от големи езикови модели с отворен код, които компаниите могат да използват на по-ниска цена в сравнение с тези на OpenAI или други популярни модели, дава идеята за създаването на BgGPT. Моделът е разработен в INSAIT и е обучен с данни на български език, за да може да отговаря по-добре на нуждите на българските компании, като същевременно им спестява част от разходите. BgGPT решава и още един важен за бизнеса проблем. Фирмите, които искат да използват ChatGPT, например на практика споделят данните си с OpenAI, което е предпоставка за рискове, свързани със сигурността на информация.
Този риск се минимизира с BgGPT, защото компанията има възможност да го имплементира на собствени сървъри. „Идеята ни е да направим така, че максимален брой бизнеси и институции да използват изкуствен интелект, без да си споделят данните – казва Вечев. – INSAIТ не тръгва да печели от BgGPT. Той иска да направи така, че другите да печелят от него. България е една от малкото държави в света, които имат собствен модел, отворен и достъпен за бизнеса, с подходящ лиценз, който работи за комерсиални цели.“
Поставените цели са високи, залозите – също. Въпреки първите направени стъпки, INSAIT тепърва трябва да оправдае големите очаквания на своя архитект. Макар да е под крилото на Софийския университет, Вечев неколкократно подчертава, че INSAIT е много повече от университет.
„Това фундаментално е социален проект, той кара хората да вярват, че в България наистина могат да се случват неща, които не са вярвали, че може да се случват – казва Вечев. – Това е социален проект, който работи в технологичната сфера, но технологиите са просто механизъм. Той иска да накара хората да мечтаят и да знаят, че тук може да се случват нещата.“
