„Булметал“: Царството на металните опаковки

От локална фирма за метални опаковки мажоритарният собственик на „Булметал“ Кольо Атанасов изгражда агресивна компания, известна с иновациите си и с това, че придобива два фалирали завода в Европа и така става фактор и в машиностроенето

Кольо Атанасов има най-богатата колекция от метални опаковки, или поне не му е известно някой в Европа да притежава по-голяма. Над 6000 разноцветни експоната с всякакви размери и предназначение са събирани от цял свят в продължение на 30 години и прилежно подредени на рафтове в залата, където мажоритарният собственик на „Булметал“ посреща клиенти и партньори. „Тук е царството на металните опаковки. Око да види, ръка да пипне. Всеки избира според нуждите. Ние ще го направим“, казва той, застанал гордо до любимите си експонати. „Булметал“ е бързо развиваща се агресивна компания, известна с иновациите си в производството на металните опаковки.

Няма нещо, което да не може да бъде произведено в базата в гр. Гурково край Стара Загора. Годишно оттук излизат над 100 млн. метални опаковки за над 400 клиента в Европа. Освен това компанията притежава и два машиностроителни завода в Италия и Германия, с утвърдени от 100 години марки, които конструират оборудване и инструменти за всяко специфично производство. Което си е предимство във време на бурно развитие на металните опаковки в световен мащаб. В това отношение „Булметал“ е сред лидерите в технологиите и автоматизацията. Основната мисъл е да се намали себестойността на металните опаковки до нивото на пластмасовите, а където може – да ги замести.

Кольо Атанасов съпоставя теглото на една стара и една нова кутия за консерва, която е толкова лека, че не се усеща в дланта. След това показва друго изобретение, за което има патент – тенекии за сирене, които влизат една в друга като кофички за кисело мляко. Накрая изважда нещо като кен за самоподгряващи се напитки, с двойно дъно и бутон отдолу. Веднъж активиран, предизвиква буйна екзотермична реакция между водата и негасената вар вътре, при която се отделя температура, достатъчна да затопли кафето в основното тяло. „Това е скъпо решение. Разработихме го за клиент от Испания, но рядко някой поръчва подобно“, обяснява той.

Големите обеми в производството идват от аерозолните флакони. Само в пандемията през 2020 г., когато хората се запасяват с храна, амбалажът за консерви има превес с 35% ръст. Това време отминава. Двигателят на растежа сега са зелените политики, въвеждането на все по-високи данъци върху пластмасовите опаковки и забраните за използването им в определени сегменти на хранителната индустрия. „Винаги съм вярвал, че ще дойде времето, когато металните опаковки ще започнат да заместват пластмасовите. Много лесно се сепарират с магнити и са 100% рециклируеми“, казва Атанасов.

Кольо Атанасов е двигателят в компанията, който непрекъснато търси нестандартни решения, проучва нови пазари и участва в раз­работването на нови продукти. Никога не е стъпвал в университет. Казва, че не е имал време, нито желание да събира академични знания, защото учи много повече в практиката. Той е влюбен в машините от времето, когато неговият баща, бивш механик в мините на „Балканбас“ и рудник „Пайси“, без да е „някакъв велик инженер на хартия“, пред очите му сам измайсторява с един струг, бормашина и електрожен корпуса на трактор с плуг за личното стопанство. Синът отрано работи на шприц в гаража, където семейството изработва пластмасови изделия за индустриалните заводи наоколо, но тази дейност замира.

Баща му открива друга възможност за бизнес. Той установява, че в големите консервни заводи, създадени при социализма да обслужват пазара в Русия, има купища залежали метални опаковки. В прехода към демокрация правителството на Русия налага 20% мито на вноса и това довежда фабриките до фалит. Тези консервни кутии могат да се използват в химическата промишленост за лакове, разредители и бои. През 1995 г. с двама съдружници регистрира фирма „Булметал“, която доставя кутии и капаци на големите заводи като „Лакпром“ и „Оргахим“ и на малки частни компании за лакове и бои. „Направихме сериозни печалби. Не искам да ги смятам. Купувахме на цени почти като за скрап, а продавахме редовна продукция“, разказва Атанасов.

Когато консервните кутии свършват, те купуват метални листове от „Кремиковци“ и организират малко производство на ишлеме в държавни заводи. Малката пъргава компания бързо реагира на нуждите на клиентите, което я прави предпочитан доставчик. Всичко изкарано се влага в машини и асемблиращи линии от фалиралите предприятия. Оборудват се три бази за производството – в Гурково, Стара Загора и Перник, където живеят съдружниците на Атанасов. (Двама от тях са доста възрастни и след време се оттеглят.) Наред с кутиите за химическата промишленост линиите бълват тенекии за сирене. Транспортът на обемните тенекии, пълни с въздух, излиза скъпо и Кольо Атанасов изобретява конусовидната форма – да влизат една в друга. Идеята заимства от западни фирми. Това му отваря пътя към големи клиенти от Гърция от ранга на Olympus. Ухажва ги с години, праща мостри и извършва малки доставки, докато стигне до големите поръчки.

В същото време компанията създава нови модели опаковки по поръчка на клиентите. „От „Оргахим“ искаха кутия за боя, лесна за хващане с една ръка. Направихме извивки като бутилката на Coca-Cola“, разказва той. Най-сложното за него е производството за аерозолните флакони: „Там скочихме в дълбокото“.

Холандската компания за полиуретанова пяна Den Braven строи завод в Румъния, а Кольо Атанасов се познава с директора Адриан Стаде. „Ако дадете цена, качество и приличен срок на доставка, ще работим с вас“, казва му Стаде. Никой в компанията няма опит с аерозолни флакони, но Атанасов знае откъде да вземе машини втора употреба. Докато се строи заводът, новата линия за аерозолни флакони в Гурково е готова. Флаконите за полиуретанова пяна трябва да издържат до 18 бара налягане, иначе гърмят. Такъв тип инциденти са рядкост, но се случват няколко. След дълго разследване се установява, че при транспорта в дъждовно време е проникнала вода във флакона, което произвежда реакция. „Това беше една от причините да развием собствената транспортна компания“, казва Атанасов. Паркът на Truss Logistics не е голям – само 16 камиона, но той държи фирмата за коректив на външния транспорт. Доброто партньорство между „Булметал“ и Den Braven води до разширяване на пазарите в Словения и Италия, където групата има още заводи.

Особено добре се развиват позициите на „Булметал“ и в Обединеното кралство. Кольо Атанасов работи с местен партньор – Саймън Елсмор, който помага на английските производители на метални опаковки да разпродадат оборудването си на компании в по-евтините дестинации на Изток. „На тях им е скъпо вече да работят тук. Вземайте машините и произвеждайте в България“, казва му той. Линиите вървят с ноу-хау от клиентите в Англия, което е голяма стъпка в развитието на „Булметал“.

„Беше момент, в който ние казахме: Уха! След като можем да продаваме в Англия, защо да не го правим на много други места в Европа“, споделя Атанасов.

Неговият план е да затвори целия цикъл с производството, транспорта и инженеринга. От самото начало в завода работи сплотен екип инженери, които поддържат големия микс италиански, немски, руски и швейцарски машини втора употреба. При проблем трябва решение днес, на момента. „Ако нещо се счупи, а ти утре трябва да доставиш камион с консервни кутии на всяка цена, защото рибата ще се вмирише или боята ще засъхне, а ти нямаш, бог ти е на помощ“, вълнува се той.

С опита си инженерният екип започва да разработва различни машини, които излизат с пъти по-евтино от нова швейцарска линия. „Видяхме, че можем да правим машини и да ги продаваме“, казва Атанасов. Той обаче осъзнава, че ще бъде много трудно да изплува с нова марка машини от България. В бранша хората са консервативни. Ако може да придобие машиностроителна компания от Европа на разумна цена, ще е най-добре. Шансът е на негова страна.

Преди 10 години, докато се рови в страниците на Canmaker, специализирано издание за метални опаковки, открива, че италианската Cevolani е в частична несъстоятелност, и организира тръжна процедура. Cevolani има 100-годишна история и силна марка, но е попаднала „в ръцете на хора без дългосрочна визия или каквато и да било идея да я развиват“. През следващата година и половина Кольо Атанасов се сблъсква с „впечатляващата италианска бюрокрация“, научава наизуст всички самолетни връзки и влакове до Болоня и води тежки преговори с четири синдиката. В крайна сметка „Булметал“ печели търга с оферта от 1.7 млн. евро и приема задължението за инвестиции. На практика купува оборудването, персонала и бранда, който е най-ценен. Базата е под наем, а собственикът на имота иска „неразумно висока цена в порядъка на 8 млн. евро“, за да я продаде. „Щом разбра, че ще търсим нова база, склони на 2.5 млн. евро“, усмихва се Атанасов.

Новината, че българска компания придобива голям италиански бранд в машиностроенето, предизвиква „шок в индустрията“. „Булметал“ печели уважение. След по-малко от година българската компания придобива още един немски машиностроител. Управителят на Bibra Марк Тистюмес се обръща към Кольо Атанасов като потенциален купувач, след като е чул за Cevolani. Заради някаква вътрешна война между акционерите компанията е изпаднала в несъстоятелност, а французинът Тистюмес е натоварен да ръководи кризисния мениджмънт. Предлага му да купи Bibra, за да не бъде буквално разкостена. Цената е 2.3 млн. евро с прилежащия терен. Атанасов намира, че е доста висока, но несъпо­ставимо ниска спрямо цената на сходни имоти в района на Хамбург: „Един апартамент в Хамбург струва толкова“.

Новият собственик внася успокоение в екипите. Започват да мислят дългосрочно. Разработват нови модерни машини – като най-бързата преса, която стига до скорост 300 удара в минута, с 20% повече от предложенията на пазара. Базата на „Булметал“ в България става огромна тестова работилница, където се генерират идеи за машиностроителните компании. Български, немски и италиански инженери работят заедно. Bibra и Cevolani имат различно портфолио. Италианската е сред най-доб­рите в света в асемблиращите линии, а немската – в инструменталната екипировка.

През 2021 г. в Cevolani започват изпълнението на голям проект в Канада, подкрепен от държавата. В Канада няма нито един завод за метални опаковки, само внос от САЩ и Китай. Канадското правителство решава да подкрепи най-големия вносител да изгради производство. За година и половина Cevolani изгражда поточни линии за около 8.3 милиона евро и продължава с нови проекти.

С възхода на металните опаковки „Булметал“ постига голям скок със 115.68 млн. лв. консолидирани приходи и 8.66 млн. лв. нетна печалба през 2022 г., срещу 89 млн. лв. приходи за предходната година и 1.45 млн. лв. печалба. Ръстът идва от машиностроенето. Поради няколко причини. По време на пандемията машиностроенето в Европа получава значителна подкрепа от правителствата и най-вече улеснена процедура за инвестициите в производствени активи за метални опаковки. В Южна Италия, регион с по-ниска икономическа активност, клиентите на Cevolani са силно стимулирани от правителството. 2023-та приключва с отворени поръчки за над 35 млн. евро, прехвърлени за 2024-та. Това прави кривата на успеха устойчива.

С агресивната си политика на растеж „Булметал“ става цел за придобиване на много фондове, но Кольо Атанасов смята, че компанията има шанс да расте и да стане публична. През декември 2023 г. „Булметал“ АД пласира акции за 8 млн. лв. на Българската фондова борса. Една развиваща се компания винаги има нужда от капитал, но не това е водещото при решението за IPO.

„Имахме възможност да наберем средства през екуити заем, банки или продажба на някои ненужни активи, което предстои. Идеята да направим компанията публична е да има по-голяма прозрачност за акционерите и възможности за следващи стъпки на борсата“, обяснява той. Част от акционерите – Росен Папазов, Бойко Шойлеков, Георги Събев, притежават дялове преди листването. Бойко Шойлеков е бивш финансов директор на „Оргахим“, който сега е поел финансовите дела на компанията. Георги Събев е юридически съветник, както и Росен Пазов, в областта на икономическите въпроси в сделките за придобиването.

„Те повярваха във възможностите на „Булметал“ и в идеите за развитието – казва Атанасов. – Заедно работим по следващия голям проект за изграждане на асемблиращи линии по модела door-to-door до крайния клиент.“