Не инфлацията, а политическата нестабилност у нас ни спира за еврозоната, смята Левон Хампарцумян

Джесика Вълчева

Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.

Не проблемът с инфлацията, а политическата нестабилност и липсата на широк консенсус пречат на България по пътя към еврозоната, заяви за Forbes България банкерът Левон Хампарцумян.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ 

• България ще се справи с критерия за инфлацията до края на годината и ще поиска извънреден конвергентен доклад през 2025 г., стана ясно още в края на миналата седмица от Министерството на финансите. 
• Според Левон Хампарцумян тенденциите в момента сочат, че България ще се справи с ценовия ръст, защото данните показват, че докато в Европа се забелязва леко повишение на инфлацията, то у нас тенденцията е обратната и се регистрира спад. 
• Правителството не може да контролира на 100% процеса, но пък може да избегне проинфлационни мерки и действия, за да помогне в тази посока, смята Хампарцумян.

ВАЖЕН ЦИТАТ 

“Исторически има държави, които са приети в еврозоната, без да са спазени буква по буква всички условия, включително и Хърватия, за която бяха направени известни отстъпки. Има разлика обаче. В тези държави никога не е имало гласове на съмнение дали трябва, или не трябва да се приеме еврото. В България обаче не е така и затова трябва да спазваме условията. Ако имаше по-широк политически консенсус, шансовете ни щяха да са по-големи. А и мисля, че политиците ни така са отправили въпроса, че да ни кажат “не”. Имаше предишни години, в които страната ни покриваше абсолютно всички критерии. Градските конспирации са, че винаги някой прави нещо срещу България, а страната ни е около 0.4% от стопанския оборот в ЕС. Не сме икономическа заплаха за никого”, каза Левон Хампарцумян.

АКЦЕНТ 

За да се случи всичко, хубаво е да имаме и управление на държавата, което да е относително стабилно, с хора които могат убедително да вземат решения. Можем във всеки един момент да поискаме конвергентен доклад. Технически е възможно да влезем в еврозоната в средата на годината, но практическото изпълнение ще е по-сложно, отколкото ако това се направи в края на годината, казва още експертът.

ГОЛЯМАТА КАРТИНА 

Големият въпрос, който в момента вълнува пазарите, е паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). След като ЕЦБ намали лихвените проценти с 0.25% за пръв път от 2009 г., сега надеждите са, че ще поне още една такава стъпка до края на тази година. ЕЦБ обаче не се ангажира с конкретно обещание. Според Хампарцумян лихвените проценти ще останат по-високи за по-дълъг период от време. Нещо, което неотдавна загатна и самата Кристин Лагард. 

Лихвите в Европа обаче вървят с известна стъпка пред тези в САЩ. Федералният резерв все още е колеблив по отношение на паричната политика и държи основните лихви по заемите на безопасна територия, следейки изкъсо данните за инфлацията – основният критерий за Фед. 

Преди ЕЦБ да вземе решението си, съществуваха тревоги, че такъв изпреварващ ход спрямо Фед, ще обезцени еврото спрямо долара и ще повиши инфлацията. Това все пак не се случи и еврото остана стабилно. Въпросът е ще има ли негативно отражение по-дългосрочно разминаване, ако Фед продължи да се колебае.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ 

Европейската комисия потвърди в свое становище, че България все още не е готова за еврозоната. България е единствената, която е покрила всички изисквания, без едно. Конвергентентният доклад обхваща и още няколко държави – Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. 

България не изпълнява критерия за ценова стабилност. Средната инфлация в България през 12-те месеца до май 2024 г. е 5.1%, над референтната стойност от 4.1%. Комисията прогнозира, че ще остане малко над референтната стойност през следващите месеци, но се очаква разликата да се стопи до края на 2024 г. или началото на 2025 г.

“Референтната стойност в момента е 4.1%, въз основа на данните за Холандия (2.5%), Италия (2.6%) и Латвия (2.6%) през 12-месечния период. Дания, Финландия и Белгия бяха идентифицирани като извънредни, тъй като техните темпове на инфлация се отклониха с голяма разлика от средната стойност за еврозоната, отразяваща специфичните за всяка страна икономически обстоятелства”, се казва в доклада на ЕК.

В същото време в доклада на Европейската централна банка се казва, че що се отнася до критерия за ценова стабилност, пет от разглежданите държави – България, Чешката република, Унгария, Полша и Румъния – регистрират средни темпове на инфлация доста над референтната стойност от 3,3%, докато инфлацията е малко над референтната стойност в Швеция. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати през последните 12 месеца, Дания (1.1%), Белгия (1.9%) и Нидерландия (2.5%) и се добавят 1.5 процентни пункта. Една страна, Финландия, е изключена от това изчисление.