България и ЕС с нови възможности да разширят географския и икономическия си фокус
Въпреки усложнената международна среда, за Европейския съюз и България има позитивен елемент, и това са откриващите се възможности да разширят своя географски икономически фокус, се казва в анализ на Банка ДСК.

“Българската икономика демонстрира устойчив растеж, въпреки несигурността. Не се очаква новите мита да окажат съществен негативен ефект върху българската икономика, а ако има такъв – ще се усети от бизнеса с лека забава”, посочва главният икономист на банката Петър Атанасов. Според него ефектите ще бъдат непреки, защото България няма голям стокообмен със САЩ – едва 2-3% от целия износ.
В анализа се посочва, че негативните ефекти са свързани с нашите търговски партньори в лицето на Германия и Италия, които попадат в списъка на „пострадалите“ от митата. Автомобилната индустрия и машиностроенето са секторите, които се очаква да бъдат засегнати, тъй като митата на САЩ са насочени основно върху индустрията.
Растежът на българската икономика през миналата година е един от най-високите сред държавите-членки на ЕС. “В резултат на това, конвергенцията с европейските средни нива продължава, макар и условията да позволяват по-бързо „скъсяване на дистанцията“, казват още икономистите на банката. Въпреки това, според тях, външните рискове се засилват без ясна и прогнозируема посока. Промишлеността като един от основните двигатели освен липсата на персонал, започва да изпитва затруднения и от влошените международни търговски условия.
Лятото на 2025 г. ще бъде повратна точка за правителството и еврото. Приходната част на държавния бюджет е под планираните нива, държавният и частният сектор показват готовност за присъединяване към еврозоната.
Спадът на инфлацията и нарастването на доходите до голяма степен предопределят силното представяне на частното потребление, но очакванията на икономистите са силното му представяне да продължи да подкрепя растежа на икономиката в средносрочен план. В същото време приносът на публичното потребление към ръста на БВП остава неутрален, но с очакване за положителна корекция най-вече поради ръста на разходите за отбрана и сигурност.
Вътрешните политически сътресения не допускат разгръщане на дългосрочния потенциал на инвестиционната дейност в страната, посочват още от банката.
Въпреки увеличенията на работната заплата през 2024 г., както и в някои области на публичния сектор през тази година, от банката очакват годишните ръстове на номиналните и реални работни заплати да се охладят през следващите няколко години. “Основен фактор за това ще бъде по-ниската инфлация спрямо предходните периоди, които предразполагаха частния и публичен сектор да индексира работните заплати, с цел компенсация срещу покачването на потребителските цени”, се посочва в анализа.
Според него банковият сектор остава силно капитализиран, с висока ликвидност и с позитивно потребителско поведение. А след приемане на еврото, секторът ще бъде допълнително ликвидно подкрепен по линия на минималните задължителни резерви, които от 12% ще паднат на 1%. Въпреки това икономистите прогнозират ръста на кредитирането към домакинствата да спадне до 10.1% през тази и следващата години от 21.4% за 2024 г.