Наградите “Оскар” и новият баланс на силите в Холивуд
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Церемонията по връчването на наградите “Оскар“ тази година показа не само кои филми печелят признание, но и как се променя балансът на силите в Холивуд. Докато през 2022 г. победата на CODA на Apple TV в категорията за най-добър филм беше възприета като прецедент, днес присъствието на стрийминг гигантите в основните категории на филмовата академия изглежда по-скоро като традиция.
Това се вижда ясно от победителите тази година. Филмите на Warner спечелиха общо 10 от 23-те награди “Оскар“, а тези на Netflix – пет от отличията. Казано иначе, 15 от 23-те награди тази година отидоха при продукции на Warner Bros и Netflix.
“Битка след битка“ на Warner доминира вечерта с шест награди “Оскар“ – за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добра поддържаща мъжка роля, най-добър адаптиран сценарий, най-добър монтаж и най-добър кастинг. Другият голям успех за студиото е “Грешници“, който спечели четири отличия – за най-добър актьор, най-добър оригинален сценарий, най-добър оригинален саундтрак и операторско майсторство. Netflix демонстрира сериозно присъствие – два филма на платформата (“Франкенщайн“ и “KPop Demon Hunters“) спечелиха общо пет статуетки.
Контрастът с миналата година е очевиден, като на церемонията през 2025 г. наградите бяха разпределени между различни студиа. Независимият дистрибутор Neon доминира с пет отличия благодарение на “Анора”, A24 спечели три награди с “Бруталистът”, докато Netflix и Warner Bros. взеха по две – съответно за “Емилия Перез” и “Дюн: Част втора”. Нито едно студио обаче не успя да концентрира толкова голям дял от наградите, колкото тази година.
Престижните статуетки са само част от историята. Зад тях стоят два различни бизнес модела – традиционният холивудски боксофис срещу икономиката на стрийминг гигантите. Филмите на Warner Bros, отличени с “Оскар“, са реализирали общо около 578 млн. долара приходи в световния боксофис. “Франкенщайн“ на Гилермо дел Торо, продукция на Netflix, генерира около 480 хил. долара приходи, но се превърна в хит в стрийминг платформата, а анимационният филм “KPop Demon Hunters“ натрупа над 325 млн. гледания през първите 91 дни след пускането си, допринасяйки за ръст на приходите от 17%.
Именно този сблъсък между класическия холивудски модел и стрийминг икономиката постепенно променя баланса на силите в индустрията, а може би най-показателният пример за войната между двата модела е опитът придобиването на Warner Bros. Discovery. Компанията, собственик на легендарното студио Warner Bros. Pictures и телевизионни брандове като HBO, привлече интерес както от традиционни филмови играчи, така и от технологични и стрийминг компании.
В наддаването се включи Netflix, който виждаше възможност да придобие огромна библиотека от съдържание и франчайзи, както и една от най-мощните производствени машини в индустрията. Ако платформата беше успяла да купи Warner, това щеше да бъде историческа сделка – за първи път глобален стрийминг гигант щеше да поеме контрола над едно от големите холивудски студиа.
В крайна сметка обаче победител в наддаването излезе Paramount Skydance. Компанията, ръководена от Дейвид Елисън, предложи по-висока оферта за Warner Bros Discovery. Сделката, оценявана на около 110 млрд. долара, ще доведе до сливането на две от най-старите студийни марки в Холивуд и ще създаде нов медиен гигант.
Това сливане е част от по-широка тенденция на консолидация в индустрията. Традиционните студиа са под натиск от стрийминг платформите, които през последното десетилетие промениха начина, по който филмите се финансират, произвеждат и разпространяват. В този контекст придобиването на Warner от Paramount Skydance има за цел да укрепи позициите на класическите студиа, като обедини ресурси, каталози и производствен капацитет.
След приключването на сделката новата компания планира да увеличи филмовото производство, като стратегията на ръководството предвижда около 30 кино премиери годишно – приблизително по 15 филма от Paramount и Warner Bros. Целта е да се засили конкурентоспособността спрямо стрийминг платформите, които все по-агресивно инвестират в оригинално съдържание. Въпреки че Netflix не успя да придобие Warner, самият опит на платформата да влезе директно в студийната система показва колко бързо се променя балансът на силите в Холивуд. Стрийминг компаниите вече не са просто дистрибутори на съдържание – те се превръщат в ключови играчи в борбата за контрол върху филмовата индустрия.
